Решение № 403 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000976 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ВИНАЛ“-АД ответник в първата инстанция, чрез пълномощника му адв.Н. Б. против решение №799 от 30.06.2022 г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.

№2084/2021 г. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ на основание чл.21,ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лева, представляваща имуществена вноска на ответника за 2017г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет 3 578 397 евро по Договор №18 от 09.02.2016г. с ДФ „Земеделие“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2021г. до окончателното заплащане, както и разноски в размер на 3 582,42 лева.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението поради това, че е постановено по недопустим иск. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че законът и уставът на сдружението не предвиждат хипотеза на принудителна изискуемост на „допълнителни имуществени вноски“ или членски внос, което означавало, че ищцовото сдружение не разполага с осъдителен иск за заплащането на членски внос и имуществени вноски.Твърди, че последиците от неизпълнението на задълженията на член на сдружението са единствено прекратяване на членственото 1 правоотношение. Поради това намира, че постановеното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустим иск, а такова възражение било направено още с отговора на ИМ.

Алтернативно са развити и подробни доводи за незаконосъобразността на решението. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно отмяната му в осъдителната част като неправилно и отхвърляне на предявения иск.

Ищцовото Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника му адв.В. Т. е подало писмен отговор, в който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Изцяло се споделят мотивите на първата инстанция. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията, свързани с недопустимост на предявения иск. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени, същите кореспондират със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон, поради което въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви и съобразно дадената процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Страните не спорят по фактите. Спорът между тях е правен.

Ищецът „Национална лозаро - винарска камара“ е претендирал на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2016 г. относно програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“; сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“ и сумата 34 800 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2016 г. за участие в действията по програма „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. 2018 г. на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ мярка „популяризиране на пазарите на трети държави“. Видно е, че тези суми са претентдирани като имуществени вноски, определени с решения на Управителния съвет, които ответникът е длъжен да плати като член на сдружението, поради участието му в промоционални програми, частично 2 финансирани от Държавен фонд Земеделие.

Съдът е уважил частично иска - само за сумата от 62 000 лв.имуществена вноска за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗЕУ в трети страни /САЩ и Китай/“ по Договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие. Претендираните имуществени вноски за 2016г. по тази програма в размер на 62 000 лева и вноската от 34 800 лв. за 2016 г. за участие в действията по програма „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. на вина ЗНП/ЗЕУ в трети страни /Беларус и Русия/ е отхвърлил като неоснователни.

Мотивите за отхвърлянето са, че за 2016г. исковите претенции са погасени по давност, каквото възражение ответникът е направил с отговора на ИМ.

За да уважи иска за сумата от 62 000 лева, съдът е приел, че УС на Сдружението е компетентен да взема решения за определяне размера на имуществените вноски, които членовете му са длъжни да правят и взетите решения са валидни. Приел е, че Уставът на ищцовото Сдружение предвижда решенията за определяне и начина на внасяне на имуществени вноски да се вземат от Управителния съвет /чл.16, ал.1, т.1, чл.35, т.35 и чл.45, ал.3 от Устава/. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ, че ОС на Сдружението може да се делегира на друг орган, /в случая неговия УС/ своите правомощия по чл.25, ал.1, т.10 ЗЮЛНЦ - да взема решение относно дължимостта и размера на членския внос или имуществените вноски. Затова съдът е приел, че взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган.

Между страните не е спорно, че ответникът „ВИНАЛ“-АД е член на сдружение „Национална лозаро- винарска камара“.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването от ищцовото сдружение на два договора за финансово подпомагане с Държавен фон „Земеделие“, а именно Договор за финансово подпомагане № 18/09.02.2016 г. и Договор за финансово подпомагане № 003/03.05.2016 г., както и обстоятелствата, че ответното дружество е подало заявление до ищеца за участие в двете програми, респективно, че е извършило действия по участие в тях.

