Определение № 35789 от 04.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35789 гр. София, 04.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20241110121401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С определение № 30735 от 30.07.2024г., постановено по настоящото дело, е обезсилена издадената в полза на „Софийска вода“ АД срещу П. Б. С. заповед за изпълнение на парично задължение от 23.04.2024г. поради непредставяне на доказателства за предявен иск по чл.

422 ГПК в срок с оглед постъпилото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК.

С определението съдът не се е произнесъл по разноските.

Препис от определението е връчен на страните.

На 09.08.2024г. е постъпила молба от П. Б. С. чрез адв. С. с искане за допълване на определението в частта му на разноските като се присъдят търсените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката му за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА размер на 832.82 лева.

Молбата на ищеца е връчена на ответника, който изразява становище, че искането е неоснователно в търсения размер с оглед вида на осъществената защита.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената от П. Б. С. чрез адв. С. молба е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, доколкото акта на съда е връчен на молителя на 08.08.2024г., от лице с правен интерес, като списък не се изисква, защото съдът не се е произнесъл въобще по разноските, т.е. молбата има характер на искане за допълване. Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

1

По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Длъжникът П. Б. С. е представлявана в производството по делото от адв. С.

Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на възражение по чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Приложен е договор и списък.

По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване на издадената в полза на „Софийска вода“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поради бездействие на заявителя, то разноски за адвокатско възнаграждение се дължат от „Софийска вода“ АД на адвоката на длъжника, след като процесуалното представителство е указано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Размерът на дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който не е обвързан от посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и съобразно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, по отношение на техния размер съдът приема за основателно релевираното от процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са следните:

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния 2 представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.

36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта.

По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).

Изложеното дава основание постановеното по делото определение да бъде допълнено в частта за разноските, като се присъдят на адвоката на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 30735 от 30.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 21401/2024г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ...., да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Г.“ №..., сумата от 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство за оказано на длъжника П. Б. С. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4