Решение № 574 от 27.06.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Сливен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230100003 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и цена 2308,80 лв., представляваща недължимо платена сума за „такса удължаване на срок“ по договор за кредит № 9776802029/24.05.2021 г. и анексите към него, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията, че исковата сума е недължимо платена от ищеца, като е посочено, че с влязло сила решение №861/16.11.2023 г. по гр. дело №5830/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, е призната нищожността на клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договор за кредит № 9776802029/24.05.2021 г. и анексите към него.

Сочи се хронологията на сключване на анексите към договора за кредит. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати исковата сума, която представлява недължимо платена сума по договора за кредит и анексите към него. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Излагат се 1 твърдения, че в посоченото искова производство по гр. дело 5830/2022 г. искът не е предявен като частичен, а касае единствено и само Договора за кредит, Анекс за допълнителна сума и един Анекс за удължаване на срока.

Изложени са в отговора на исковата молба възражения относно доводите на ищцовата страна, като се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция и се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че между тях е водено гражданско дело № 5830/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, както и че ищцата е заплатила на кредитора сумата 2308,80 лв.

По делото не е спорно, че по силата на Договор за кредит № 9776802029/24.05.2021 година ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца С. И. Ж. сумата 1300 лева.

Между страните не е спорно, че между тях е водено гражданско дело № 5830/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, както и че ищцата е заплатила на кредитора сумата 2308,80 лева, представляваща „такса удължаване на срок“.

С влязло в сила съдебно решение по ГД № 5830/2022 на СлРС клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договора са обявени за нишожни.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД е допустима и основателна в пълния претендиран размер след намалението на иска. След като в влязло в сила съдебно решение определени клаузи от договора за кредит са обявени за нищожни е налице неоснователно 2 обогатяване на ответника с получаването на исковата сума.

Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 02.01.2024 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 92,36 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на 360 лева, с включен ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ н а С. И. Ж. с ЕГН-********** от ********************************* сумата 2308,80 лева /две хиляди триста и осем лева и 80 стотинки/, представляваща недължимо платена „такса удължаване на срок“ по Договор за кредит №9776802029/24.05.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.01.2024 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ н а С. И. Ж. с ЕГН-********** от ********************************* сумата 92,36 лева /деветдесет и два лева и 36 стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN: *********************** с 3 титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4