Безспорно е също, че УС на Сдружение „Национална лозаровинарска камара“ е взел на свое заседание, проведено на 12.05.2016 г., две решения по т.2.4 и 2.12, с които задължава членовете на сдружението, които подадат заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет от 3 578 397 евро по договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие“ и „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ с общ бюджет от 2 290 544,55 лева по договор № 3

003/03.05.2016 г. с ДФ „Земеделие“, да внесат в полза на ищцовото сдружение допълнителни имуществени вноски, които да се използват за осигуряване на финансовото участие на сдружението в програмата, които вноски се равняват на 20 % от стойността на съответната програма и се разпределят поравно между членовете, подали заявление за участие в програмите.

Съгласно решението по т.2.4 относно промоционалната програма за САЩ и Китай имуществените вноски се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 249 095 евро, в срок до 01.03.2017 г. сума в общ размер на 233 291 евро и в срок до 01.03.2018 г. сума в общ размер на 233 293 евро, които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението.

Съгласно решението по т.2.12 относно промоционалната програма за Беларус и Русия, имуществените вноски се внасят на три пъти , съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 134 097,74 лв., в срок до 01.06.2017 г. сума в общ размер на 162 005,59 и в срок до 01.06.2018 г. сума в общ размер на 162 005,59 лв., които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението.

От представените от ответника доказателства се установява, че заявление за участие в програмата „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай / с общ бюджет от 3 578 397 евро по договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие“, освен ищеца, са подали ВинпромСвищов-АД, Вила Ямбол-ЕАД, Елдоардо Миролио-ЕООД, Винзавод-АД, ЕТ „Братя М. - М. Д.“ и Винпром Пещера-АД, или общо 7 членове, като съответно определените съгласно решението от 12.05.2016 г. суми следва да се разпределят между тях поравно и за всеки от тях е възникнало задължение да внесе сума в размер на 35 585 евро /с равностойност 69 598,21 лв./ в срок до 31.05.2016г., сума в размер на 33 327, 29 евро / с равностойност 65 182,51 лв./ в срок до 01.03.2017 г. и сума в размер на 33 327,57 евро / с равностойност 65183,06 лв./ в срок до 01.03.2018 г.

За участие в „Национална програма за подпомагане на лозаровинарския сектор за периода 2014-2018 на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ с общ бюджет от 2 290 544,55 лева по Договор № 003/03.05.2016 г. с ДФ „Земеделие“, освен ищеца заявления са подали Винпром – Свищов-АД, Винпром Русе-АД и Винзавод-АД или общо 4-ма членове на сдружението като съответно определените съгласно решението от 12.05.2016 г. суми следва да се разпределят между тях поравно и за всеки от тях е възникнало задължение да внесе сума в размер на 33 524,44 лв. в срок до 31.05.2016г., сума в размер на 40 501,40 лв. в срок до 01.06.2017 г. и сума в размер на 40 501,40 лв. в срок до 01.06.2018 г.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението поради това, че е разгледан недопустим иск. Твърди се от жалбоподателя, че законът и уставът на сдружението не предвиждат хипотеза 4 на принудителна изискуемост на „допълнителни имуществени вноски“ или членски внос, което означавало, че ищцовото сдружение не разполага с осъдителен иск за заплащането на членски внос и имуществени вноски.

Твърди, че последиците от неизпълнението на задълженията на член на сдружението са единствено прекратяване на членственото правоотношение.

Поради това намира, че постановеното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустим иск, а такова възражение било направено още с отговора на ИМ.

Възраженията са неоснователни.

Членственото правоотношение, каквото страните не спорят да съществува помежду им, включва като част от съдържанието си и задължение за заплащане на членски внос и/или имуществени вноски, определени по предвидения в Устава ред, което задължение, веднъж възникнало, не отпада с прекратяване на членството, още повече, че по аргумент от чл.13а, ал.2 от Устава отпадането поради невнасяне на вноски не настъпва автоматично, а въз основа на решение на УС. Следователно всеки член на ищцовото сдружение дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съображенията на първоинстанционният съд да приеме предявените искове за допустими, се основават на по-късно приет Устав. Видно от приложения по делото Устав на Сдружението, същият е действащ към 2016г.-2017г., а релевантните за спора разпоредби съществуват и в актуалния към момента устав, видно от служебно извършената справка в ЗТРРЮЛНЦ п партидата му. Независимо, че членството в сдружението е доброволно, всеки член дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай.