Присъда № 203 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №203/08.07.2025г. по НЧХД № 4154 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, наказателна колегия, ХХVІI състав На 24.10.2024год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 85264/24.10. 2024г. от Г.С.М., ЕГН **********, с адрес : гр. Варна, ул. д-р. Кирил Йорданов №16, ап.4, депозирана чрез адвокат А.Т.А. от АК-Варна, срещу И.В.Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, СО „Горна Трака“

938, с оглед данни за обстоятелства на престъпление, които се преследват по частен ред.

Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ на 24.10.24г. е образувано производството по настоящото НЧХД.

След отстраняване на нередовностите на тъжбата, констатирани с Разпореждане №6970/25.10.2025г. и представяне на доказателства за внесена държавна такса, съобразно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието /раздел А, т.9/ делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано с оглед посочени в тъжбата твърдения за извършено от И.В.Н. престъпление, което се преследва по реда на чл.161 от НК с частна тъжба до съда, а именно за това, че :

На 21.05.2024 година в гр.Варна, в открито съдебно заседание по въззивно гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024г. на Окръжен съд - Варна, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.С.М., родена на ***г. с ЕГН ********** в нейно присъствие, като й казал, че е „извършила престъпление и е престъпник“ и „адвокат на престъпника“, като обидата е нанесена публичнопрестъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 от НК.

С частната тъжба е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди, в резултата на описаното в нея деяние. В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно разглеждане: гражданския иск предявен от частната тъжителка Г.С.М. срещу подс. И.В.Н. за сума в размер на 3 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /21.05.2024г./.

Частният тъжител Г.С.М. бе конституирана и като граждански ищец по делото.

Частният тъжител Г.С.М. участва в съдебното производство лично и чрез своя процесуален представител /повереник/ - адв. А.А..

Повереникът на частния тъжител поддържа тъжбата и предявения гр.иск. Във фазата по съществото на делото адв.А. изразява становище за доказаност на твърденията изнесени в частната тъжба. Сочи, че в открито с.з. обективирано в протокол на 21.05.2024г. И. Н. е заявил пред съда в състав от трима съдии, в присъствието на секретаря, адв. М. К., адв. А. и други присъстващи в залата, че Г. М. е извършила престъпление и е „престъпник“. Изтъква, че протоколите от проведените с.з. са официални документи, удостоверяващи участващите лица, извършените 1 действия, изложените доводи и аргументи, употребените изрази. Счита, че след като същите не са оспорени по съответния ред и в предвидените срокове, след като по надлежен ред не е извършена поправка на протокола, същите се ползват с пълна удостоверителна сила. Счита, че от съдържанието на протокола е видно следното: след даване на ход по делото по същество първо е говорил адв. К.. Непосредствено след него говорил подс. Н.. Между тях не е говорил никой и когато в речта си Н. се обърнал и нарекъл Г. М., че е извършила престъпление и е престъпник, едва тогава адв. А. му казал, че много свободно се употребява думата престъпление.Съдът също възприел процесуалните реплики и го предупредил да спазва реда в залата. Тогава Н. се обърнал към адв.А. и го нарекъл „адвокат на престъпника“. Акцентира върху членуваната форма на израза „престъпника“, като сочи, че това показвало, че преди това е била определена Г. М. като „престъпник“. Св. Ш. пряко посочвал подсъдимия, че е отправил процесните реплики към тъжителката, сочел че репликите са възприети и че М. е изпитала смут и дискомфорт. Св. З. казвал, че непосредствено след заседанието въпреки първоначалната уговорка Г. М. е отказала да отиде на събирането за празника на 24-ти май,организирано от нея самата, а след събирането се срещнали и тя казала, че е изключително разстроена поради това, че са я обидили много жестоко.

По отношение на показанията на св.К., излага становище, че индиректно сочел изречените обидни изрази, като сам признавал, че два-три пъти е блъскал с лакът подсъдимия. Относно св. Б. посочва, че същата е близка на подсъдимия, като акцентира върху премълчаните от нея факти относно записа на разговора с адв.В..

Обясненията на подс. Н. се коментират и възприемат от повереника като защитна теза.

Повереникът обосновава съставомерността на описаното в тъжбата деяние от обективна и субективна страна, позовавайки се на практика на ВКС. Относно наказанието счита, че съдът ще наложи справедливо наказание, което да съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенция.

По отношение на гр. иск, повереникът счита, че същият е доказан по основание, като счита, че и размера следва да се уважи, тъй като се установявало, че подсъдимият виновно е осъществил противоправното деяние, представляващо престъпление в резултат, на което тъжителката е претърпяла неимуществена вреда, изразяваща се в обществено неудобство и страдание в резултат на засягането на доброто име. Моли и за присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимия - адв.П. П. в пренията си по съществото на делото сочи, че думите на подсъдимия „адвокат на престъпника“ били насочени към адвокат А., а не към г-жа М.. Акцентира, че Н. не е наричал М. „престъпник“. Изтъква, че по делото нямало данни Г. М. да е пострадала от това, че адвокат А. бил наречен „адвокат на престъпника“. Акцентира и върху решението на ВОС, в което според него било посочено, че М. е извършила престъпление. Защитата счита, че няма значение кога е проведено съдебното заседание по делото пред ВОС, като сочи, че свидетелите не можели да помнят кога е било проведено то.

В заключение пледира за признаване на подсъдимия за невинен и за присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона адвокатурата.

Подс. И. Н. участва лично в процеса и упражни правото си на лична защита, чрез депозиране на обяснения по делото и чрез защитна реч по съществото на същото.

Подсъдимият отрича да е наричал частната тъжителка „престъпник“, а относно израза „адвокат на престъпника“ сочи, че е употребен в смисъл, че адв. А. е адвокат по наказателни дела, съответно на престъпници.

2

В дадената му последна дума подсъдимият Н. моли да бъде признат за невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.В.Н. е роден на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан и работещ. Подс. Н. е вписан в списъка на вещите лица в съдебния район на Окръжен съд - гр. Варна и Административен съд - гр. Варна.

През 2022г. подс. Н. предявил пред РС-Варна три обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу частната тъжителка Г. М.. С тях се искало от ВРС да бъде осъдена ответницата М. да заплати на ищеца Н. следните суми: сумата от 15 000,00 лв. (след допуснато изменение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца /Н./ в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 28.10.2022 г., до окончателното заплащане; сумата от 2 183,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. 27.10.2022 г. върху сумата от 7 500,00 лв. съставляваща част от главницата за неимуществени вреди в размер 15000,00 лв., както и сумата от 5 761,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г.

По така предявените обективно-кумулативно съединени искове било образувано гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС. С Решение №3553/04.11.2023г. гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС, състав на РС-Варна осъдил частната тъжителка Г.С.М. да заплати на подс.И. Н.:

- сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил „G.M." на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н." на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 28.10.2022 г., до окончателното □ заплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 300,00 лв. до пълния заявен размер от 15000,00 лв., като неоснователен.

- сумата от 88,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. 27.10.2022 г. върху главница от 300,00 лв. за неимуществени вреди, като отхвърлил иска за разликата над присъдената сума о т 88,51 лв. до пълния заявен размер от 2183,40 лв. за обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. - 27.10.2022 г. върху сумата от 7500,00 лв. съставляваща част от главница за неимуществени вреди в размер 15000,00 лв., като неоснователен.

Със същия съдебен акт ВРС отхвърлил предявения от подс. срещу частната 3 тъжителка иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД относно сумата от 5761,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил „G.M." на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н." на 03.01.2020 г., като неоснователен. Бил решени и въпросът относно сторените от страните разноски.

В Решение №3553/04.11.2023г. по гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС, съставът на ВРС разгледал казуса посочил, че от приложените по делото доказателства от ответницата / подс.М. / се доказвало само верността на твърденията й, че е била обиждана от ищеца, които били окачествени като пренебрежимо малка част от общия брой на изнесените от нея в социалната мрежа, чрез процесните публикации, позорящи твърдения, включително за негови девиантни и дори престъпни прояви.

Останалата част от твърденията на подс. съдът приел за недоказани и за напълно голословни. Посочил, че твърденията на М., че подс. Н. я е клеветил и я е мамил в сговор със своя адвокат по съществото си съставляват приписване на престъпление по чл. 147 от НК (клевета) и по чл. 209 от НК (измама). В своите мотиви гражданският съд приел, че е налице съзнателно разгласяване от ответницата /частния тъжител М./ на неверни факти за ищеца с умишлено негативна конотация - позорни обстоятелства и престъпления, като заключил, че е налице осъществен фактически състав на престъплението клевета по смисъла на чл. 147 от НК.

По жалба на подсъдимия Н., депозирана чрез негов процесуален представителадвокат М. К. Д. /свидетел по настоящото дело/ спорът бил пренесен пред ВОС, където било образувано въззивно гр.дело №569/2024г. по описа на първи граждански състав на ВОС. Съдебното заседание по делото било насрочено за 20.05.2024г. от 10:00ч. в гражданската зала на Варненски окръжен съд. На именното повикване в 10:52ч. на 20.05.24г. по въззивно гр.дело №569/2024г. по описа на първи граждански състав на ВОС, пред въззивния състав, в гражданската зала на ВОС, се явили подс.Н., неговият процесуален представител адв.М. К. Т. , частната тъжителка Г. М. и нейния повереник адв.А., в качеството му на неин процесуален представител по гражданското дело. Тъй като съдебното заседание се провеждало при открити врати, в залата присъствал и св.Р. Ш., стажуващ при адв.А. и св.В. Б., приятелка на подсъдимия, която се интересувала от протичането на съдебния процес. Преди започване на съдебното заседание между страните по делото възникнал спор относно представителната власт на адвокат А., тъй като у подс.Н. и неговия процесуаен представител възникнало съмнение, че подписите положени в пълномощното даващо представителна власт на адвокат А. не са положени от М.. Тогава подс. М. потвърдила представителната власт на своя процесуален представител и бил даден ход на делото.