Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 222 от 02.04.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 138/2024
Вид
Определение № 222
Подписан
02.04.2024
В сила
02.04.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Варна, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500138 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. В. В., вх. № 2728/01.02.2024г., допълнена с подадена от назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител адв.Г. жалба с вх. № 3214/06.02.2024г., против решение № 30/11.01.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1355/2023г..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивника против Окръжен съд – Шумен частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 130 000 лева, при размер на целия от 1 300 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически болки и страдания, психологически стрес, накърнено достойнство и загуба на доверие в правосъдието, в резултат на противоправно поведение, извършено в периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД № 303/2011г. по описа на ОС – Шумен, поради оковаването му с белезници на ръцете към колан на кръста по време на разглеждане на делото, който е свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, както и поради разделянето му от неговите упълномощени адвокати, поради присъствието на кордон от представители на „Съдебна охрана“ в съдебната зала, което го е лишило от правото на „лична защита“ и правото му да събеседва с него, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2011г., до окончателното изплащане на задължението.

В подадената лично от Г. В. въззивна жалба се твърди, че решението е неправлино, незазаконосъобразно и необосновано, постановено при 1 допуснати процесуални нарушения, непълно и неправилно изяснена фактическа обстановка, в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Конкретни твърдения за тези оплаквания не са посочени.

Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения иск.

С допълнителната жалба, подадена от особения представител са наведени оплаквания, че определеният от съда в мотивите на решението размер от 20 000 лева не кореспондира на установените по делото релевантни факти, поради което и е явно занижено. Оспорва се и извода на съда за погасяване на исковата претенция по давност.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – ОС – Шумен, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Настоящият състав констатира, че с нарочна молба, приложена към подадената от Г. В. въззивна жалба, същият е направил искане за отвод на всички съдии от Апелативен съд – Варна. Основанието за това е обстоятелството, че Апелативен съд – Варна се е произнасял като въззивна инстанция по постановената по НОХД № 303/2011г. от ОС – Шумен присъда, вкл. и по въведените по настоящия иск фактически основания, поради което и счита, че съставът на АпС – Варна не би бил безпристрастен при разрешаване на спора.

Съдът намира така направеното искане за отвод за неоснователно. Не е налице нито едно от абсолютните основания по чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, нито хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Произнасянето на друг състав на АпС – Варна по реда на инстанционния контрол относно правилността и законосъобразността на постановената от ОС – Шумен наказателна присъда е било предмет на проверка от по-висша инстанция, поради което и доколкото не се твърдят и претендират вреди от дейността на въззивната инстанция, то това не съставлява обстоятелство, което да сочи на заинтересованост, респ. да поражда съмнение за безпристрастност при разглеждането на предявения деликтен иск. Наред с това, доколкото се касае за две различни съдебни производства – наказателно и гражданско, то задължителността на постановените по първото актове за гражданския съд, вкл. и пределите на това, е регламентирана от процесуалния закон.

Ето защо искането за отвод на настоящия съдебен състав е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Въззивната жалба, както и допълнението към нея са подадени в срок и от надлежна страна, поради което и същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Искания по доказателствата не са направени. Не са налице хипотези, налагащи даване указания на страните вр. редовността на исковата молба, правната квалификация на иска, разпределението на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В. за отвод на съдебния състав, на основание чл.22, ал.2 вр. ал.1 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.06.2024г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3