Решение № 462 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500813 по описа за 2026 година

Депозирана е въззивна жалба от Н. И. К. от гр. *** против Решение №119 от 16.01.2026 г. постановено по гр.д.№2681/2025 г. на районен съд – Бургас в частта , с която съдът е отхвърлил претенцията за горницата над уважения размер от 300 лв. до пълния от 700 ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част от 17.02.2025 г. За да отхвърли частично иска , районният съд е приел , че на жалбоподателя не се следва възнаграждение за изготвяне на предварителен договор , тъй като същият е бил наясно и е възпрепятствал сключването на такъв договор до пълното изясняване на въпроса със собствеността и отстраняването на грешката в кадастъра. Според жалбоподателя този извод е неправилен.

Претенцията е за възнаграждение за адвокат за изготвяне на предварителен договор.

Страните са постигнали съгласие предварителен договор да бъде изготвен и подписан при условията , посочени от продавача – Т.. В изпълнение на договореностите адв. Кирчев е изготвил предварителния договор. Обстоятелството , че същият не е бил подписан се дължи на факта че е било необходимо изясняване на действителната фактическа обстановка във връзка със създадената по време на самото изготвяне неяснота за това кой е точно притежавания от продавача Т. гараж. Това обаче не заличава свършената от адв. Кирчев работа по изготвяне на предварителния договор при определените условия. Ответницата е оспорила , че всъщност не е ясно дали договорът е бил изработен навреме или за целите на съдебното производство. Според показанията на свид. Д. адвокат Кирчев е изготвил предварителния договор докато свидетелят е бил в службата по кадастър в гр.В.Търново за снабдяване със скица на имота. Станало е ясно и че продавача Т. е била уведомена за това 1 изготвяне но сключването на договора се наложило да почака до изясняване на относимите факти относно неяснотата кой точно гараж притежава ответницата. За сключването на самия договор се е наложило да се изчака до изясняване на релевантния факт , защото е било възможно да бъде сключен договор с грешен предмет , както и усложнения с извършване на плащане. Това според жалбоподателя опровергава мотивите на първоинстанционния съд , че адв. Кирчев е препятствал сключването на договора и поради това не му се дължи възнаграждение за изготвянето. При изясняване на фактическата обстановка се установява , че не е налице препятстване , а изясняване на предмета на продажбата и това не може да се окачестви като препятстване , а професионално изпълнение на възложена задача.

