Разпореждане № 2650 от 09.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2650 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101330 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. К. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 3335,33 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 27.03.2026 г. до окончателното изплащане; 1125,64 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 31.07.2025 г.; 962,33 евро – законна лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 26.03.2026 г.

След като се запозна със заявлението, съдът намира следното:

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит, сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД (вземанията по-късно са прехвърлени на заявителя с договора за цесия), по силата на който заявителят е предоставил на длъжника сумата от 8222 лв. С договора са заявени и две допълнителни услуги – застраховки. Премията за тях е в размер на 2519,85 лв. Посочено е, че общият размер на кредита е 10 739,85 лв. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 34,84 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде върната на месечни вноски.

Несъмнено представеният договор е потребителски, тъй като кредитополучателят е физическо лице, за което няма данни да действа в кръга на търговска дейност. За този кредит приложим е Законът за потребителския кредит.

Следва да се отбележи, че липсата на ясно посочени компоненти на ГПР 1 в договора за кредит обуславя недействителността му. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“ във връзка с ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК). В този смисъл са Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о., Определение № 2719/21.10.2024 г. по т.д. № 1264/2024 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3638 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3102/2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 294 от 1.11.2023 г. по в. гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, Определение № 130 от 6.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 11/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково и др.

Отделно съдът извърши служебно изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в ГПР не е включен размерът на застрахователната премия.

Застраховката обаче представлява допълнителна услуга и подлежи на включване в ГПР. Подходът на заявителя да нарича всички разходи по кредита „главница“ и да си мисли, че е решил проблемите си, не може да намери подкрепа. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о. Застрахователната премия по полици, сключени едновременно с договора за кредит, представляват разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, дори и да не са задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При отговора на четвърти въпрос в Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. (т. 91) се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В мотивите се посочва, че след като понятието 2

„обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от решението). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87 от решението). Именно това прави „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – не предоставя на потребителя целият размер на кредита, а превежда част от сумата на застраховател, друга част задържа за себе си, като предоставя на потребителя чистата стойност на кредита. След това иска потребителят да върне както чистата стойност на кредита, така и другите разходи. За средния потребител размерът на ГПР изглежда нисък, но всъщност не е.

Според съда застраховките са задължително условие за сключване на договора. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС се разяснява, че националната юрисдикция не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителни услуги са били поискани свободно при сключването на договора за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Ето защо съдът намира, че в случая застраховката на практика е била задължителна. Това се приема и в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о., а и в практиката на Окръжен съд – Кюстендил, обективирана в Определение № 167 от 19.03.2026 г. по в. гр. д. № 68/2026 г., Определение № 159 от 16.03.2026 г. по в. гр. д. № 70/2026 г. и др.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на застрахователната премия в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и 3 пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на изложеното на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, в случая 4203,84 евро. Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания на обща стойност 2 352,20 евро. Тази сума следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д.

№ 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Следователно в случая от 4203,84 евро следва да се приспаднат стойност 2 352,20 евро. Остават дължими 1851,64 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят, включително частта от главницата, която представлява застрахователна премия.

На заявителя следва да се определят 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. От така определеното възнаграждение и заплатената държавна такса в размер 92,20 евро на заявителя следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 34,14 евро за юрисконсултско възнаграждение и 31,48 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4739/30.03.2026 г., подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. К. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1483,69 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г.; 1125,64 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 31.07.2025 г.; 962,33 евро 4

– законна лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 26.03.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу С. К. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1851,64 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 27.03.2026 г. до окончателното и з п л а щ а н е ; 34,14 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 31,48 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.