Решение № 61 от 05.05.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 8/2025
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1, т. 2 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 27, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
- чл.28, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- §2е, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 27, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. гр. Добрич, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20253200900008 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. И. С. – Г., ЕГН **********, от гр.Добрич, ул.“****, И. Д. П., ЕГН **********, от гр.**** и П.
Д. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“**** срещу „Агро Фарм Г.Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** искове за заплащане на следните суми: на всеки от ищците сума в размер на 27618,80 лева претендирана като 1/3 от дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт **** на Служба по вписвания - гр. Добрич, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д. П. Г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сума в размер на 7391,94 лева на всеки от ищците, претендирана като лихва за забава върху дължимото арендно възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до предявяване на иска; на всеки от ищците сума в размер на 1356,62 лева претендирана като 1/3 от дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №**** г. на Служба по вписвания гр. Добрич, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д. П. Г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сума в размер на 363,09 лева на всеки от ищците, претендирана като лихва за забава върху дължимото дължимо арендно възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до предявяване на иска.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
Тримата ищци са наследници на Д. П. Г. ЕГН **********, б.ж. на гр.Добрич, който е съпруг на първия ищец, респ. баща на втория и третия.
Същият е сключил с ответника два договора за аренда на земеделска земя - на 15.12.2016г., вписан с вх.рег. № **** по описа на СВп-гр.Добрич, с който е предоставил на ответника земеделски земи с обща площ 502,160 дка, подробно описани в табличен вид в текста на договора, които земи се намират 1 в землището на с.П. С. и с.К., община Добричка и на 29.10.2018г., вписан с вх.рег. № **** по описа на СВп-гр.Добрич, с който е предоставил на ответника земеделски земи с обща площ 24,666 дка, подробно описани в табличен вид в текста на договора, които земи се намират в землището на с.П.
С., община Добричка. Договореното възнаграждение, което е следвало да заплати ответното дружество, е в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15 лева на декар. За стопанската 2021-2022г. размерът на средното арендно плащане за землището, в което се намира предоставената на ответника от наследодателя на ищците земеделска земя, е в размер на 150 лева, като с уговореното добавъчно плащане от 15 лева, общият размер на дължима арендна вноска на декар земеделска земя е 165 лева. Така, за стопанската 2021-2022г., съобразно общата площ на предоставената за ползване земя, ответното дружество дължи рента в размер на 82856,40 лв. по договора за аренда на земеделска земя от 15.12.2016г. и 4069,89 лв. по договора за аренда на земеделска земя от 29.10.2018г.
Страните са се уговорили плащането на дължимата рента да се извърши до края на календарната година, в която изтича съответната стопанска година, за която се дължи арендното плащане /в случая - 31.12.2022г./. Тази уговорка е допълнително постигната, тъй като в чл.4, ал.3 от договора е било предвидено арендното плащане да се дължи „след прибиране и реализиране на продукцията", а това условие се е оказало бъдещо несигурно и спорно събитие за самите страни, които с цел избягване на противоречия, са определили допълнително друг, безпротиворечив падеж на паричното задължение.
По повод натрупаните дължими парични задължения, наследодателят на ищците Д. П. Г. е изпратил до ответното дружество изрична писмена покана.
Въпреки поканата, както и проведените множество разговори, плащане от ответника на описаните по-горе задължения не е извършено и до настоящия момент.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на исковите претенции.
Излагат се съображения за нередовност на исковата молба. Не са изяснени обстоятелствата, определящи размера на исковите претенции на всеки от ищците. Не се излагат твърдения и не се сочат доказателства относно наличието или липсата на съпружеска имуществена общност (СИО) по отношение на процесните земеделски земи между наследодателя Д. Г. и ищцата С. Г.. Ако земеделските земи, предмет на процесния договора за аренда, са се намирали в режим на СИО, то след смъртта на общия наследодател на ищците, те не се поделят помежду им при квоти по 1/3 за всекиго от тях. По силата на чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, със смъртта на Д. Г. е прекратена СИО между него и ищцата С. Г., като всеки от тях притежава по 1/2 от това имущество. Тъй като ответникът не разполага с данни и доказателства дали процесните имоти са се намирали в режим на СИО между Д. Г. и С. Г., твърди, че тези имоти са били в режим на СИО между Д. Г. и С.
Г..
Неоснователни са исковете на ищците И. П. и П. П., тъй като същите нямат право да получат по 1/3 от претендираните суми, а само 1/6 от тях, което прави претенцията им над този размер неоснователна.
Категорично се оспорва твърдението на ищците в уточняващата молба от 22.04.2025 г., че страните по договора за аренда са постигнали допълнително споразумение за промяна на срока за плащане на рентното възнаграждение.
Такава допьлнителна уговорка няма и никога не е обсъждана. Нещо повече 2 подобна допълнителна уговорка между страните по договора, на практика, представлява изменение на договор, за чиято действителност законът предвижда специална форма - писмена с нотариална заверка на подписите на страните по него. Това означава, че за да породи действие подобна допълнителна уговорка, тя трябва да е облечена в същата форма като договора, за който се отнася. В противен случай е нищожна и не поражда правни последици, дори и наистина да е постигната (в случая обаче не е и постигната).
Фактът, че между страните по договора за аренда няма постигната уговорка за изменение на срока за плащане на рентното възнграждение се доказва от поканата, която е приложена към исковата молба. В нея арендодателят наследодател на ищците - изрично заявява, че задължението по договора за стопанската 2021/2022 г. възниква след прибирането и реализирането на продукцията от тази стопанска година. Няма твърдение, че срокът е бил до края на календарната 2022 г., каквото би следвало да има, ако действително е постигната подобна допълнителна уговорка. На следващо място - в тази покана няма претенция за заплащане на лихва за забава, именно защото арендодателят е наясно с факта, че все още не е настъпил падежа на вземането му.
Ответникът не дължи и претендираната от ищците лихва за забавено плащане.
Освен по основание, исковете се оспорват и по размер. Твърдението в исковата молба, че средната рента в с.П. С. и с.К. през стопанската 2021/2022 г. е била 150 лева на декар е повече от произволно и не е подкрепено с никакви доказателства. Категорично се оспорва това твърдение, като се твърди, че в цялата област Добрич през стопанската 2021/2022 г. няма средна рента от 150 лева на декар. В тежест на ищците е да докажат, главно и пълно, какъв е бил средния размер на рентата в землището на с.П. С. и с.К. през стопанската 2021/2022 г.
За пълнота на изложението се сочи че „АГРО ФАРМ Г.Т." ЕООД своевременно отговорило на приложената към исковата молба покана от Д. Г. като в отговора били оспорени претенциите.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.
Претендираното вземане е част от наследството на общия наследодател на тримата ищци, доколкото то е възникнало като такова приживе на същия. В тази насока е без значение дали недвижимите имоти, предмет на договора за аренда, от който се черпят права, са притежавани в режим на СИО, тъй като се касае за наследствени права, произтичащи от облигационни вземания на наследодателя.
Според ищеца не е налице необходимост от специална форма за изменение срока на договора, доколкото е налице уговорка относно вече възникнало парично задължение за конкретна стопанска година.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и по делото се установява сключването на Договор за аренда на 3 земеделска земя, вписан под акт **** на Служба по вписвания - гр. Добрич, между Д. П. Г. ЕГН ********** в качеството на арендодател и ответника „Агро Фарм Г.Т." ЕООД в качеството на арендатор. По силата на договора на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване за период от 10 стопански години, считано от стопанската 2017/2018г. земеделски земи с обща площ от 502,160 дка, находящи се в землището на с.П. С. и с.К., община Добричка.
Не се спори и по делото се установява сключването на Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №**** г. на Служба по вписвания - гр.
Добрич, между Д. П. Г. ЕГН ********** в качеството на арендодател и ответника „Агро Фарм Г.Т." ЕООД в качеството на арендатор. По силата на договора на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване за период от 10 стопански години, считано от стопанската 2018/2019г. земеделски земи с обща площ от 24,666 дка, находящи се в землището на с.П.
С. и с.К., община Добричка.
В чл.4 от договорите е уговорено арендно възнаграждение в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15 лева на декар, платимо за всяка стопанска година след прибиране и реализиране на продукцията.
Ищците представят покана от 08.08.2023г. от Д. Д. адресирана до ответника „Агро Фарм Г.Т." ЕООД. Поканата съдържа искане за заплащане на възнаграждение по процесните договори за стопанската 2021/2022г., както и изявление за „прекратяване“/“разваляне“ на договорите, считано от 01.10.2023г., на основание чл.28, ал.1 от ЗАЗ поради забавяне на плащането за повече от три месеца. В поканата е отбелязано връчването й на адв.Диляна Радева на 23.08.2023г.
С отговора на исковата молба ответникът представя отговор на поканата, в който признава получаването й на дата 23.08.2023г. В отговора е изложено оспорване на твърденията и исканията в поканата. Отрича се дължимостта на претендираните суми, като се сочи, че не е възникнала тяхната изискуемост, обусловена от фактически състав, който не е настъпил. Поддържа се становище за липсата на основания за разваляне на договорите, при което същите продължават да обвързват страните.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Д. П. Д. се установява, че последният е починал на ****г., като негови наследници по закон са ищците С. И. С. – Г. /съпруга/, П. Д. П. /син/ и И. Д. П. /дъщеря/.
По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да определи средния размер на арендното възнаграждение за землището на с.П. С. и с.К., за стопанската 2021/2022г. Според заключението по данни на НСИ- ТСБ Североизток, отдел „Статистически изследвания“-Добрич, средните цени за ползване на земеделска земя за община Добрич-села, в чието регионално ниво е с.П. С. и с.К. е в размер на 124,00 лв./дка. Обявените средни цени на рента за земеделски земи са съгласно методологическите бележки за цените на аренда в селското стопанство в Република България, като в изследвания период попадат всички действащи договори през календарната година, без значение за коя стопанска година се отнасят и кога ще бъдат извършени рентните плащания, като договорите за наем на земеделска земя са с продължителност една година, а за арендуване - минимум четири. Изчисляването за цената на рентата (наем/аренда) на земеделска земя е въз основа на цената, изплатена на собственика на земята стойност на един декар, която включва и стойността на 4 всички плащания в натура, оценени по цени за текущата година. Източниците за подбор на земеделските стопанства са Годишен отчет на нефинансови предприятия със стабилна икономическа дейност „селско стопанство".