Решение № 834 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. П., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330202610 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 12 от ****** г., издадено от **** на Трето РУ при ОДМВР гр. П. с което на Г. Т. П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят Г. П., чрез ****** адв. К. обжалва процесното наказателно постановление, намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че не се установявало да е вменявано задължение на жалбоподателя да следи за недопускането на непълнолетни в съответното заведение, доколкото той имал единствено качеството салонен управител. От друга страна било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, доколкото било наложено едно наказание, а откритите деца били две. Претендира разноски.

Въззиваемата страна **** на Трето РУ към ОДМВР гр. П., редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на 1 страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.

В конкретния случай жалбоподателят Г. П., заемащ длъжността ****** в кафе-аператив ,,З.‘‘ с адрес гр. П., ул. ,,Ф.***, е бил санкциониран за това, че на 21.02.2025 г. около 23:15 часа в управлявания от него обект е допуснал след 22:00 часа следните деца: Х.Х.А. с ЕГН: ********** и Н.Н.И. с ЕГН:

********** без да са придружени от родител, настойник, попечител или друго лице, което да полага грижи за тях или осигурено от тях пълнолетно дееспособно лице за придружител.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят – И. Г..

В показанията си той заяви, че се провеждала операция във връзка с проверка на нощни заведения за установяването на непълнолетни лица в тях.

Жалбоподателят заемал длъжността салонен управител в обекта в който били установени две непълнолетни лица.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Г., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно представени в писмен вид обяснения от лица

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От представеното копие от Заповед от 2010 г. се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

От един брой Докладна записка от И. Г. се установява посоченото в него.

От един брой копие от пълномощно се установява, че собственикът на дружеството стопанисващо процесния обект е упълномощило жалбоподателят П. да го представлява като извършва всякакви правни и фактически действия.

При издаването на АУАН и НП обаче има допуснати нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере защо е било наказано.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 Закона за закрила на детето е посочено, че 2 който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че осъществяването състава на нарушението по чл. 45, ал. 2 Закона за закрила на детето настъпва с допускането в определен интервал от време на дете, като изрично е посочено, че думата дете е в единствено число.

Ето защо, се достигна до извод, че с допускането на всяко едно лице се осъществява отделно нарушение по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредба си кореспондира изцяло с нормата на чл. 18 ЗАНН, която е в насока, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В конкретния случай е посочено, че в стопанисвания от жалбоподателя обект са били установени общо две лица, поради което се достигна до извод, че са извършени и две отделни нарушения, като прави впечатление на Съда показанията на актосъставителя.

Запознавайки се със съдържанието на наказателното постановление се достигна до извод, че е било наложено само едно административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2 000 лева, вместо две административни наказания, по едно за всяко едно извършено нарушение.

На следващо място в издаденото наказателно постановление липсва посочването на каквато и да била нарушена материална норма. Посочено, е че е нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 2 Закона за закрила на детето, като същата се съдържа и в АУАН съставен от актосъставителя. Липсва, обаче каквото и да било препращане към разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 Закона за закрила за детето.

Неразбираемо, обаче жалбоподателят П. е бил санкциониран на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето, която предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

3

Г. П. не е родител на установените в обекта деца, поради което и не би могъл да бъде санкциониран на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето. В случая е недопустимо да се извърши преквалифициране на деянието, доколкото максимално предвидения размер на наказанието по чл.

45, ал. 3 е до 500 лева, а в процесния случай е наложена глоба в размер от 2000 лева.

В обобщение на гореизложеното се достигна до извод, че за две отделни нарушения е наложено едно единствено наказание и по този начин се ограничава приложното поле на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. На следващо място жалбоподателят е санкциониран въз основа на разпоредба, която не би могла да бъде приложена по отношение на него, доколкото няма качеството родител или попечител. Съдът не е в състояние да преквалифицира деянието, доколкото е наложено наказание глоба в размер от 2000 лева, а предвиденото наказание в чл. 45, ал. 3 е глоба от 300 лева до 500 лева, като това представлява само по себе си и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискваща в наказателното постановление да се посочи законната разпоредба, която е била нарушена, както и санкционната въз основа на която се налага наказанието.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат извършените от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер от 800 лева. По делото липсва възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което и не следва да се обсъжда такова.

Поради горните мотиви, П.ският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12 от ****** г., издадено от **** на Трето РУ при ОДМВР гр. П. с което на Г. Т. П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на Г. Т. П. с ЕГН:

********** сумата в размер от 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5