Решение № 1855 от 09.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1855 гр. Варна, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110106446 по описа за 2021 година

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за плащане на главница - стойност на такса за извършване на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съдът е сезиран от *** с исковата молба, с която са предявени допустими установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Д. АНГ. признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 1018,71 лв. (хиляда и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, инсталация ***с абонатен № ***за периода от м. 01.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата 187,56 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от 18.03.2018г. до 05.01.2021г., сумата от 19,68 лв. (деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, инсталация ***с абонатен № ***за периода от м.

12.2017г. до м. 02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата 4,31 лв.

(четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща лихва за периода от 31.01.2018г. до 05.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3102/2021 г., по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът „***твърди, че Г. Д. АНГ. е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот и не е изпълнявала задълженията си за заплащане на потребената ТЕ.

Излага се, че ищецът е извършвал услугата дялово разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния имот, поради което следва да му се заплатят и дължимите суми за такса дялово разпределение. Иска се да се признае за установено, че ответнкът дължи посочените суми. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковете. Сочи, че е собственик само на ¾ ид.ч. от правото на 1 собственост и дори основателността на исковете да се докаже, не следва да отговаря за всички задължения. Излага, че не са му връчвани изравнителни сметки, поради което не дължи суми по такива. Възразява, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено редовно и съответно представените счетоводни документи не могат да обосноват основателност на исковете. Твърди, че до имота не е доставяна топлинна енергия. Възразява срещу дължимостта на мораторна лихва, тъй като клаузите от ОУ на ищеца предвиждащи заплащане на такава са нищожни, а и не е доказано публикуванто на сайта на дружество на фактури за задължения, което действие съгласно договора обуславя изпадането на клиентите в забава. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Ищецът по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно доказване: наличието на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлинна енергия , по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна енергия, а последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността й; както и обстоятелството, че през процесния период е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало, датата на която ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнението на главното задължението. По исковете за заплащане на такса за извършената услуга дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е имал да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия, стойността на възнаграждението за действително извършената услуга, както и датата, на която възнаграждението е следвало да бъде изплатено.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал.

2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

За процесния период 01.2018 г.-04.2020 г. в сила са били общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли 2016 г. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна 2 енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. *** ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представените по делото, приет и неоспорен от страните доказателства се установява, че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Видно от постановление за възлагане на недвижимия от 28.08.2013 г. именно такава част от правото на собственост е придобита чрез публична продан от ответника. От представеното решение за извършване на делба на имота се установява, че с влязло в сила решение 49011/15.10.2018 г. е допусната делба между ответника и ***П.

***при квоти ¾ ид. ч. за първия и ¼ ид.ч. за втория.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения, като ответникът следва да отговаря за задълженията съобразно притежаваната от него ¾ ид.ч. от правото на собственост.

Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, съдът намира следното:

По делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване процесния период, като ищецът е извършвал ежемесечно отчети на общия топломер в ЕС. Посочено е, че техлогичните разходи се отчисляват за сметка на ищеца. Сочи се, че общия топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки съгласно Закона за измерванията. Установено е, че сградата има техническа възможност ада премине към дялово разпределение на ТЕ между потребителите, но те не са сключили договор за топлинно вчетоводство, топлинната енергия за отоплението на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем, а ТЕ отделно от сградната инсталация се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем, като в списъците за разпределение на кубатурата на блока, апартамента фигурира с кубатура заедно с общи части – 137,75 куб.м. Посочено е, че в сградата не се ползва топла вода, а от 01.11.1999 г. е изключено отоплението на стълбището.Вещото лице сочи, че за исковия период изчисляването на потребената ТЕ е ставало ежемесечно и поради тази причина не са изработвани изравнителните сметки.

Съобразно ежемесечното отчитане, вещото лице е посочило размера стойността на потребената енергия / таблица 2 по т.4 от експертизата/, като за имота и сграданата инсталация е потребена енергия на обща стойност 1404,16 лв. На експертното заключение съдът дава вяра, като компетентно дадено и отговарящо ясно на зададените въпроси.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в информационната система на ищеца са регистрирани плащания на 21.01.2021 г. и 22.01.2021 в общ размер на 167,31 лв., с които е погасена 161.53 лв. – главница и 15,78 лв.- мораторна лихва / т.е са отчетени от ищеца преди образуване на заповедното производство/. След така извършеното от ищеца погасяване са останали незаплатени 1038,39 лв.- главница и 191,87 лв.- мораторна лихва, доколкото вещото лице сочи, че са се дължали 1189,92 лв.- главница и 207,65 лв. – мораторна лихва. Вещото лице е посочило, че за проценсия период са издавани всеки месец фактури от ищеца за аб.номер ***с титуляр ответника по извършен ежемесечен отчер. Вещото лице е посочило, че в резултат на анализ на документите по делото и проучените от него документи може да се заключи, че ищецът редовно е водил счетоводството по партидата на топлоснабдения имот.

Доколкото съдът намери, че ответникът е потребител на топлинна енергия и от съдебно техническата експертиза се установява, че в имота е доставяна ТЕ за отопление на имот и сградна инсталация, ответникът следва да отговарят за задължения за заплащане на стойността на тази енергия. По отношение на размера до който ответникът следва да отговарят съдът кредитира заключението на СТЕ.