Решение № 1820 от 24.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Пловдив, 24.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330117082 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на С. А.. Х., ЕГН **********, от

******************************** , депозирана против „С.Г. Груп и партньори „ ООД, ЕИК 201702115, със седалище и адрес на управление във София , бул. „България „ № 81 , и с искове да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на кредитно задължение в размер на общо 170.18 лева, тъй като е погасено с изтичането на погасителна давност.

Твърди се в исковата молба , че между наследодател на ищеца и трето на спора дружество, „БТК“ ЕАД, е имало договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 15.02.2012 година. Част от вземанията на последното дружество по договора останали неплатени и били прехвърлени чрез цесия на ответника, който се снабдил с изпълнителен лист за вземането си, издаден по частното гражданско дело № 17102/2014г. по описа на ПРС.

Образувано било изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ***** при ПОС за ****г. Изложени са обаче доводи за това , че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, и се иска от съда да постанови решение, с което недължимостта на сумите ( 111.88 лева главница и и 58.39 лева 1 обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 02.09.2016г. до 25.10.2021г) да бъде призната за установена между страните, като по този начин се оспорва изпълнението по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ П. при ПОС за ****г. Ищецът претендира и разноските по делото.

Предвид изложените факти, води се иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, допустим като установителен.

Ответникът оспорва иска, отрича изтичането на давност, като твърди, че същата е спирана и прекъсната. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

По същество , съдът съобрази следното :

По възникването на вземането, прехвърлянето му чрез цесия и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.

Няма данни за датите на дължимост на вземанията съобразно договора между наследодателя на ищеца и „БТК „ АД , и съдът следва да приеме , че те са били изискуми най – късно към датата на издаването на изпълнителния лист , 2

08.01.2015г. Главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД.

Кратки бележки по хода на изп. дело № **** по опис на ЧСИ П. за ****г. , от значение за изхода на спора :

Делото е образувано на дата 07.07.2015г. Още с поканата за доброволно изпълнение, е предприето изпълнително действие – наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и са започнали удръжки от същото, които са погасили част от дълга. Х. е плащал до 08.09.2016г, когато трудовото му правоотношение е прекратено поради настъпила смърт. Тъй като до тази дата има прилаган валидно изпълнителен способ, кредитора не бездейства и давност не тече; тя обаче тече от датата на откриването на наследството, по отношение на ищеца като универсален правоприемник на баща си.

Съдебният изпълнител е конституирал призованите наследници на Х., ***** и *** ****, като ищецът е поканен да плати 111.88 лева от главницата и 6.31 лева от законната лихва за период от 02.09.2016г. – 24.03 2017г. , както и 675.

25 лева публични вземания, макар на л. 49 от делото да има удостоверение от НАП по реда на чл. 458 от ГПК , че наследодателят му няма към дата 11.08.2015г. непогасени публични вземания. Поканата е редовно връчена на дата 18.03.2017г., плащане не е последвало. Затова на дата 08.06.2017г., овластеният по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител преминава към различен способ за изпълнение, като насрочва опис на движимите вещи в жилището на длъжника. Опис не е проведен. Няколко нови такива са били насрочвани до 16.01.2020г. вкл., но отново не са проведени .

На л.163 от делото обаче фигурира запорно съобщение, с което върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение при работодател „*********** „ ООД е наложен запор; това се е случило на дата 11.10.2021г.

Това изпълнително действие е редовно и съответно – прекъсва давността , която тече по отношение на длъжника. С оглед характера на давността като период на бездействие, ако длъжникът не се позове на вече изтеклата давност, тя може да бъде прекъсната или спряна; неоснователно е позававане на давност, която е изтекла, но е прекъсната преди довършването на сложния й фактически състав. Като елемент на фактическия състав по чл. 110 и сл. от ЗЗД, длъжникът е извършил позоваване на изтекла погасителна давност чрез 3 предяваване на настоящата искова молба на дата 29.10.2021г. Към този момент, давност по отношение на Х. не е изтекла и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени.

Няма и основание да се приеме, че е било налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК – поради непоискване на изпълнителни действия от взискателя, тъй като , каза се, съдебният изпълнител е бил овластен да предприема по свой почин изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ.

Разноските се понасят от ищеца .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля иска на С. А.. Х., ЕГН **********, от

******************************** , да се установи по отношение на „С.Г.

Груп и партньори „ ООД, ЕИК 201702115, със седалище и адрес на управление във София , бул. „България „ № 81, че в отношенията между страните, ищецът не дължи плащане на сумата от 111.88 лева главница и 58.39 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 02.09.2016г. до 25.10.2021г. , за които суми срещу наследодателя му е издаден изпълнителен лист по частното дело № 17201 /14, ПРС и е образувано за събиране изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ П. при ПОС за *****г., поради погасяване по давност, като неоснователен.

Осъжда С. А.. Х., ЕГН **********, от ******************************** , да заплати на „С.Г. Груп и партньори „ ООД, ЕИК 201702115, със седалище и адрес на управление във София , бул. „България „ № 81 , сумата от 360 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4