Решение № 2372 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100513191 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ срещу решение № 5913/06.06.2022г. постановено по гр.д. № 51391/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 55 състав, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо въззивника, че дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на основание чл.410 ал.1 от КЗ сумата от 523,72 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „БМВ 530 Д ХДрайв“ с рег. № СО****ВР въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 03.10.2016г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път – л. „Околовръстен път“ в посока от бул. „Цариградско шосе“ и на 400 м. преди бул. „Ботевградско шосе“, ведно със законната лихва върху главницата от считано от 19.04.2021г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК - разноските по делото.

В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че не е установено наличието на действително застрахователно правоотношение между собственика на лекия автомобил и ищеца т.е. основанието за изплащане на застрахователно обезщетение и надлежната суброгация на ищеца в правата на лицето, претърпяло имуществени вреди. Твърди, че при формиране на правните си изводи, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а именно- представените от ответника писмени доказателства установяващи, че в процесния участък от пътя е поддържан и са извършвани ремонтни дейности т.е. липсва бездействие на лицата, на които е възложено извършване на конкретната работа по поддръжка на пътното платно. Счита, че е доказан и механизма на ПТП и връзка с вредите, за което е изплатено обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение № 20008442/12.01.2021г. съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 41 0 ал.1 т.2 КЗ .

В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не беше изрично предвидено в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. /както по КЗ отм/.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП.

Спорно между страните е дали местопроизшествието е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.19 ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл.30 ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167 ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които 2 стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. Съгласно чл. 3 ал. 4 от Закона за пътищата списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Пътят, на който е настъпило процесното ПТП не е включен в Списъка на общинските пътища, утвърден с Решение № 236 на Министерски съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските пътища, нито е включен в този списък с някое от последващите изменения на списъка, направени до датата на процесното ПТП. Същият несъмнено е част от републиканската пътна мрежа и което обстоятелство не е спорно и между страните.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Във връзка с направените възражения от ответника за липса на възникнало задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:

От представената комбинирана застрахователна полица № 93001610050094 се установява, че между „КСВИНЖЕНЕРИНГ“ООД и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ относно лек автомобил „БМВ 530 Д ХДрайв“ с рег. № СО****ВР с период на действие 22.07.2020г. – 21.07.2021г. – л.30 от делото на СРС. Уговорената застрахователна сума е в размер на 40 000,00 лв. при общи условия, които са изрично приети от застрахования – дескларация – л.20 от делото на СРС.

Съгласно чл. 348 ал. 1 КЗ , приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. От представените по делото общите условия е видно, че са подробно описани както покритите рискове, така и условията за изплащане на застрахователно обезщетение при клауза „каско“. Няма законова пречка и доклокото общите условия са част от съдържанието на застрахователното правоотношение, застрахователните рискове да бъдат уговорени в приложимите общи условия, както е в случая, поради което възражението на въззивника, че полицата не съдържа всички задължителни реквизити, а именно – покрити рискове и същите не са индвидуализирани, е неоснователно.

Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск е неоснователно. Това е така, тъй като от полицата е видно, че е уговорено покритие по клауза "Каско". Съгласно клауза 5 –т.1.1 от общите условия за застраховка "Каско на МПС" застрахованият има право на обезщетение на причинени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Според § 6 т.30 от ДР на ЗДвП „пътно-транспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса 3 на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като страните в ОУ в цитираната разпоредба са приели, че такова е и настъпило и освен по време на движение, а и в паркирано състояние. В случая твърдяното застрахователно събитие несъмнено попада в обхвата на покрит застрахователен риск. Настоящият случай не попада и в р. IX „общи изключения“ - т.27.5 според която клауза застрахователят е изключил покритието на определени материални щети, въпреки наличието на застрахователно събитие - ПТП, но при условие – че за събитието не е съставен протокол за ПТП от съответните компетентни органи. В настоящият случай такъв е съставен и представен пред застрахователя.

Предвид горното попадането на автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на гуми и джанти /повреда на МПС/, съставлява покрит риск по застраховката.

По делото е представена декларация от водача на застрахования автомобил, с която уведомява ищеца за настъпило застрахователно събитие и описва механизма на ПТП, ведно с протокол за ПТП съставен от органите на КАТ.

От материалите по преписка по щета се установява, че при ищеца е била образувана щета за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 530 Д ХДрайв“ с рег. № СО****ВР като видно от доклад по щета и платежно нареждане, е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на исковата сума на 513,7 лв., като банковата сметка на собственика на застрахования автомобил е заверена със същата на 25.01.2017г.

Ответникът възразява,че не е представения протокол за ПТП не е съдържа всички реквизити и не установява настъпването на процесното ПТП. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил. Видно от съдържанието на протокол за ПТП165937/03.10.2016г. същия е съставен от компетенти лица, в кръга на правомощията им, съдържа всички необходими реквизити – описание на пътната обстановка, намерения автомобил, щетите по същия, изготвена е схема на процесното ПТП и е подписан от длъжностното лице и водача на МПС.