Решение № 98 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110211263 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). сл. от

Закона за

Образувано е по жалба на Т. П. П. против наказателно постановление (НП) № 22-4332-012904 от 03.07.2023 г., издадено от началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Излага се искане, съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски.

Въззиваемата страна началник група в СДВР - ОПП, редовно призован, 1 не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по възраженията в жалбата.

След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.03.2023 г.в гр.София от служители на ОПП-СДВР била извършена служебна проверка на мотоциклет К... с регистрационен номер .... К, завършила с констатация за това, че процесното МПС не е регистрирано но надлежния ред и се управлява от жалбоподателя без поставен регистрационен номер на определеното за целта място, както и че той не носи контролен талон към СУМПС. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 912959 от същата дата против жалбоподателя. С оглед на така направените констатации, материалите по преписката са изпратени на СРП, с мнение за наличие на данни за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 15.06.2023 г. на СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 23589/2023 г. по описа на СРП, поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С оглед на тези изводи на прокурора е постановено да се изпрати препис от постановлението на началника на ОПП–СДВР, за извършване на преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

На основание постановлението на СРП и събраните по преписката материали, компетентно длъжностно лице: началник група в СДВР, ОПП СДВР, издало процесното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП наложило на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган посочил, че на основание Наредба № 1з2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 15.06.2023 г., заповеди за 2 компетентност, показанията на свидетеля С. М. С., както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. М. С., извършил проверката на жалбоподателя и по същество потвърждаващ констатациите по АУАН; същите са последователни и логични и не съдържат противоречия.

Съдът прецени писмените доказателства по делото като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, при спазване на преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания, но в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания, визирани в ЗАНН, свързани с всички изискуеми от закона реквизити – описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Не се установява да е налице идентитет между отразеното писмено в акта и в наказателното постановление. Така в АУАН на жалбоподателя се вменява да е извършил две нарушения: да управлява МПС, което е регистрирано, но без табели с поставен регистрационен номер, в нарушение на нормата на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП, както и да го управлява, като не носи контролен талон към СУМПС, в нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. От 3 наказателното постановление се извежда, че той управлява лек автомобил, като процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред и се управлява от жалбоподателя без поставен регистрационен номер на определеното за целта място в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото му на защита до степен, да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи до порочност на образуваното административнонаказателното производство против него.

За пълнота на изложението, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установените с НП фактически обстоятелства са подведени под тази законова норма, без да е конкретизирано цифрово, кое предложение на сочената алинея се поддържа да е реализирано в състав на административно нарушение.

Мотивиран от горното съдът приема, че НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото , искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски се явява основателно. Съгласно договор за правна защита и съдействие, заплатена е сума за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Затова въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-012904 от 03.07.2023 г., издадено от началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 4 00.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.

София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5