Решение № 31 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000446 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 087 от 14.02.203 г. по т.д. № 128/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав Държавата, представлявана от министъра на туризма гр. София, е осъдена да заплати на „Даймънт ивент“ ЕООД - гр. София на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сумата 10 025.48 лева, подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание след прекратяването на договор № РД-29-129/ 5.07.2016 г. със споразумение от 1.11.2017 г. наемна цена за периода 1.11.2017 г - 4.07.2018 г., ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане ; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Даймънт ивент“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на туризма, искове, както следва : 1) за прогласяване на нищожността на договор № РД-29-129/ 5.07.2016 г за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж“ село Лозенец, разположен на територията на община Царево, област Бургас, както следва : а) на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради сключването му в противоречие с чл. 16, ал. 1 и ал. 2 на Закона за държавната собственост - да се отдава под наем имот публична държавна собственост за използването му не по предназначението му като „нарушена територия“, начин на трайно ползване „скали“, а като „морски плаж“ ; б) на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради сключването му от ненадлежен 1 орган в нарушение на реда за отдаването му под наем съгласно чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗДС ; в) на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД - поради фактическа невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството, че 1/2 част от имота не може да бъде използвана с предназначение на, нито представлява „морски плаж“, както посредством въздействието на природните закони, така и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента ; г) на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД поради правна невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството, че предназначението на наетия имот не е и няма как да представлява „морски плаж“, поради което не може да бъде използван от ищеца като наемател без последния да наруши забраната по чл. 19, изр. 1 от ППЗДС, както и иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на сумата 29 751.39 лева, представляваща платена наемна цена за 2016 г. и 2017 г.;

2) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумата 16 301.59 лева - наемна цена, платена на отпаднало основание поради развалянето на договора по право, считано от получаването от наемателя на заповед №РД-01-336/ 26.05.2017 г. до 4.07.2018 г.

Срещу решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Даймънт ивент“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

За да отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради нарушаване на забраните в чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗДС забрани съдът неправилно приел, че предмет на наемния договор е морски плаж, „който е реална част от поземлен имот с идентификатор ***“, а не морски плаж, обхващащ целия поземлен имот, каквато била действителната воля на страните.

Неправилен бил и извода, че имотът - обект на наемния договор, е с предназначение „морски плаж“, тъй като към датата на сключването на договора съгласно действащата кадастралната карта целият поземлен имот с идентификатор *** е бил с предназначение „нарушена територия“, според обшия устройствен план на община Царево „скали“.

Неправилно съдът се позовал на разпоредбата на чл. 16. ал. 8 от ЗДС, която предвижда прекратяване на наемния договор в случай, че наемателят не ползва имота по предназначение, тъй като разглежданият случай не попадал под нейната хипотеза. Тя щяла да бъде приложима ако имота е бил отдаден под наем с предназначение „морски плаж“, а наемателят го ползвал извън това предназначение, например като „скали“, „скалист бряг“.

-3-

Неправилно бил отхвърлен иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, изразяващо се в предоставянето на имота под наем от ненадлежен орган - предмет на договора бил имот, представляващ „скали“, „скалист бряг“ , затова управляващ имота 2 съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС бил областният управител на област Бургас, а не министъра на туризма.

Неправилен бил извода, че наемния договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.

1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет, обоснован с това, че в случая било налице единствено неточно изпълнение от страна на наемодателя на задължението да предостави морски плаж, обхващащ поземлен имот *** с площ от 10 619 кв. м. В споразумението от 1.11.2017 г. страните констатирали обективната невъзможност да бъдат реализирани права и задължения по договора, затова не би могло да се приеме, че договорът би бил сключен поначало.

По отношение на евентуалния иск за сумата 16 301.59 лева, платена на отпаднало основание поради развалянето по право на договора на основание чл. 89 от ЗЗД, съдът неправилно приел, че останалите 47.60 % от площта на поземления имот не са били предмет на договора и непредоставянето им за ползване като морски плаж не водело до последваща обективна невъзможност за изпълнение. С получаването от наемателя на заповедта на кмета на Община Царево от 26.05.2017 г. било преустановено поставянето на преместваемите обекти на плажа, като с оглед инициираната процедура по изясняване отреждането на имота, за наемателя било невъзможно да продължи ползването на наетия обект.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което главната искова претенция, респ. предявените в условията на евентуалност искове, да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба Държавата, представлявана от министъра на туризма - гр.

София, не е представил писмен отговор.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е уважена, е подадена въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на туризма - гр.

