Решение № 262 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330108082 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 230 и сл., вр. с чл.

79 ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

С исковата си молба ищецът А. И. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. Д., със съдебен адрес:***, моли съда, да бъде осъден ответника "ИЗИ РЕНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202163172, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. "Хотел Карлово" партер, ап. "Химическо чистене", представлявано от С. Н. К., да й заплати:

1. сумата в размер на 586.75 лева, представляваща неоснователно удържан депозит която сума е получена от ответника при първоначална липса на основание;

2. сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - причинено чувство за безнадежност за България и съзнание за наличие на измамници, ядосване, притеснение, загуба на сън, време и др., подробно описани по- горе, причинени вследствие на деянието на ответника;ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира всички разноски по делото.

Ищецът твърди, че на *** г. около 12.30 часа се прибрал в *** с полет от ***, кацайки на летище***. Конкретна причина за това пътуване били здравословни проблеми и нужда от медицински изследвания. Те били планувани за следващия ден ***г. и извършени на същата дата, видно от медицинско направление от ***.

За пътуванията, които се налагали решил да наеме автомобил. На летище *** видял офис на 1 ответното дружество с голяма и хубава реклама. На гишето попитал служителя - мъж за условията на плащане, срок и т.н. за автомобил за три дни 15.04 - 17.04. Служителят бил мил и добър, като предложил *** със съвет да бъде нает не за три, а за пет дни. Това било така, защото условията за пет дни ще са по-добри за клиента от тези за три. За пет цената била 44 Евро на ден, а за три 49 Евро на ден. Служителят уверил Т., че дори да ползва колата помалко на брой дни ще заплати по-ниската цена от 44 Евро на ден, а не по-високата от 49 Евро. Поради това Т. се съгласил.

Подписали договор за наем автомобил, като на клиента били предоставени и още три документа за подпис. Служителят прибрал подписаните документи - без да предаде екземпляри на клиента и започнал да го упътва към мястото на наетия автомобил. Ищецът настоял да му бъдат предадени екземпляри от подписаните документи, както е редно, но служителят отказал. След кратък спор и настояване на ищеца му бил предоставен договор за наем. Видно от същия не бил подписан от никоя от страните, но това в момента на предаването му не било забелязано от ищеца.

Т. заплатил уговорената цена за пет дни по 44 Евро на ден, както и депозит от 300 Евро, както било видно от договора на наем. Съгласно същия, периодът бил 5 дни от ***. до ***г.

Автомобилът - ****. След подписване на документите и предаване на неподписан на Т. служителят извел клиента пред сградата на летището, където го очаквало наетото МПС.

Т. върнал автомобила, съобразно плановете си след три дни на *** г. Отишъл в същия офисгише, за да предаде ключовете и да му бъде възстановена сумата, която предплатил за пет дни. Както посочил, със служителя, с който договорът бил сключен, била уговорена цена от 44 Евро на ден. Тоест крайната цена за три дни трябвало да е 132 Евро (3x44=132). От депозита от 220 Евро следвало да му се възстановят 88 евро (220-132=88).

В офиса обаче имало друг служител - жена. Тя отказала да му върне каквито и да е суми, обяснявайки му, че цената за пет дни е платена и не може да се върне. Ако искал да си ползва МПС-то още два дни, какъвто бил срокът на договора. Т. обяснил устните си договорки с предишния служител - мъж, но жената не знаела за такова нещо и не може да отговаря за казаното от друг. Освен това не му върнала 88 евро, а 58 евро.

Освен това, тази служителка отказала връщането на депозита от 300 евро. Причина за отказа била, че в автомобила било пушено. На всичкото отгоре служителката отказала да потвърди това писмено и издаването на каквито и да е документи.

Т. много се ядосал, защото не бил пушач, както и пътниците, с които бил в колата. За него било очевидно, че искат да го измамят и да не му върнат депозита. Последвали спорове в продължение на 90 минути. На Т. му писнало и се заканил, че ще извика полиция! Тогава служителката написала собственоръчно на приемо-предавателен протокол № *** г. написала следния текст: „Колата е приета със следи от тютюнопушене. Депозита е задържан в брой. Върнати са 58 Евро по наем, колата е върната два дни по-рано!

Вероятно поради страх от полиция служителката издала и фактура - Invoice № *** с дата *** г.. Видно от същата била задържана сума в размер на 586.75 лева с основание: *** което 2 преведено за целите на делото било обезщетение за щети.

Ответникът "ИЗИ РЕНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202163172, заявява, че не оспорва, че между страните по делото било налице правоотношение по наемане на автомобил. Оспорва по основание и двата иска. Твърди, че искът за връщане на платения депозит в размер на 586.75 лева е неоснователен, защото той не подлежи на връщане. Твърди, че както се признавало и от самия ищец, при връщане на автомобила бил подписан приемопредавателен протокол на основание чл. 33 от Общите условия. Прилага препис от протокола, подписан и от двете страни. В него било констатирано, че автомобилът се връща със следи от пушене, както и че ищецът се е съгласил сумата от 300 евро да бъде задържана.

В подкрепа на твърдението за пушене, служителите направили и снимки от вътрешността на колата при връщането .

Твърди, че вторият иск за обезщетение за неимуществени вреди също счита за неоснователен.

От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие от фактическа и правна страна следното:

По искът с правно основание чл. 230, вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Безспорно е, че между ищеца и ответника в настоящото производство е съществувало облигационно отношение възникнало по силата на договор за наем на лек автомобил, сключен на *** г. за срок от 5 дни. По силата на договора ищецът – наемател, получил от наемодателя – ответник по делото, лек автомобил ***като се задължил да заплати сумата от 220 евро или 44 евро на ден като наемна цена. Заплатен бил и депозит в размер на 300 евро съгласно Общите условия по договора.

Безспорно е и обстоятелството, че процесният договор за наем е бил прекратен, считано от *** г., когато наемателят – ищец по делото върнал наетия автомобил. Ответното дружество твърди, че при предаване на автомобила било установено, че в него има следи от тютюнопушене. За същото бил съставен приемо-предавателен протокол от *** г. в 12,04 часа, в който било отбелязано, че по тази причина депозитът внесен от наемателя е задържан. Отбелязано е връщане на сумата от 58 евро от наема, тъй като автомобила е върнат два дни по-рано.

Настоящият съдебен състав счита, че уговорката на страните по договора за заплащане на депозит от страна на наемателя, съдържа белезите на договор за залог - чл. 149 - чл. 161 ЗЗД, тъй като действителната обща воля на страните е била с предаването на паричната сума от страна на наемателя в размер на 300 евро, да се обезпечи изпълнението на всички негови задължения, съгласно Раздел VII от Общите условия по договора. Сумата се явява предоставена в качеството на залог, обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения на наемателя, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, вкл. за обезщетение за вреди.

Заложното право осигурява на заложния кредитор възможността да упражнява фактическа 3 власт върху документите за заложеното вземане /паричната сума/, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Това право има абсолютен характер и е противопоставимо, както на длъжника, така и на всяко трето лице. Т.е. в частност наемодателят има право да задържи процесната сума, до момента в който наемателят изпълни всички задължения по договора, включително и обезщетение за вредите, причинени върху наетата вещ.

Основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за връщане на гаранционния депозит е обусловено от установяване на следните обстоятелства: 1/. ищецът да е заплатил депозит по договора за наем; 2/. договорът за наем да е прекратен; 3/. към момента на прекратяването наемателят да не е имал задължения към наемодателя по договора, чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит.

Безспорни са по делото наличието на първите две предпоставки. Основното спорно обстоятелство е дали наемателят е изправна страна по правоотношението и в случай, че е налице неизпълнение на негово задължение, дали същото е било обезпечено с предоставения депозит.

Видно от разпоредбите на Раздел VII от ОУ по договора за наем, става ясно, че с депозитът се покриват както наемната цена, така и други суми по конкретни договорни задължения.

/чл.66 от ОУ/. Не са договорени изрично какви други суми се дължат по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /т.е. вината на наемателя се предполага/. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова.

От друга страна наемодателя следва да докаже следните правопораждащи факти, а именно:

1/. че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/. че е предоставил на наемателя ползването на процесния автомобил; 3/. че през време на ползването на автомобила в причинна връзка с действията на наемателя са били причинени твърдените повреди в същия; 4/. размера на твърдените вреди.

Страните не спорят за това, че цената на договора за наем е заплатена, че договора за наем се прекратява поради връщането на автомобила.

Спори се за това, дали автомобилът е върнат в състоянието, в което е бил получен, а именно със следи от тютюнопушене.

Нито в договора за наем, нито в ОУ към него, приети като доказателство по делото, има включена уговорка в отдадения под наем автомобил да не се пуши.

При липса на друга уговорка между страните и на основание чл.230, ал.1 ЗЗД, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря, предвид нормата на чл.233, ал.1, изр.1 и 2 ЗЗД. По силата на чл.233, ал.1, 4 изр. последно ЗЗД, до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването от наемодателя на наемателя по договора за наем.

Няма приемо – предавателен протокол, от който да се установява състоянието на автомобила при отдаването му под наем. С оглед на това, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр. последно ЗЗД. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. В тази насока са разясненията, дадени с решение № 307 от 17.01.2019 г. по т. д. № 255/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , постановено по реда на чл.290 ГПК.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установява, да са представени такива с които ищецът – наемател да доказва, че е наел автомобила със следи от тютюнопушене. В показанията на разпитания свидетел В. Т. се твърди единствено, че той и ищеца не са пушили в автомобила, тъй като и двамата не са пушачи.