Решение № 6007 от 04.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6007

*** 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110141371 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ Ищецът А. С. С. твърди, че между него и ответника **** съществува трудово правоотношение, в рамките на което изпълнява длъжността „****, с място на работа - *** Поддържа, че съгласно длъжностната си характеристика следва да осъществява строителноремонтни дейности, ръчно или с помощта на прости инструменти и механизми, изпълнение на ръчни операции по зареждане на материали, смазване, почистване на съоръжения, пренасяне на инвентар от едно място на друго, извършване на товаро – разтоварна дейност, монтажни и демонтажни работи на територията на обекта и извън него, коректно използване на машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита, като същият е задължен да уведомява съответните длъжностни лица за всеки случай на повреди, аварии и други събития, които създават опасност за неговото или на други хора здраве, а също така и за възникнали злополуки. Сочи, че на 16.02.2024 г., около 10:00 часа, в *** в кв.

„*** при извършване на предвидената за деня работа - свързване на електрически кабели на електрическа зарядна станция за зареждане на електрически автомобили е претърпял инцидент, в резултат на който е получил термични изгаряния в областта на лицето и дясната ръка от образувала се волтова дъга, вследствие на която последва силна експлозия.

Уточнява, че инцидентът е настъпил при и по повод изпълнение на възложената му работа при ответника, като ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на съответните длъжностни лица и компетентни държавни органи, подавайки в ТП на НОИ декларация за трудова злополука с вх. № 5101-17-22/06.03.2024 г., а в рамките на административната процедура е издадено разпореждане № 5104-17- 37/05.04.2024 г., с което инцидентът е признат за трудова злополука. Твърди, че след инцидента е постъпил в **** - ***с оплаквания от силно главоболие и видими изгаряния на площ от 3 % в областта на главата и дясната ръка, като му е поставена диагноза – термични изгаряния от трета степен на няколко области на тялото, след което е пристъпено към вливания с обезболяващи и провеждане на оперативна интервенция, при която след въвеждане на пациента в обща венозна анестезия е направено ексцизионно почистване с премахване на дивитализирани тъкани от раневата повърхност. Допълва, че на 17.02.2024 г. бил освободен за домашно лечение поради отпадане на необходимостта от постоянно лекарско наблюдение с дадени препоръки за 1 спазване на щадящ режим без натоварване и ХДР. Уточнява, че на 26.02.2024 г. е посетил съдебномедицински кабинет, където е извършен преглед от специалист по съдебна медицина и деонтология, като са установени следните увреждания: термични изгаряния на лицето и дясната ръка II-ра степен, а на места III-та степен. Заявява, че според медицинското заключение уврежданията са получени в резултат на въздействието на висока температура и могат да се получат при термично въздействие от електрически ток по време и начин, както е съобщено в предварителните сведения, при направено обобщение, че след приключване на оздравителния процес е възможно да се образуват груби ръбци, които да доведат до загрозяване на нормалната анатомична структура на лицето и дясната ръка, респ. да е налице обезобразяване до живот. Поддържа, че по време на целия оздравителен процес е търпял болки и страдания, които в първите две седмици са били със значителен интензитет, като термичните изгаряния на дясната водеща ръка са го принудили да спазва щадящ режим, без натоварване, което е създало пречки в самообслужването и самостоятелно посрещане на елементарни хигиенни и обикновени битови потребности, поради което е имал нужда от чужда помощ. Твърди, че изпитвал чувство на безпомощност и непълноценност, срам от обезобразяване, което можело да настъпи поради образуване на груби ръбци в засегнатите области. Сочи, че след инцидента започнал да страда от безсъние и да изпитва страх от зарядни устройства и затворени пространства. Заявява, че е променил отношението си към колегите и приятелите – станал е затворен, унил, качил е килограми и преустановил интересите си. Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, поради което претендира от него обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, както и емоционален дискомфорт, чийто паричен еквивалент оценява на сумата от 20 000 лв., като отправя искане за присъждане на същата ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.02.2024 г., до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца по силата на трудов договор № 039/19.09.2023 г., в рамките на което С. е заемал длъжността „**** при него, с място на работа: *** при 4-часово работно време, както и, че с влязло в сила разпореждане № 5104-17-37/05.04.2024 г. на НОИ настъпилият инцидент от 16.02.2024 г. е признат за трудова злополука, но оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му, отправяйки изрично възражение за съпричиняване от негова страна поради проявена от него груба небрежност, като приносът му оценява на 90 %. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства около настъпване на инцидента, като твърди, че А. С. сам си е позволил действия по монтажа на електрическо табло, за които няма знания и опит, които отрича да са му възлагани. В тази връзка посочва, че прекият му ръководител Н. Д. изрично го е помолил да го изчака, тъй като както обикновено той ще извърши свързването с електрическото табло. Прави възражение за прихващане от евентуално присъденото в полза на ищеца обезщетение със свое насрещно вземане в размер на сумата от 544,01 лв., от която: 424,01 лв. – за здравни вноски на ищеца и 120 лв. – за консумативи на спешен кабинет в болницата, които прекият му ръководител Н.