София, в която се твърди, че е неправилно, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

Решаващият извод на съда, че остатъкът от наемната цена за периода след 1.11.2017 г. до 4.07.2018 г. представлява неоснователно обогатяване, бил необоснован. На основание чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон между страните, а в случая в допълнителното споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие от 1.11.2017 г. не било изрично уговорено връщане на платената вече наемна цена за посочения период, като такава нямало и в договора за наем.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по въззивната жалба „Даймънт ивент“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я 3 оспорва като неоснователна.

В споразумението за прекратяване на договора от 1.11.2017 г.било изрично посочено, че влиза в сила от датата на неговото подписване и следователно за оставащия период от втората година след прекратяването на договора - до 4.07.2018 г., или общо 246 дни, наемателят не е бил длъжен да заплати наемната цена. поради което вече платената авансово цена била платена на отпаднало основание, както правилно приел съда.

Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „Даймънт ивент“ ЕООД - гр. София твърдяло, че по силата на договор за наем № РД-29-129/ 5.07.2016 г. Държавата, представлявана от министъра на туризма - гр.

София му предоставила за временно и възмездно ползване имот изключителна държавна собственост-„морски плаж село Лозенец" на територията на община Царево, обхващащ Поземлен имот с идентификатор ***.

На 4.07.2016 г. наемателят заплатил на наемодателя сумата 11 826.01 лева, която заедно с авансово платената сума от 3 049.19 лева представлявала пълната цена на наема за първата година от действието на договора. Поради забраната за извършване на строителни работи в землището на с. Лозенец за периода от 15.06.2016 г. до 15.09.2016 г., установена със заповед от 12.02.2016 г. на Общинския съвет - гр. Царево, наемателят бил възпрепятстван да изпълни предвидените в договора задължения по техническо оборудване на плажа, без които ползването на имота през първата година от договора било невъзможно.

На 16.02.2017 г. ищецът платил наемната цена за втората година от действието на договора в размер на 14 875.20 лева. След одобряването от министъра на туризма на предложената от ищеца схема да поставяне на преместваеми обекти и съоръжения и съгласуването й с главния архитект на Община Царево, на 23.05.2015 г. били издадени четири разрешения за поставяне на преместваемите обекти. След предприемането на действия по поставянето на обект № 7, предназначен за бързо хранене, били организирани протести на местни жители против поставянето му и то било спряно със заповед на кмета на община Царево на 1.06.2017 г. След издаването на тази заповед, поради възможността да бъде ангажирана -5- административната или договорната му отговорност, ищецът преустановил действията по поставяне на преместваеми съоръжения,вследствие на което не ползвал имота и през втората година от действието на договора. На 1.11.2017 г. страните сключили споразумение, с което действието на договора било прекратено по взаимно съгласие поради невъзможност обекта да бъде използван съгласно уговореното, за която наемателят не носел отговорност.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда със следните искания : 1) да прогласи 4 нищожността на договора, както следва : а) на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради сключването му в противоречие с чл. 16, ал. 1 и 2 на ЗДС, установяващ забрана за отдаване под наем на имот публична държавна собственост за използването му не по предназначението му като „нарушена територия“, начин на трайно ползване „скали“, а като „морски плаж“ ; б) евентуално, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради сключването му от ненадлежен орган в нарушение на реда за отдаването му под наем, съгласно чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗДС ; в) евентуално, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД - поради фактическа невъзможност на предмета на договора, предвид обстоятелството, че 1/2 част от имота не можело да бъде използвана с предназначение на, нито представлявала „морски плаж“, както посредством въздействието на природните закони, така и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента ; г) евентуално, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД - поради правна невъзможност на предмета на договора, предвид обстоятелството, че предназначението на имота не представлявало „морски плаж“, поради което не можело да бъде използван от наемателя без да бъде нарушена забраната по чл. 19, изр. 1 от ППЗДС. Като последица от уважаването на който и да било от исковете ответника да бъде осъден на основание чл. 34 от ЗЗД да му заплати сумата 29 751.39 лева, представляваща наемната цена за 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (20.01.2021 г.) до окончателното й изплащане ; 2) евентуално, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден ответника да му заплати сумата 16 301.59 лева, платената на отпаднало основание наемна цена, с оглед развалянето по право на договора, считано от получаване от наемателя на заповед №РД-01-336/ 26.05.2017 г., ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане ; 3) евентуално, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 10 025.48 лева, платена на отпаднало основание наемна цена за периода от прекратяването на договора - 1.11.2017 г. до 4.07.2018 г., ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане.