Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 633 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 959/2023
Вид
Решение № 633
Подписан
12.04.2023
В сила
28.04.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

Мотиви към Решение № 633/12.04.2023г. по НОХД № 20235330200959 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу З. С. Ш., ЕГН: ********** по обвинение, че на 03.05.2022 г. в гр. Пловдив е носил част от формено облекло – черно текстилно униформено яке с емблема на ляв ръкав с лъв и надпис „Република България, Национална полиция“, в нарушение на чл. 151, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно който: „Забранява се на лица, неоправомощени със закон да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“ – престъпление по чл. 274а, ал. 1 от НК.

Делото е разгледано по реда на глава двадесет и осма от НПК. С определението си по чл. 248, ал. 5 от НПК и на основание чл. 252, ал. 1 от НПК съдът след разпоредителното заседание е насрочил делото за разглеждане по реда на особените правила за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За престъплението по чл. 274, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на обв. Ш., е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“, обвиняемият се третира като неосъждан за престъпление от общ характер поради настъпила реабилитация, не е и освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което делото подлежи на разглеждане по реда особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна.

Предлага на съда да приеме за установена фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Пловдив. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен. Поддържа да са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което предлага да бъде определено размер около минималния.

Защитникът адв. А. М. моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, което да бъде определено в минимален размер. Пледира обвиняемият да работи ниско квалифициран труд, който да не е високо заплатен, поради което намира, че наказание над минималния размер би било непосилно за обвиняемия.

Обвиняемият З. С. Ш. дава кратки обяснения, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато, че съжалява за извършеното и се признава за виновен. В хода на съдебните прения се съгласява със становището на 1 защитника. В последната си дума моли за наказание в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият З. С. Ш. е роден на *** г. в ***, ***, б.г., живущ в *** и с постоянен адрес: ***, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелката М.И.Г. работела като *** в търговско дружество *** в обект, находящ се в магазин *** в ***. На същия обект през 2021 г. работел и обвиняемият З. С. Ш.. От февруари 2019 г. до ноември 2021 г. обв. Ш. и свид.

Г. имали връзка, въпреки че последната имала сключен граждански брак с друго лице. Връзката между обвиняемия и свидетелката била трудна и изпълнена с конфликти. Те произхождали от честата консумация на алкохол от страна Ш., който проявявал и силна ревност.

През месец декември 2021 г. обвиняемият З. С. Ш. напуснал тази си работа поради скандал с негов колега. До месец април 2022 г. свидетелката М.И.Г. работела и отглеждала детето си сама. От този момент обвиняемият Ш. започнал често да посещава работното й място, както и да търси постоянен контакт с нея с желание да продължат връзката си. Свидетелката М.И.Г. отговаряла уважително на желанието за контакт на бившия си приятел, тъй като не искала да предизвиква скандали. Тя обаче категорично не желаела да продължи отношенията си с него.

На 03.05.2022 г. около 12:30 часа свидетелката М.И.Г. била на работното си място и в обедна почивка. Тя напуснала за кратко обекта, за да изпуши цигара. Когато се върнала на касата, забелязала, че обвиняемият З. С. Ш. също бил там. Той бил облечен с черно текстилно униформено яке с емблема на левия ръкав с лъв и надпис: „Република България, Национална полиция“, което било част от униформеното облекло на МВР. Съгласно приложение 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015 г. якето, носено от обвиняемия на 03.05.2022 г., представлявало част от униформено облекло на служителите на МВР.

Обвиняемият бил в нетрезво състояние и предизвикал скандал със свидетеля Т.О.А., който също работел в ***. Повод за разправията била свидетелката М.И.Г.. Между двамата мъже се стигнало до физически контакт вследствие на разменените думи. Това било забелязано от останалите колеги на свидетелката М. Г.. Свидетелката А.И.И., която била *** на обекта, сигнализирала на органите на реда в 03 РУ Пловдив при ОД на МВР гр.

Пловдив.

По подадения сигнал на място пристигнали свидетели Д.М.М. и Т.Р.М. – ***. Те установили обвиняемия, който стоял на входа на магазин ***, държейки кен с бира в ръката. Свидетелите М. и М. разпознали обвиняемия Ш. от предишни сигнали срещу него. Той все още бил облечен с 2 униформеното яке на МВР. Обвиняемият не обяснил откъде има това яке, но изразил желание да го предаде доброволно.

Обвиняемият З. С. Ш. бил задържан на основание чл. 72 от ЗМВР и отведен в сградата на 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Там бил изготвен протокол за доброволно предаване от 03.05.2022 г., с който обвиняемият предал униформеното яке.

З. С. Ш. не бил служител на Министерство на вътрешните работи.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.М.М. (лист 24 от досъдебното производство); Т.Р.М. (лист 25 от досъдебното производство); А.И.И. (лист 26-27 от досъдебното производство); М.И.Г. (лист 28-29 от досъдебното производство); Т.О.А.

