Решение № 274 от 24.02.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 274

Година 24.02.2020

Град

Стара Загора

В И

М

Е

Т

О Н

А Н

А

Р

О

Д

А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети декември Година

2019 в публично съдебно зА.едание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6311 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Т.” Е. твърди в исковата си молба, че на 25.03.2016 г. сключил с ответника договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма - 29,99, с неограничени национални минути, със стандартен месечен абонамент в размер 29.99 лева. Ответникът неизпълнил задълженията си по договора в общ размер на 82.58 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 29.03.2016 г. – 31.05.2016 г. На същата дата 25.03.2016 г. и по повод посочения договор, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника, като лизингополучател, и договор за лизинг, с който му предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка -, с обща лизингова цена от 335.57 лева, която била платима на 23 месечни вноски, всяка по 14.59 лева. По договора за лизинг ответникът дължал плащане на общо 342.83 лева, формирани от лизинговите вноски за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.07.2016 г., а именно: 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.04.2016 г.; 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.05.2016 г.; 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.06.2016 г.; 7.26 лева остатък от лизингова вноска след извършени отстъпки за отчетен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.07.2016 г.; и 291.80 лева сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съглА.но чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг и 1 лизингова вноска съглА.но чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, дължими за отчетен период 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г., които били начислени във фактура № **********/01.08.2016 г. Отново на 25.03.2016 г. страните сключили и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма Интернет 6500, със стандартен месечен абонамент в размер 19.99 лева. Ответникът неизпълнил и задълженията си по този договор в общ размер на 58.42 лева, които представлявали неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.05.2016 г. Посочените задължения за номер +- били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок за плащане 16.04.2016 г., издадена за 40.33 лева неплатени абонаментна такса, използвана услуга и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало:

25.74 лева абонаментна такса и използвана услуга за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016 г., която била издадена за 49.45 лева неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 34.86 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., срок за плащане 16.06.2016 г., която била издадена за 36.57 лева неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 21.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г., срок за плащане 16.07.2016 г., която била издадена за 7.26 лева остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +-, след направени отстъпки; фактура № **********/01.08.2016 г. за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., срок за плащане 16.08.2016 г., която била издадена за 826.49 лева неустойка и лизингови вноски, като дължимите суми били, както следвало: 534.69 лева неустойка за предпочетен номер +-, като тази сума не се претендирала с исковата молба; 291.80 лева лизингови вноски, които били начислени накуп за предпочетен номер +-. Фактурата претендирала за 291.80 лева начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер +-. Горепосочените задължения за предпочетен номер +-, били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок за плащане 16.04.2016 г., която била издадена за 24.50 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-. Фактурата претендирала за 17.84 лева, поради извършено чА.тично плащане в размер на 6.66 лева; фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016 г., която била издадена за 20.59 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., срок за плащане 16.06.2016 г., която била издадена за 19.99 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-. С оглед на гореизложеното, на 15.08.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, в което се претендирали 483.83 лева главница и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането й. Образувано било ч.гр.д. № 4204/2018 г. на Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявените искове. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми в общ размер от 483.83 лева за главница от неплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и неплатени лизингови вноски по горепосочените договори и фактури, и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4204 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът С.Н.С. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор от назначения му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и преупълномощен от последния представител в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и нА.тъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 17.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4204/2018 г. на СтРС, по което на 17.08.2018 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 13.12.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 17.08.2018 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 25.03.2016 г. страните са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото от ищеца договор за мобилни услуги с предпочетен номер -(л. 5-7, 12 и 19-25). По силата му ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги при условията му и общите условия на този договор, а ответникът се задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от него абонаментен план, съглА.но издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на договора, л. 20).

На 25.03.2016 г. страните са сключили при представените общи условия и договор за лизинг (л.

8-9). По същия ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца или до 25.02.2018 г., посоченото в този договор устройство, а ответникът се задължил да му плати общата му лизингова цена от 335.57 лева с ДДС, на месечни лизингови вноски, всяка по 14.59 лева, с падеж за плащането им посочен в чл. 5 от договора (л. 8).

В чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на този договор е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от лизингополучателя, лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими (л. 9). В чл. 12, ал. 2 ОУ на този договор е уговорено още, че месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съглА.но тези договори плащания.

На 25.03.2016 г. страните са сключили в писмена форма, при общи условия, и представения по делото от ищеца договор за мобилни услуги с предпочетен номер - (л. 13-25). По силата му ищецът се задължил да предоставя на ответника посочените в същия електронни съобщителни услуги при условията му и общите му условия, а ответникът се задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от него абонаментен план, съглА.но издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на договора, л. 20).

От представените от ищеца фактури (л. 26-40), преценени съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите обстоятелства (л. 107-119), се установява, че в изпълнение на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +- и договора за лизинг, ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги и ползване на лизинговата вещ от 29.03.2016 г. до 30.06.2016 г., за плащане на които и дължимите за същия период месечни лизингови вноски му е издал в периода от 01.04.2016 г. до 01.07.2016 г. следните фактури №№ **********/01.04.2016 г., № **********/01.05.2016 г., и № **********/01.06.2016 г. и кредитно известие № **********/01.07.2016 г., на обща стойност след последното от 133.61 лева с ДДС (л. 26-33). А в изпълнение на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +-, ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги от 29.03.2016 г. до 31.05.2016 г., за плащане на които му е издал в периода от 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г. следните фактури №№ **********/01.04.2016 г., № **********/01.05.2016 г. и № **********/01.06.2016 г., на обща стойност 65.08 лева с ДДС (л. 35-40).

Неоснователни са при това положение доводите за противното на особения и преупълномощен от него представители на ответника. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт (Р 1064-2003-I).

Вярно е също така, че на 21.04.2016 г., поради неплащане до 16.04.2016 г. от ответника на паричните му задължения до тази дата по договорите за мобилни услуги, ответникът едностранно е ограничил изходящите му обаждания по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +- и ползването на услугата интернет по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +-, видно от т. 1 на ЗСТЕ (л.

108). Но също така е вярно, че в този случай ищецът не само е имал основание в чл. 27, изр. 3 от общите условия на тези договори, да ограничи достъпа на ответника до тези услуги по тях, до заплащане на дължимите по същите суми (л. 20). Но след това ограничаване не му е и начислявал в останалите фактури никакви цени за тези ограничени услуги, а само за останалите ползвани по договорите услуги, както и за уговорените за съответния план месечни абонаменти такси, които ответникът дължи на ищеца до прекратяване на договорите, независимо от ползваните за месеца услуги от съответната мрежа – л. 28-40 (чл. 23, б. „б“ от общите условия на договора – л. 20).