Решение № 11 от 07.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ***, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430101413 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***”ЕООД-*** против Д. С.

П., за установяване, че вземането на ищеца в размер по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7129/2024г. на ПлРС,издадена в полза на ищеца по чл.410 от ГПК за потребена , но незаплатена услуга и лихва за забава. Твърди се, че със съобщение по ч. гр. д. № 7129/2024г. по описа на Районен съд ***, получено на 25.02.2025г., са дадени указания по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу Д П., длъжник по същото дело.Твърди се, че „***“ ЕООД - гр. ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ************** (***) е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 16.12.2024г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч. гр. д. № 7129/2024г. Районен съд *** е издал заповед за изпълнение, като е осъдил длъжника да заплати на *** следните сумите:

851,48 лева - главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода, по фактури от 12.11.2021г. - 18.10.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2024г. до окончателното й 1 плащане, сумата 76,29лв.- лихва за забава, за периода 13.12.2021г. 02.12.2024г., сумата 25лева - внесена държавна такса и сумата 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от Разпореждане № 14877 от 14.12.2024г. по ч.гр.д.№ 7129/2024г. по описа на Районен съд ***, съдът е уведомил, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 от ГПК .Посочва се, че „***“ ЕООД - гр. *** е предоставяло на ответника в качеството на потребител, по смисъла на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект е адрес: ***, за които са издадени фактури в периода от 12.11.2021г. 18.10.2024г. За посочения адрес, ответникът по делото има открита партида в регистрите на *** е ИТН **********.

Между ВиК оператора, от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни системи и от Общите условия на ***.

Съгласно чл. 8, ал.1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика ( собствениците) на ВиК системи или от съответният регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен или местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни е тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно Общите условия, задължение на Вик оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонат), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните 2 срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г.

В настоящият случай операторът е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги. От своя страна абонатът не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, за което е направен опит да бъде уведомен от ВиК оператора по реда на чл. 67 от Общите условия с Покана за доброволно изпълнение. Посочва се, че адресатът е посетен от служители на *** , за което били съставени КП, със залепване на екземпляр на вратата.Със Заповед на управителя на ВиК № 286/01.11.2022г. е разпоредено прекъсване на захранването и водоподаването на абоната. Същото не е направено, поради липса на достъп.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г. ВиК издава месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията на *** по Общите условия, абонатът не е изпълнил задължението си да заплаща използваните ВиК услуги.

Издадени са фактури, като задълженията по издадените фактури са станали изискуеми, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г. и съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Съгласно чл. 42 и чл. 44 от Общите условия на Вик оператора, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Това дава право на ВиК оператора да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от посочените фактури до датата на предявяване на настоящата искова молба (датата на предявяване на 3 заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение , с което да установите със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, съществуването на вземания на „***“ ЕООД - гр. ***, с ЕИК ************** със седалище и адрес на управление ***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7129/2024г. по описа на Районен съд ***.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7129/2024год. по описа на ***ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл.

154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума.

Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване.

Видно от доказателствата по делото има открита партида в регистрите на *** , че оотевникът е единствен наследник на потребител-л145 и от 4 извършена служебна проверка, не е установено лицето да е направило отказ от наследство- ч.гр.д.№5017/23г. на ПлРС и писмо –л.142 от делото.Приложен е и НА за собственост на имота.За същия имот в ПлРС има заведени дела и влезли в сила решения от друго дружество предоставящо услуги срещу същия ответник. Между ищеца от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ***. Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. С оглед на това, качеството му на клиент, възниква по силата на закона /ех legе/ с придобиването на правото на собственост, без да е необходимо сключването на договор или откриване на партида на водоснабдения имот.

В настоящия случай се претендира сума начислена сума служебно за това, че лицето не е осигурило достъп на ищеца за отчитане на потребена вода.На първо място съдът не приема възражението на особения представител за изтекла погасителна давност, тъй като за процесния период при съпоставка кога е депозирано заявлението, от когато се чете срока от три години назад, при подаден установителен иск, както и настъпването на изискуемостта за всяко задължение по ОУ- в случая за ноември месец е отчетено правилно декември 2021г., то същото се явява неоснователно.

Съдът приема, че е основателно възражението на особения представител на ответника относно процедурата за начисление на сумата служебно при неосигурен достъп, тъй като единствените доказателства КП- приложени по делото са от края на процесния период и са съставени за целите на производството и не е установено дали е спазена разпоредбата за начисление като размер на сумите, поради което следва да се отхвърли иска като неоснователен недоказан за главницата, а искът за лихвата също следва да се 5 отхвърли, тъй като е акцесорен.

При това положение не се дължат разноски в полза на ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора „***” ЕООД, ЕИК

**************, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, против Д.

С. П., ЕГН**********, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК изцяло, както следва: сумата от 851,48лв., от - главница, представляваща стойност на незаплатената консумирана питеъна вода и отведена отпадна вода за периада 12.11.2021г.-18.10.2024г., 76,29лв. - законна лихва за забава от 13.12.2021г. до 02.12.2024г., ведно със законната лихва от 06.12.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №4071 от 06.12.2024г. по ч.гр.д.№ 7129/2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6