(лист 30 от досъдебното производство); Х.М.Х. (лист 31 от досъдебното производство), както и от обясненията на обвиняемия З. С. Ш., от писмените доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Ш. (лист 10-11 от делото); характеристична справка за обвиняемия (лист 12 от досъдебното производство); писмо с изх. № 762/13.05.2022 г. по описа на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД (лист 34 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 03.05.2022 г. (лист 51 от досъдебното производство); писмо с № 317р-11780/27.09.2022 г. от началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив (лист 71 от досъдебното производство); Заповед за задържане на лице с рег. № 438зз-110/03.05.2022 г. (лист 78 от досъдебното производство), от заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на обв. Ш. (лист 37-42 от досъдебното производство), от заключението на съдебно-техническа експертиза № 344 от 06.06.2022 г. (лист 53-55 от досъдебното производство), както и от вещественото доказателство по делото, предадено на съхранение при домакина на 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив с разписка на лист 72 от досъдебното производство.

От показанията на свидетелите Д.М. М. и Т.Р.М. се установяват датата и мястото на извършване на деянието, като на 03.05.2022 г. около 13:50 часа двамата свидетели при изпълнение на служебните си задължения автопатрул на територията на Трето РУ Пловдив са посетили магазин „***“ на адрес: *** по подаден сигнал. На следващо място установява се от показанията на полицейските служители присъствието на обвиняемия Ш. на местопроизшествието, като самоличността му е била установена съгласно правомощията на полицейските органи по ЗМВР, както и изяснява се връхната дреха, с която е бил облечен Ш. – яке със знак на левия му ръкав, представляващ емблема с лъв и надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“. Свидетелите поясняват още, че обвиняемият не е обяснил откъде притежава това яке. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и М.. Те са подробни, вътрешно непротиворечиви, 3 хронологически и логически последователни, както и взаимно кореспондиращи си. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствени са възприели като очевидци и при изпълнение на служебните си задължения. Показанията се ценят и за проверени по делото, а достоверността им за доказана, като намират подкрепа в писменото доказателство протокол за доброволно предаване, както и в показанията на останалите очевидци А.И.И., Х.М.Х. и Т.О.А.. Всеки от тях също непосредствено е възприел присъствието на обвиняемия Ш., както и че е бил облечен с якето, приобщено като веществено доказателство по делото.

От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че обвиняемият Ш. е бил *** на *** в *** и е посещавал ***, като има поставена ***. Установява се още, че към момента на инкриминираното деяние обв. Ш. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изяснява се и че обвиняемият може да участва в наказателния процес, както и да дава достоверни обяснения за фактите от действителността. Експертното заключение се ползва с доверие от съда като изготвено от лица, разполагащи с необходимите специални познания в съответната област на науката и след придобити непосредствени възприятия за състоянието на подекспертния чрез проведени психиатричен преглед и психологична оценка с използвани тестови методики. Вещите лица подробни са разяснили проведените изследвания и начина на формиране на крайното си становище, поради което заключението се цени за мотивирано и обосновано, а изводите му се възприемат с доверие от съда.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че инкриминираната вещ представлява черно текстилено униформено яке, като на левия ръкав има емблема с изобразен изправен лъв, който държи меч.

Изяснява се, че на емблемата е изписан надпис: „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ отляво и „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ отдясно. От заключението се установява още, че процесното яке, обект на изследване, е част от униформеното облекло на държавните служители от МВР съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 3, раздел II, т. 1, б. „а“ от Наредба № 8121з1010/24.08.2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в министерството на вътрешните работи – строева/парадна униформа - мъжка с цвят и надпис за съответната структура: канадка (шуба) всесезонна и приложение № 2 към чл. 3, ал. 4 от същата наредба, раздел II, т. 2.1 – емблема за ГДНП - жакардово тъкана, във формата на щит, с размери 75 x 100 мм. В средата - изправен лъв с меч от сребриста металопластична нишка на тъмносин фон. Отляво надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“, отдясно - надпис „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на бял фон. В горната и долната част - стилизирани трикольори.

От писмо с № 317р-11780/27.09.2022 г. от началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив се установява, че обвиняемият З. С. Ш. не е бил и не е служител и към настоящия момент на ОД на МВР – Пловдив.

4

От справка за съдимост за обвиняемия Ш. се установява, че той не е осъждан (реабилитиран е), нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият З. С. Ш. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 274а, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 03.05.2022 г. в гр. Пловдив обв. Ш. е носил част от формено облекло – черно текстилно униформено яке с емблема на ляв ръкав с лъв и надпис „Република България, Национална полиция“, в нарушение на чл. 151, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно който: „Забранява се на лица, неоправомощени със закон да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“.