Решение № 39 от 20.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500370 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 561/ 9.07.2025 г., постановено по гр.д. № 289/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено, по иска по чл.422 от ГПК на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София 1086, район Слатина, бул.

„Цариградско шосе“ № 87, представлявано от Сава Маринов Стойнов, Георги Косев Костов и Никола Стефанов Кедев – заедно от двама от изпълнителните директори или от един от тях и прокуриста, съвместно, против Б. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н., и И. К. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. и при участието, в качеството на трето лице - помагач на страната на „Централна кооперативна банка“ АД, на цесионера „Финанс инфо асистанс“ ЕАД, ЕИК 208538540, (правоприемник на заличения на 22.10.2025 г. търговец „Финанс инфо асистанс“ ЕООД) със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от Димитър Пламенов Михайлов и Цветолина Симова Проданова, че Б. К. Н. и И. К. Н. дължат солидарно на цесионера „Финанс инфо асистанс“ ЕАД, първият в качеството на кредитополучател, а вторият в качеството на поръчител, следните суми по Договор № 79700КР-АА-1880/ 1

21.12.2007 г. за ипотечен банков кредит, ведно с погасителен план от 21.12.2007 г., представляващ Приложение № 1 към договор за кредит, Анекс № 1 от 26.11.2008 г., Анекс № 2 от 27.03.2013 г. и Анекс № 3 от 23.01.2014 г., ведно с погасителен план към него и по Договор за поръчителство № 79700ДЗ-АА-2329/ 21.12.2007 г., ведно с Анекс № 1 от 27.02.2013 г. и Анекс № 2 от 23.01.2014 г. към него: 2078,07 лв., представляваща просрочена главница за периода от 15.10.2013 г. до 15.10.2014 г.; 59 609,76 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, съставляваща остатък от усвоената, но неплатена главница, чийто падеж е настъпил с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 17.10.2014 г.; 7118,43 лв., представляваща просрочени договорни лихви за периода от 15.10.2013 г. до 15.11.2014 г.; 471,30 лв., представляваща наказателна лихва за забава, считано от 21.10.2013 г. до 18.11.2014 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата от 59 609,76 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда 19.11.2014 г., до окончателното й изплащане, за които са били издадени Заповед за изпълнение № 905 от 5.12.2014 г. и изпълнителен лист от същата дата - 5.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 г. на Районен съд Несебър, като за сумите над 59 609,76 лв. до 61 482,92 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, и над 7118,43 лв. до 7675,10 лв., представляваща просрочени договорни лихви за периода от 15.10.2013 г. до 15.11.2014 г. исковете са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б. К. Н. и И. К. Н., двамата с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 72 - адв. Н. Р., в която същото се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно, и се иска отмяната му, в частта, с която установителният иск е уважен.

Изразява се позиция, че със сключването на Анекс № 2/ 27.02.2013 г. поръчителството на И. К. Н. се e погасило, по изричното съгласие на страните, като резултат от промяната раздела от договора, свързан с дадените по същия обезпечения. Сочи се, че доколкото в анекса не е записано, че старите обезпечения остават в сила и самият раздел придобива нова редакция, то старата редакция отпада.

Оспорва се изводът на съда от първа инстанция относно 2 действителността на процесния договор за кредит, като се инвокират доводи, че приетите за неравноправни клаузи водят до нищожност на договора в пълнота.

По отношение на Анекс № 3, въззивниците поддържат, че същият не е нищожен, тъй като с него ГЛП е намален и той не е подписан във вреда на потребителя.

Излагат се съображения за приложено скрито оскъпяване на дълга, като е прилагана годишна лихва от 12 %, а не посочената в договора 10 %тна такава.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Централна кооперативна банка“ АД и „Финанс инфо асистанс“ ЕАД , в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Оспорват се наведените твърдения за отпадане на поръчителството на И. К. Н., като се сочи на отсъствие на изрична уговорка в този смисъл.

Оспорват се доводите за нищожност на целия договор.

Поддържа се, че със сключеното между страните споразумение от 7.07.2015 г. те са уредили начина и сроковете, по които ще бъдат изплатени всички парични задължения на длъжниците, като кредиторът е поел задължение да не предприема принудително съдебно изпълнение срещу тях и имуществото им, но, поради неизпълнение, това споразумение е загубило действие.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени в обективно и субективно съединение положителни установителни 3 искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания в полза на цесионер, придобил вземането от банката – въззиваем (т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 22.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 4/2013 г.), против въззивниците – солидарни длъжници, произтичащи от Договор № 79700КРАА-1880/ 21.12.2007 г. за ипотечен банков кредит и анекси към него, и Договор за поръчителство № 79700ДЗ-АА-2329/ 21.12.2007 г. и анекси към него, за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 905 на 5.12.2014 г. по ч.гр.д. № 970/2014 г. на Районен съд Несебър.

Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците Б. К. Н. и И.

К. Н. да заплатят солидарно на кредитора „Централна кооперативна банка“ АД сумата от 2078,07 лв. просрочена главница, за периода от 15.10.2013 г. до 15.10.2014 г.; сумата от 61 482,92 лв. - предсрочно изискуема главница; сумата от 7675,10 лв. - просрочени договорни лихви, за периода от 15.10.2013 г. до 15.11.2014 г.; 471,30 лева - наказателна лихва за забава, по чл.42, ал.2 от договора за кредит- лихва за неразрешен овърдрафт, в размер, съгласно раздел IV, чл. 16 от договора, за периода от 21.10.2013 г. до 18.11.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно -деловодни разноски.

Поради подадени възражения от длъжниците, кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Искът е предявен в срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти, установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция се поддържа от въззивниците, че инкорпорираните в договора неравноправни клаузи водят до нищожност в 4 пълнота на съглашението, както и че е отпаднало поръчителството на И. Н. по повод на кредита, със сключването на Анекс № 2.

По оплакванията в жалбата:

Не е налице разногласие между страните относно обстоятелствата по сключване на Договор № 79700КР-АА-1880/ 21.12.2007 г. за ипотечен банков кредит между банката – въззиваем и Б. К. Н., по силата на който е предоставен банков кредит в размер на 70 000 лв., с предназначение: довършителни работи на три апартамента в жилищна сграда в груб строеж в к.к. „Слънчев бряг“, ул.

„Стария възел“, бл.4. Съществените условия на договора предвиждат издължаването на кредита на части – месечни погасителни вноски в размер на по 681,01 лв., състоящи се от главница и лихви, с падеж петнадесето число на всеки месец; заплащане на възнаградителна лихва от 10 % годишно при сключване на договора, определена по метода, фиксиран в чл.14, ал.1 от съглашението; дължимост на лихва за забавено изпълнение на задължението за плащане на погасителните вноски от 35 % към момента на сключване на договора, определяема по силата на тарифата на банката. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.01.2028 г. Предвидено е обезпечаване на задълженията с ипотека върху описани в текста на чл.28, ал.2 пристройка и надстройка, относно които е налице разрешение за строеж, и поръчителство на И. Н..

С Договора за поръчителство № 79700ДЗ-АА-2329/ 21.12.2007 г. И.

К. Н. е приел, спрямо „Централна кооперативна банка“ АД, да отговаря като поръчител солидарно с кредитополучателя по горния договор, за изпълнение на задълженията му за погасяване на главница, лихви и всички останали задължения, произтичащи от договора или неговото неизпълнение, в това число последиците от неизпълнението му.

С Анекс № 1 от 26.11.2008 г. към договора, страните са се споразумели относно сметката, по която кредитът да бъде погасяван, без промяна в останалите условия на договарянето.

В Анекс № 2 от 27.02.2013 г. е налице изменение на клаузата на основния договор, инкорпорираща обезпеченията, като е детайлизирано описанието на двата обременени имота, след изграждането им на груб строеж, с посочване на техните изменени идентификатори, при въвеждането им като самостоятелни единици в кадастъра, и идентификатора на поземления имот, 5 върху който са построени. Експлицитно в анекса е посочено, че останалите клаузи на кредитния договор остават непроменени.

С Анекс № 3 от 23.01.2014 г. страните по договора са установили размера на задълженията, предвид настъпилата забава в плащането на месечните вноски, и са приели намаляване на годишната лихва, както и са регламентирали начина на промяна на лихвения процент, от страна на банката, при запазване на останалите условия по договора.

Без основание се поддържа от въззивниците, че с приемане на Анекс № 2 е отпаднало поръчителството на И. Н. към кредитното съглашение.

Договорът за поръчителство е продължил да действа, страните по него не са манифестирали съгласие за отпадане на задълженията или тяхната промяна, както предвижда разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД. Нещо повече, от нарочно съставения, по повод измененията в основния договор и датиращ от същата дата, Анекс № 1 към договора за поръчителство, става ясно, че страните не са отстъпили от обвързаността си, което впоследствие са демонстрирали и със сключването на Анекс № 2 към договора за поръчителство от 23.01.2014 г.

Анексът към основния договор има, както не каза, чисто технически уточняващ характер по отношение на индивидуализиращите белези на ипотекираните имоти и страни по него са страните по заемното правоотношение, като, по правилото на чл.21, ал.1 ЗЗД, договорът има действие за страните по него – банката и кредитополучателя, без да рефлектира върху самостоятелно регламентираното лично обезпечение.

Видно от данните по делото, вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са били прехвърлени от „Централна кооперативна банка“ АД на третото лице – помагач - „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, с договор за цесия от 29.12.2020 г., за което длъжниците са били уведомени.

По смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.