Решение № 909 от 04.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1640/2022
- Вид
- Решение № 909
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 20.08.2022
- Състав
- Ивелина Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.14 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178в, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 58, ал.1, т.3 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 909 гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110201640 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т. В. СТ. от гр.София срещу Наказателно постановление № 23-0001787/22.11.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че съставеният акт не му е бил връчен, което е препятствало организирането на неговата защита. Изтъква, че в НП е коментирано възражение, подадено от друго лице, във връзка с което формира извод, че депозираното от него такова не е било обсъдено. Оспорва правилността на възприетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението.
Заявява, че обективирания в приложената по делото товарителница превоз е бил извършен от друго МПС, както и че управляваният от него товарен автомобил не е извършвал обществен превоз на товари в момента на проверката. Поради това счита, че не е бил задължен да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и не се явява субект на вмененото му нарушение. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и 1 не се представлява. Депозира писмена молба, в която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (действал след връчването на наказателното постановление), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят работел по трудов договор за „***“ ЕООД-гр.София, считано от 27.07.2012г., на длъжност шофьор, товарен автомобил. Той притежавал удостоверение за психологическа годност №458887, издадено на 01.12.2017г., но срокът му на валидност изтекъл на 01.12.2020г. Въпреки това на 07.10.2021г. С. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N3, с рег.№ *** по автомобилен път II-29, в посока гр.Аксаково, като в този момент автомобилът бил без товар.
Около 14,30ч., в района на КПП „Изворско“ той бил спрян за проверка от св.Й. Р. Й. –ст. инспектор към РД „АА“. При проверката жалбоподателят представил CMR от 29.09.2021г., с посочена дата на разтоварване07.10.2021г. Проверяващият поискал да му бъде представено удостоверение за психологическа годност, но водачът не разполагал с валидно такова.
Свидетелят извършил справка в регистъра за „Психологически изследвания“ на ИА „АА“ и установил, че срокът на валидност на издаденото на жалбоподателя удостоверение е изтекъл. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва международен обществен превоз на товари с превозно средство от категория N 3, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с обяснения, че от началото на годината не е шофьор, както и че в момента на проверката не извършва превоз на товар. Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 22.11.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.С. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Й. Р.
Й., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са: разпечатка от справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване (от която се установява датата на изтичане срока на валидност на удостоверението на жалбоподателя), разпечатка от картата на водача, както и международна товарителница (CMR) с отразен превозвач- „***“ ЕООД.
Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действали към момента на постановяването им) реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Не е накърнено правото на защита на санкционираното лице поради изземването на акта след съставянето му, във връзка със съставянето на втори 3
АУАН за друго установено нарушение. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и е удостоверил това обстоятелство с подписа си, като е вписал и пространни възражения, от които е видно, че добре е разбрал извършването на какво нарушение му е вменено. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че С. е депозирал възражение в установения за това срок и е подал жалба срещу наказателното постановление в съда.
Следователно той е успял да организира адекватно защитата си и процесуалните му права не са били реално накърнени, независимо от обстоятелството, че нормативните изисквания са наложили изземването на екземпляра от първия съставен акт.
Не представлява процесуално нарушение и погрешното изписване в НП на имената на лицето, подало възражение. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, която не рефлектира върху законосъобразността на наказателното постановление. В тази връзка следва да се изтъкне становището на ВКС, че на грешки от рода на досадни разминавания или погрешно посочване на имена не бива да се отдава значение, каквото те очевидно нямат.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната разпоредба задължава водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, да отговарят на определени изисквания, между които и да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Понятието „международен превоз“ е дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗАвП като превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
От показанията на свидетеля Й. и от приобщените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N3, с прикачено ремарке от категория № 0 4 . Жалбоподателят оспорва твърденията на наказващия орган, че е извършвал обществен превоз на товари в момента на проверката. В жалбата и в депозираното възражение срещу акта се твърди, че превозът, обективиран в представената товарителница, е извършен от друго МПС. Изтъква се, че композицията е била ненатоварена. Съдът не намира основания да се съгласи 4 с изложените доводи. Според чл.5, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, първият от които се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача . От показанията на св.Й. се установява, че при започването на проверката водачът е представил на проверяващите процесната товарителница. Жалбоподателят е дългогодишен шофьор на товарен автомобил (видно от приложената Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател) и съдът не намира логична причина същият да представи на контролните органи товарителница, която няма отношение към дейността му в момента. Следва да се отбележи, че в чл.6 от Конвенцията са посочени реквизитите, които следва да съдържа международната товарителница (CMR), но сред тях не е включен регистрационния номер на автомобила, с който да се извърши превоза.
Следователно посочването в процесната товарителница на регистрационни номера, различни от този на управлявания от жалбоподателя автомобил, само по себе си не доказва, че превозът е извършен с друго МПС. Замяната на вписания в товарителницата автомобил с друг може да бъде обусловена от различни причини, като няма изискване това обстоятелство да бъде отразено в издадената CMR. Следва да се посочи и че липсват каквито и да било конкретни доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Не са предложени и обяснения за наличието на товарителницата в автомобила, в случай, че няма отношение към извършваната в момента дейност, нито са посочени причини за управлението на композицията на това място. В показанията си св.Й., за които както беше посочено липсват основания да не бъдат кредитирани, заявява, че първоначално водачът е съобщил, че е пътувал към гр.Добрич, откъдето след това е продължил към гр.Варна и през гр.Аксаково се е насочил към автомагистрала „Хемус“. След като бил уведомен, че ще му бъде съставен акт, водачът започнал да твърди, че автомобилът е повреден и го връща в базата. Била извършена проверка (обективирана в приложения Протокол от крайпътна техническа проверка №562669/07.10.2021г.), но не били установени никакви неизправности. Тази версия освен това не се поддържа в жалбата, в която само се навеждат твърдения, че превозът е извършен от друго МПС, без обаче да се представят доказателства в тази насока и без да се обяснява присъствието на процесната 5 композиция на мястото на проверката. Предвид всичко изложено съдът счита за недостоверни твърденията, че с управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил извършен обществен превоз на товари, а напротив- приема за установено по несъмнен начин, че е извършен превоз, данните за който са отразени в приложената международна товарителница. От същата е видно, че е бил осъществен превоз на стоки от Великобритания за Република България, извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през държавни граници. Следователно не съществува съмнение, че извършваният от жалбоподателят превоз е представлявал международен превоз на товари по смисъла на цитираната допълнителна разпоредба.
Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0450a97f-ce78-4919-9f60-a7d58354c3c8