Д. е платил вместо работодателя, позовавайки се на 2 броя разписки на НАП и 2 броя фактури, който впоследствие му ги е възстановил. Допълва, че дружеството има действаща застраховка

„Задължителна трудова злополука“ съгласно полица

№

0111240480000984/07.03.2024 г., сключена с „****, като по данни на застрахователя в полза на ищеца е заплатено съответното застрахователно обезщетение, което също моли да се приспадне от размера на присъденото обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „**** изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ работодателят отговаря за претърпените вследствие от трудова злополука имуществени и неимуществени вреди на работника, причинили му временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно – обезпечителна.

Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника, когато същото е настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа, независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ.

Следователно, отговорността на последния е обективна и не може да бъде изключена, освен при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от работника груба небрежност, работодателската отговорност единствено може да бъде намалена.

Фактическият състав на отговорността на работодателя за обезвреда на вредите, съответно на субективното право на ищеца да получи търсеното обезщетение, е обусловено от едновременното проявление на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните към момента на увреждането; 2. настъпила злополука, призната за трудова по надлежния ред, довела до временна или трайна неработоспособност, претърпени вследствие от нея неимуществени вреди, както и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и твърдените вреди.

С определение от 24.09.2024 г., допълнено с протоколно определение от 12.12.2024 г., съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 039/19.09.2023 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „****, като по време на действието на същото – на 16.02.2024 г., около 10:00 часа, е настъпил твърдяният инцидент с участието на ищеца С., както и относно плащането от страна на „**** в полза на ищеца на сумата от 195,93 лв., представляваща обезщетение по щета № 211592954.

Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил декларация за трудова злополука, протокол № 5103-17-4/27.03.2024 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 16.02.2024 г., епикриза ИЗ № 7127/17.02.2024 г., издадена от **** - ***и съдебномедицинско удостоверение № 50.02/2024 г., издадено от д-р А. Х..

Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по делото Разпореждане № 5104-17-37/05.04.2024 г. на ТД на НОИ – гр. Русе се установява, че инцидентът е установен и признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В последното е отразено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – при свързване на електрически кабели за поставяне на електрическа станция за зареждане на електроавтомобили в резултат от късо съединение – волтова дъга, пострадалият получава термични изгаряния.

В случая, при така установените факти следва правнорелевантният извод относно наличието на предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената отговорност на ответното дружество, в качеството му на работодател, при осъществяване на процесния професионален риск. Между страните към датата на злополуката – 16.02.2024 г. е съществувало валидно индивидуално трудово правоотношение. Именно през време и във връзка с осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност 3

„****, ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило му неработоспособност. Злополуката е установена и приета за трудова с индивидуален административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ, за което не се спори, че е влязло в сила. Посоченото разпореждане е издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО и има характеристиката на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти, в частност относно наличието на увреждане и неговия характер, като положителен юридически факт, елемент от фактическия състав за възникване на работодателската отговорност.

Ето защо, спорният въпрос по настоящото дело касае обстоятелството какъв е справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в проявена от него груба небрежност, обосноваващо намаляване на отговорността на ответника, съответно на дължимото обезщетение – арг. чл. 201, ал. 2 КТ.

При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост.