Решение № 774 от 20.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500334 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6111 от 29.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 4656/2022 год. по описа на Софийския гградски съд, ГО, 22-ри състав, Столична Община е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД да заплати на Н. П. П. и С. П. П., в качеството им на наследници на поччиналата в хода на производството Н. К. П. сумата от по 13 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 26.01.2020 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.05.2022 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени сторените от страните разноски.

Решението е обжалвано от ответника Столична Община с доводи за неправилност, като се твърди, че ищеца не е доказал твърдяните вреди и в тази връзка се оспорват изводите на съда по приложението на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че неизяснен е останал въпроса досежно механизма на увреждането. Отделно от това твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в занижена бдителност при преминаване през участъка, където е станал инцидента. Моли иска да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемите Н. П. П. и С. П. П., правоприемници на Н. К. П., оспорват наведените по жалбата доводи като неоснователни и молят за потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен 1 акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение и наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия но посеченото основание.

Ищцата Н. К. П. е пострадала в резултат на падане, причинено при движение, като попаднала в разорена дупка с дълбочина около една човешка педя, намираща се на тротоара на ул. Трепетлика в гр.София, станало на 26.01.2020 год. /показания на свидетеля Д. С., която е очевидец на събитието/. Липсва процесуална пречка със свидетелски показания да бъдат установени обстоятелства относно деликта, каквито доводи са наведени по жалбата.

Нещо повече – ответната страна не установява различен от така приетия механизъм на произшествието. Собствеността на тротоара /неоспорено обстоятелство от ответната страна/, противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнението на задължението за поддържане на съоръжението в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците, телесните увреждания на пострадалата ищца и причинната им връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С., която се кредитира от настоящия състав като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищцата вследствие на инцидента е получила счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долната й част. Вследствие на това е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална осиосинтеза – плака и вентове. Дава заключение, че през периода на лечение, пострадалата е търпяла болки и страдания, като през първите два месеца те са били с по-интензивен характер. Възстановителния период е продължил около пет месеца.

Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта – януари 2020 г., възрастта на пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 26 000 2 лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетите доказателства не се установи поведение на ищцата с което да е допринесла за настъпване на вреденосния резултат. Не се установи занижена бдителност при преминаване през участъка, където е станал инцидента, а следва да се посочи, че повишена такава не е и дължима. В тази връзка наведените доводи за съпричиняване са неоснователни.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представитил на въззиваемия – адв.М. Д. адвокатско възнаграждение за окъзана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което съдът определя на сумата от 200 лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия пред въззивния съд.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6111 от 29.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 4656/2022 год. по описа на Софийския гградски съд, ГО, 22-ри състав.

ОСЪЖДА Столична Община да заплати на адвокат М. Д. от САК сумата от 200 лева, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4