Решение № 132 от 19.09.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Харманли, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20255630200238 по описа за 2025 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от Й. Н. Н. с ЕГН

********** от гр.Харманли срещу Наказателно постановление № 24-0271000525 от 25.06.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно.

Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание, които са ограничили правото му на защита. Жалбоподателят моли, атакуваното НП да бъде отменено. Не се прави искане за присъждане на разноските.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган, редовно призован не изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на 1 възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност същият бъде определен в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.04.2024 г. в 18:20 часа, в община Харманли, на път първи клас № 8 на два километра преди разклона за село Бисер, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** собственост на С*И*М* ЕГН **********. При извършената проверка в база данни на МВР се установи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 от ЗДВП от 25.01,2024г. и е извършил нарушение, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA с № 1060225 и въз основа на него e издаден НП № 24-0271-000525 от 25.06.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли.

С издаденото НП била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539.

В диспозитивната част, че е издаден на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление на РП - Хасково.

Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.04.2025г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.06.2024г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че в настоящия случай липсва умисъл в действията на жалбоподателя Й. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.Харманли. Прието е, че Й. Н. е управлявал лекия автомобил, който му бил предоставен от Д*Т*И* в с.Могилино, обл.Русе. С този автомобил той предприел пътуване към гр.Харманли, като нямал информация, че същият е с прекратена регистрация. От изложеното е направил извод, че по преписката не са налице данни за осъществено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, предвид липсата на изпълнение на наказателния състав от субективна страна и е отказал да образува досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр. №1892/2024г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с акта за установяване на административно 2 нарушение да се изпратят на Началника на РУ – Харманли при ОД на МВР Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и наложил процесните санкции за това деяние, вписвайки че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и реализиране на административно – наказателна отговорност от 17.06.2024 г., представляващо пр. пр. №1892/2024г г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Д. Г. и на свид. М. Г.

С. относно фактите, които са възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на Й.

Н. Н. с ЕГН **********. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на спряното за проверка МПС не се и възразява от него по делото.

Гласните доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За другата група факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира гласните доказателствени източници в изложението по същество.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), действаща към датата на деянието 24.04.2024г., регламентираните наказания са „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „Глоба“ от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено 3 административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че наказващият орган не е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 24.04.2024 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Й. Н. Н. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради това, че деянието съдържа признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК.

Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност, което е сторено. Впрочем, тъкмо това е приел и наказващият орган пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от отпочване първоначално на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок, надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност. По този начин, успешно е реализиран механизма за избягване нарушението на принципна non bis in idem за деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

При преценка в рамките

4 на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт за деянието, квалифицирано по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да бъде отбелязано и следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.06.2024 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, ч е Й. Н. е управлявал лекия автомобил, който му бил предоставен от Д*Т*И* в с.Могилино, обл.Русе и с този автомобил той е предприел пътуване към гр.Харманли, е нямал информация, че същият е с прекратена регистрация. Направил е извод, че по преписката не са налице данни за осъществено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, предвид липсата на изпълнение на наказателния състав от субективна страна и е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр. пр.

№1892/2024г. по описа на РП – Хасково

И тук следва да бъде напомнено, че преценката на прокурора за липса на субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние.

По делото е безспорно установено, че въззивникът Й. Н. е управлявал лекия автомобил, който му бил предоставен от Д*Т*И* в с.Могилино, обл.Русе. С този автомобил той предприел пътуване към гр.Харманли, като нямал информация, че същият е с прекратена регистрация.

Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – път първи клас-8 на два километра преди разклона за село Бисер на община Харманли и към датата 24.04.2024г. е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация.

Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна.