Решение № 5793 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5793 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110125868 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 33,16 лв, представляващи цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к.„*** с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.01.2022г. до 30.04.2024г. , и 7,64 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 14.02.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2025г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 10213/2025г. по описа на СРС, 68 състав, , срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 27.02.2026г. пълномощник на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът Д. К. С. оспорва предявените искове видно от изявленията му в представения на 11.07.2025г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба (наименуван „възражение”- б.с.). Твърди се , че в процесния имот щранговете за парно и топла вода са 1 изключени и няма потребена топлинна енергия , а дялово разпределение на топлоенергя не се извършва поради липсата на сключен договор от етажните собственици с лицензирана фирма.

В хода на съдебното производство ответникът поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в съдебното заседание на 27.02.2026г. ответникът е е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността му са посочени и в представения в заседанието на 27.02.2026г. писмен отговор от ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК , защото длъжникът е предявил възражение срещу издадената заповед за изпълнение по заповедното гр.д. № 10213/2025г по описа на СРС, 68 състав.

Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете:

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По настоящото дело е безспорно , а и е доказано чрез представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 19.11.1990г. , че през процесния период от 01.01.2022г. до 30.04.2024г. ответникът е бил един от съсобствениците на процесния имот.

По делото е безспорно , а и се установява от представените Акт за изключване на щранг и топла вода от 12.02.2003г. , Контролен лист № СВ767/С-5/25.11.2003г. , Годишен отчет от 13.05.2005г. , Констативен протокол № 45/19.11.2008г. трите индивидуални изравнителни сметки за периода общо от 01.05.2021г. до 29.07.2024г. , както и от приетите в заседанието на 27.02.2026г. заключения по съдебно-счетоводната експертиза и по съдебнотехническата експертизи , неоспорени от страните, че през процесния период в процесиня апартамент не е имали нито отоплителни уреди, нито топлоподаване , нито топлоизмервателни уреди , и не е потребена никаква топлинна инергия нито за отопление , нито за топла вода , а в цялата сграда не се извършва услугата дялово разпределение поради липсата на сключен договор с лиценцирана фирма.

Следователно по настоящото дело не е доказано от ищеца , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, че в процесния имот през процесния период са били поставени уреди за измерване на топлинната енергия , съответно , че те са били отчитани от служители на ищцовото дружество или на фирма за дялово разпределение , т.е. , не е доказано, че за процесния имот през 2 процесния период е била извършвана услугата „дялово разпределение” , възнаграждение за която се претендира с главния иск. Ответникът изрично оспорва извършването на тази услуга в имота, както и изобщо доставката на топлинна енергия в имота през процесиня период. В представения по делото Констативен протокол № 45/19.11.2008г. , подписан от представители на ищцовото дружество и на етажните собственици, изрично е удостоверено, че в сградата на вход В в блок 15 на ж.к. „Люлин 1” в град София не се прилага дялово разпределение поради липсата на договор на потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства в процесния имот през процесния период да е имало уреди за дялово разпраделение и те да са били отчитани от техни служители. Това не се твърди и от вещите лица по техническата и по счетоводната експертизи , чиито заключения са приети в заседанието на 27.02.2026г. , неоспорени от страните.

Доколкото не е доказано извършването на услугата „дялово разпределение” в процесния имот през процесния период , следва да се приеме , че за ищеца не е възникнало вземане за възнаграждение (такса) за тази услуга. Предявеният главен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за лихвеното вземане, който също следва да бъде отхвърлен , без да се изследва изпадането в забава на ответницата.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи по настоящото исково дело и по заповедното производство, а и не е предявено съответно искане за присъждане на разноски.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т ЕАД, ЕИК***, гр. София, ул. ***, против Д. К. С., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. „***, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми : 33,16 лв (тридесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляващи цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.„*** с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.01.2022г. до 30.04.2024г. , и 7,64 лв (седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи мораторна лихва за 3 периода от 18.03.2022г. до 14.02.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2025г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 10213/2025г. по описа на СРС, 68 състав.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4