Определение № 1051 от 11.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 11.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110141732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. И. К., чрез адвокат М. Л. /с пълномощно на л. 9/, срещу „Ф. Б.“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г..

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане от Е. И. К. срещу „Ф. Б.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № /07.06.2023 г., като противоречащ на закона.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 07.06.2023 г. между ищцата Е. И. К. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № /07.06.2023 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 3 000,00 лева, при ГЛП от 40,95 % и ГПР от 49,60 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 3 870,00 лева на 15 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5 от договора, той се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. B. в полза на дружеството-кредитор, като посочената уговорка не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, а със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител. Размерът на така уговореното възнаграждение за поръчителство бил посочен в част 4, т.4.3 от Преддоговорната информация към договора за кредит и възлизал на сумата от 2 940,00 лева. Ищцата поддържа, че въпросното възнаграждение й е било начислено и впоследствие претендирано 1 съобразно изпратено й удостоверение за наличие на задължение, като същевременно обаче то не е било включено нито в ГПР, нито в погасителния план към договора за кредит.

Навежда съображения, че сключването на допълнителен договор за предоставяне на поръчителство е съставлявало задължителна предпоставка за сключването на договора за кредит, без разходите за поръчителството да са били упоменавани по какъвто и да е начин в същинския договор за кредит. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че не отговаря на изискванията за шрифт, регламентирани в чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради липса на изрично посочен в него срок на договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, както и поради липса на друг задължителен негов реквизит – ясна методика за изчисляване на референтния лихвен %, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. На следващо място, ищецът поддържа, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. В случая това не е било сторено, тъй като в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител. Твърди, че сключването на гаранционната сделка представлявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране, което водело до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите – основание за нищожност на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Сочи, че при сключване на процесния договор е било допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ГПК, като наред с това в договора била уговорена възнаградителна лихва в размер, несъответстващ на изискванията на морала и добрите нрави. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищецът отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Ф. Б.“" ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №/07.06.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, поддържайки, че при сключването му са спазени всички изисквания на ЗПК. Оспорва поръчителството от M. b. да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че M. b. е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“" ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни материалноправни норми.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ на страните при условията на състезателност възможност в срока до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ 07.06.2023 г. между ищцата Е. И. К. – в качеството на кредитополучател, и ответното 2 дружество „Ф. Б.“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № /07.06.2023 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 3 000,00 лева, при ГЛП от 40,95 % и ГПР от 49,60 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 3 870,00 лева на 15 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва; 2./ във връзка с процесния договор за кредит е сключен между Е. И. К. и „М. Б.“ договор за гаранция, по който е уговорено задължение за Е. И. К. за заплащане на гаранта на възнаграждение в размер на 2 940,00 лева; 3./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3