Решение № 3648 от 11.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11394/2023
- Вид
- Решение № 3648
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 269, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3648 гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 13196/27.07.2023 г. по гр.д. № 39821/2022 г. по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявения иск от „Архитектура Белова“ ЕООД против Ц. П. А. – Е. по реда на ч 422, ал. 1 от ЗЗД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. П. А. – Е. дължи на „Архитектура Белова“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща изготвено мотивирано предложение за виза за еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІV-816, кв. 212, ПИ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 61511/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, а искът е отхвърлен за главница в размер на 1100 лева – за изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІV-816, кв. 212, ПИ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С Решението Ц. П. А.
1
– Е. е осъдена за заплати на „Архитектура Белова“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 45,83 лева – разноски в исковото и заповедното производство, а „Архитектура Белова“ ЕООД да заплати на ответницата сумата от 1008,33 лева – разноски в исковото производство.
Против решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 1100 лева, е постъпила в срок въззивна жалба вх. № 240616/28.08.2023 г., подадена от „Архитектура Белова“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че при липса на всякакъв анализ на събраните доказателства, които в първата част на решението само били изброени, без да са обсъдени в тяхната съвкупност, съдът направил необоснован извод, че по никакъв начин не било установено изготвяне, предаване и евентуално приемане на проекта, което да обуславя задължение за плащане на възнаграждението. Посочено е, че на ответницата били изпращани имейли, които съдържали части от проекта, като с имейл от 05.05.2021 г. било изпратено мотивирано предложение за виза, която ответникът не оспорил. Идейният проект на сградата бил послужил като основа за създаването на предложението за виза и без одобрението на ответника нямало как да се стигне до тази виза и до ползването й от ответника. Твърди, че визата била одобрена и издадена от Общината.
Изпращани били имейли с корекции, поискани от ответницата. Поддържа, че тази кореспонденция установявала извършената работа, както и нанесените корекции от ответницата и одобрения от последната проект. Посочва, че съгласно изготвените и приети по делото СТЕ вещото лице дало заключение, че мащабът 1:200 изяснява в по-голяма степен ситуацията, както и че няма разминаване на линиите във файловете. В мащаб 1:50 се изработвал проекта във фаза работен проект, което не ощетявало проекта, а го доизяснявало.
Вещото лице установило, че идейният проект е годен за обичайна употреба, съгласно нормативните изисквания, както и че разполагането на тоалетна на втория етаж било допустимо при еднофамилна жилищна сграда. По отношение на ширината на вратите вещото лице пояснило, че в следващата фаза на проектиране се правел технически работен проект и там се изяснявало всичко относно бъдещото строителство. Поддържа, че страните са постигнали съгласие относно размера на възнаграждението, което е дължимо от ответницата, като тази цена била посочена в имейл от 17.03.2021 г. относно части Архитектура, ОВК, ЕЕ и пожарна безопасност и била в размер на 4500 2 лева. С имейл от 01.07.2021 г. арх. Белова поискала 30 % от тази цена – 1350 лева, като направила отстъпка в размер на 150 лева. Вещото лице дало заключение, че съгласно „Методика за определяне на размера на възнаграждението за предоставени проектантски услуги за устройствено планиране и инвестиционно проектиране от 2008 г. за част „Архитектура“ стойността на идеен проект е 4185 лева. Поддържа, че направените крайни изводи противоречали на материалния закон и постоянната практика на ВКС относно изготвения проект. Тези изводи били направени и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно дължимия анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства, което довело и до тяхната необоснованост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 273991/03.10.2023 г., подаден от Ц. П. А. - Е., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа, че обжалваното решение е правилно, като съдът е съобразил направените възражения срещу иска. Посочва, че пред първоинстанционния съд не бил представен изготвен идеен проект в част „Архитектура“, така както трябвало да бъде изготвен – в оригинален мащаб на хартия и с всички необходими реквизити. Били представени единствено dwg файлове, които не били идеен проект, а само работни чертежи. Не бил представен идеен проект в част „Архитектура“ в оригинал на хартия, с пелетка с необходимата информация, с необходимите подписи и печати и доказателства за правоспособността на изпълнителя. Това водело и до невъзможността за преценка на това дали е изготвен в точен мащаб. Поддържа, че поради това, било налице неизпълнение на уговореното. Посочва, че не бил представен приемо-предавателен протокол, а единствено имейл кореспонденция, от която се установявало само, че изпълнителят е започнал работа и е създал работни файлове, но не и че я е завършил и предал на възложителя във вид, който може са се използва за единственото предназначение на идеен проект.
Правилно районният съд приел, че възложителят не е приел работата, а тъкмо напротив, постоянно се налагали различни преработки, които въззиваемата не приела, тъй като в нито един момент не била предадена работа в завършен вид, нито съобразно нормативните изисквания, нито съобразно тези на възложителя. Поддържа, че въззивникът дори не правел твърдение и не 3 представя доказателства, че е представил идеен проект в част „Архитектура“ в оригинален мащаб на хартия и с всички необходими реквизити. Не бил представен и приемо-предавателен протокол, но това нямало и как да бъде направено, тъй като въззиваемата изрично заявила на 01.07.2021 г., че открива необходимост от още корекции като част от тях са ширината на вратите, виното на техническото помещение и други. Това представлявало възражение за неточно изпълнение. В този имейл заявила воля да заплати на ищеца сума за отделеното време, но не и за точно изпълнена работа. По делото било установено, че представените dwg файлове, които би следвало да представляват работен вариант на идеен проект, част Архитектура не отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2021 г.
Неточното изпълнение се установявало и от приетото заключение на съдебнотехническа експертиза, като било прието, че изпълнителят е изпълнил 75 % от изискванията. Излага допълнителни основания за неоснователност на въззивната жалба – липсвало валидно правоотношение между страните по договор за изработка. С имейл от 17.03.2021 г. управителят на дружеството отправил оферта за цена за проектиране, но независимо, че въззиваемата възложила изготвяне на идеен проект не ставало ясно дали офертата е била за идеен или за идеен и технически проект. Липсата на задание по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 14/21.05.2021 г. водело и до липса на правоотношение, което водело и до невъзможност за изясняване на съдържанието на правоотношение между страните. Искът не бил доказан и по размер, тъй като с имейл от 17.03.2021 г. била отправена оферта за проектиране на части Архитектура, ОВК + ЕЕ, ВиК, Електро и пожарна безопасност на обща стойност 4500 лева.
Не било ясно как е формирана цената от 1100 лева за около 75 % от част „Архитектура“. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 39821/2022 г. по описа на СРС, 39 състав е образувано по искова молба, подадена от „Архитектура Белова“ ЕООД против Ц. П. А. - Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и 4 договорите.
Ищецът твърди, че „Архитектура Белова“ ЕООД е дружество, занимаващо се с архитектурно проектиране. По задание на ответника – Ц. Е. дружеството изготвило идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІV – 816, кв. 212, ПИ *** и мотивирано предложение за виза. Твърди, че ответникът не платил суми по издадените и приети фактури. Посочва, че ответникът Ц. П. А. – Е. не платила цената на изготвения идеен архитектурен проект и мотивирано предложение за виза.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 1100 лева, съгласно Фактура № 68/09.08.2021 г. за изготвен идеен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІV-816, кв. 212, ПИ *** и сумата от 100 лева, съгласно Фактура № 69/09.08.2021 г. за изготвяне на мотивирано предложение за виза, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. П. А. – Е., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че между страните липсва договор, приемане на оферта или каквото и да било друго писмено доказателства, от което да става ясно какъв е бил точният предмет на договора между страните. Потвърждава, обаче, че действително на дружеството е възложено изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІV-816, кв. 212 (ПИ ***). Поддържа, че възложеният идеен проект е следвало да отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, защото само такъв идеен проект щял да бъде годен за обичайната му употреба. Твърди, че възложената работа не била изпълнена точно от „Архитектура Белова“ ЕООД и това била причината същата да не бъде заплатена. Посочва, че с имейл от 01.07.2021 г. арх. Белова констатирала, че работата по проекта приключва, като сумата, която претендирала била за готов идеен архитектурен проект.
Ответникът поддържа, обаче, че представените чертежи имали нужда от много корекции в това число ширината на вратите, нивото на техническото помещение и други, поради което и изпълнението не било прието от възложителя, тъй като не можело да 5 се използва в бъдещата работа по строежа на къщата. Чертежите не били в необходимия мащаб или такъв не бил разписан, имало разрез без мащаб, нямало фасади. Нямало и обяснителна записка. В тази връзка посочва, че е налице пълно неизпълнение на възложеното. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 61511/2021 г. по описа на СРС, 39 състав. По заявление от 27.10.2021 г., подадено от „Архитектура Белова“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Ц. П. А. – Е. да заплати на заявителя сумата от 1200 лева, представляваща дължима сума за изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна сграда в УПИ ХІV – 816, кв. 212, ПИ *** и мотивирано предложение за виза, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04502745-5d5d-4667-8518-7c3adbb39c3d