Решение № 260460 от 27.10.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1148 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1 000,00 лв. – главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 72,45 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г. до 19.06.2020 г.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”

ЕООД, e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.М.Б. за следните суми: 1 000,00 лв. – главница до погасяване по договор за паричен заем с № 5467569, сключен на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и длъжника; 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.; 424,44 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 424,44 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 72,45 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 46,83 лв. – държавна такса и сумата от 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 3933/28.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1428/2020 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите 424,44 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, и 424,44 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, като за останалите суми, претендирани със заявлението е издадена Заповед № 886/ 28.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Присъдени са разноски пропорционално на уважената част от заявлението в размер на 29,85 лв. – държавна такса и 31,87 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит”

ООД /кредитодател/ и ответника /кредитополучател/ бил сключен договор за паричен заем № 5467569, по силата на който на Б.Б. бил отпуснат паричен заем в размер на 1 000,00 лв. С договора страните се съгласили, че с него ще бъде рефинансиран Договор за паричен заем № 5436263 в размер на 355,36 лв. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми вземания, като процесният договор служил за разписка. След извършеното прихващане, задължението на Б. се погасило изцяло, като заемодателят изплатил остатъка от заемната сума по договора. С подписването на договора ответникът удостоверил, че е получил от кредитодателя заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадената сума. Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата в размер на 1 599,75 лв., ведно с договорна лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 177,75 лв. /включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.

Твърди се в исковата молба, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2019 г. между „Вива Кредит” ООД и ищцовото дружество, процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Посочва се, че ответникът не е извършил плащания по процесния договор за заем. Поддържа се, че понастоящем дължимата главница е в размер на 1 000,00 лв., а за ползването на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 175,31 лв. за периода от 08.10.2018 г. – датата на първата вноска, до 05.06.2019 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива Кредит” ООД, неразделна част от договора, която се намира във всеки търговски обект на кредитодателя и на интернет страницата му, като в същата е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото вземане, както и разходи за ангажиране на дейността на служител, който осъществява дейността по събиране на вземането. Въз основа на това се претендира сума в размер на 245,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Сочи се, че за периода от 09.10.2018 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска, до 19.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението, ответникът дължи лихва за забава в размер на 72,45 лв. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до погасяване на задължението. Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срочно подаден отговор особеният представител на ответника изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че към исковата молба не са приложени доказателства за извършено реално уведомяване на ответника за извършената цесия от страна на дружеството-цедент, като твърди, че правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, не и от цесионера. Посочва, че приложеното уведомление от представител на цесионера не е достигнало до ответника, както и че е недопустимо уведомяването на длъжника за цесията да се счита от момента на получаване на исковата молба от особения представител на ответника.

На следващо място счита, че клаузата за уговорената от страните договорна лихва е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД поради уговорения ГПР от 49,47 % и годишен лихвен процент от 40,30 %, които значително надвишават законоустановения размер. Счита, че клаузата е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, тъй като уговорените ГПР и възнаградителна лихва надвишават трикратния размер на законната лихва. Излага съображения и че постигнатите договорености представляват неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №

1428/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б.М.Б. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 886/28.07.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 000,00 лв. – главница до погасяване по договор за паричен заем с № 5467569, сключен на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и длъжника; 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 72,45 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане;

29,85 лв. – държавна такса и 31,87 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за паричен заем

„Вивакредит ПЛАН“ № 5467569/08.09.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Б.М.Б..

По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1 000,00 лв., която последният се задължил да върне на 9 вноски, всяка от които в размер на 177,75 лв., в срок от 9 месеца. Предвидено е в чл. 2, ал. 1 от договора, че част от заемната сума – 355,36 лв., ще бъде използвана за рефинансиране и изцяло погасяване на задължението на ответника по друг договор за паричен заем между страните с КИД 5436263 от 01.05.2018 г. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,30 % и годишен процент на разходите в размер на 49,47 %. Общата сума, която ответникът следвало да върне с включена такса за експресно разглеждане била в размер на 1599,75 лв. – чл. 3, т. 7 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.08.2019 г. към него, по силата на който договор заемодателят „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Б.М.Б. в общ размер от 2 269,19 лв. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Вива Кредит“ ООД, с което е потвърдена извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.08.2019 г. към него.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за настъпилата цесия всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Прието по делото е и уведомително писмо, изпратени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и адресирано до ответника по делото, с което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. По делото не е приложена обратна разписка към писмото.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че заемополучателят Б.М.Б. не е заплащал суми по договор за паричен заем № 5467569/08.09.2018 г., като от страна на ответника не е постъпвала сума в никакъв размер за погасяване на задълженията за главница, договорна лихва, неустойка, такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава. В заключението е посочено, че размерът на неплатените от ответника суми по договора за кредит е както следва: 1 000,00 лв. – главница, 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.; 424,44 лв. – неустойка; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 172,22 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г.

/датата след първата падежирала вноска/ до 19.06.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/. Отразено е, че в счетоводните документи на „Вива Кредит“ ООД начислената лихва за забава представлява сума в размер на 72,45 лв.

Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

Предявеният иск е за сума в размер 1 000,00 лв. – главница по договор за паричен заем с № 5467569, сключен на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и Б.М.Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. до погасяването.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за процесното вземане, уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.