Съгласно чл.6 ал.1 т.8 от Наредба №1/2004 г. възнаграждението за адвокатска работа за съставяне на писмен договор се определя на база на цената на съответния договор. В случая минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот при уговорената цена от 25 000 лв. е 800 лв. Съобразно тълкуването на Наредбата става ясно , че възнаграждението се дължи за съставянето на договора , а не за неговото сключване. За сключването полагането на усилия от страна на адвоката е резултат от неговата воля , но не и от задължението съобразно формулираното от Наредбата. Дали изготвения договор ще бъде подписан от страните е ирелевантен въпрос по отношение задължението за заплащане на цената за изготвяне на договора. адв. Кирчев няма никаква вина за незабавното сключване на договора – след изготвянето са възможни различни варианти на развитие по сключването на самия договор. Действително до сключване на договора не се е стигнало , но това не е по вина на адвокат Кирчев , а поради едностранен отказ от страна на продавача Т. от услугите на адв. Кирчев. Определеното възнаграждение за адвоката е за свършената от него работа – за изготвяне на договора , а не за неговото сключване. При участие в сключването на договора и изготвянето на окончателен договор хонорарът би бил по-висок. Поради това се излага становището , че възнаграждението , дължимо от ответницата е резултатно не е правилно , че то се дължи само ако имота се прехвърли по нотариален ред. Такива уговорки страните не са постигнали , а оттеглянето на поръчката от продавача Т. се окачествява като неоснователно. След като пълномощията са оттеглени без основание , то ответницата дължи възнаграждението в пълен размер. Съдът е посочил , че несъмнено адвокатът с основание е препятствал сключването на предварителния договор поради пълното изясняване на въпроса със собствеността и отстраняване на грешката в кадастъра. След като препятстването на сключването на договора е преценено като основателно , то съответно – оттеглянето на пълномощията е неоснователно и няма основания да не се присъди възнаграждението за съставянето на договора. Като релевантен се преценява факта , че до оттегляне на пълномощията и уведомяването на адв. Кирчев за това , той вече е изготвил предварителния договор съгласно условията , които ответницата е поставила. Поради това се моли да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и да се постанови ново , с което да се уважи предявения иск за размера над 300 лв. до пълния предявен от 700 лв. / равностойност от 357.90 евро/ ведно със законната лихва върху отхвърлената част от 17.02.2025 г. Претендират се разноските – в заповедното производство , както и пред двете 2 инстанции.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответницата К. К. Т. от гр. ***. Обжалваното решени есе поддържа като правилно и законосъобразно , а жалбата се оспорва като неоснователна. Посочено е ,че в мотивите на обжалваното решение изрично е посочено , че упълномощаването в случая е за конкретен резултат – представителство при сключване на разпоредителна сделка – покупко-продажба на гараж като е уговорено и резултатно възнаграждение. При едностранен отказ от страна на ответницата то това резултатно възнаграждение не се дължи на основание чл.26 ал.2 от ЗАдв. На адвоката се дължи възнаграждение единствено и само за труд , което като размер следва да се определи от ВАдв.С съгласно чл.36 ал.3 от ЗАдв.. От това е направен и извода , че възнаграждение за изготвяне на предварителния договор не се дължи, тъй като самият адвокат е бил наясно и е препятствал сключването на такъв договор до пълното изясняване на въпроса със собствеността и отстраняване на грешката в кадастъра. Според страната не отговаря на истината , че претендираното възнаграждение е за изготвяне на предварителен договор , а не за неговото сключване. Дори това да е така по делото не се доказа такъв договор да е бил изготвен в деня , който се твърди – 03.09.2024 г. Свид. Д. заявява , че не е виждал адвоката да изготвя процесния договор , той не потвърждава да е виждал такъв изготвен договор. Посочил е , че доколкото знае от него той е изготвил такъв договор. В тази насока – показанията на свид. П. са категорични – че ищецът е отказал да бъде сключен предварителния договор, което обосновава тезата , че същият не е бил изготвен на посочения ден , а едва по-късно за целите на съдебното производство. Оспорват се твърденията , че адв. Кирчев е прекъснал процеса по сключване на предварителния договор , въпреки , че документът вече е бил изготвен. Фактите сочат обратното – след като е получил сведения от свид. Д. за съмнения относно това кой е гаража на ответницата Т. , то адв. Кирчев се е отказал да изготвя договора и решил да се изчака – да се види кой е гаража на ответницата Т. и едва тогава да се пристъпи по-нататък. Узнаването на проблем със записването на имота в кадастъра съобразно доказателствата е станало преди изготвянето на предварителния договор и това е осуетило съставянето му. В приложения като доказателство проект на предварителен договор имота е описан само по нотариален акт , без да е посочен идентификатор – т.е. – не би могло да се стигне до сключване на предварителен договор с грешен предмет. Предварителния договор не прехвърля собственост – какъвто и да е идентификатора. Конкретни точни данни биха били необходими за нотариалния акт при прехвърлянето. За индивидуализацията на имота в предварителния договор е достатъчно описанието по нотариалния акт и се изключва допускането на грешка. Сочи се ,че безспорно съгласно Наредбата възнаграждение се дължи за изготвянето на договор , а не за сключването му. В случая обаче липсват доказателства че такъв договор е бил изготвен преди оттегляне упълномощаването от страна на ответницата Т.. В случая доказателствената тежест лежи върху ищеца К. , а този факт – за наличие на изготвен договор не е доказан по безспорен начин по делото. Оспорва се и твърдението на ищцовата страна , че възнаграждението дължимо от ответницата е резултатно – че се дължи за изготвяне на договора само ако имота бъде прехвърлен по 3 нотариален ред. Според показанията на свид. П. между страните договореността е била да се изготвят и съберат всички документи за осъществяване на продажбата – т.е. – уговореното възнаграждение безспорно е било резултативно. Според страната във въззивната жалба се сочат никакви доводи опровергаващи изводите на съда – че възнаграждение само за изготвянето на предварителния договор не се дължи. Преповтаря се изложеното в исковата молба. Досежно изложеното в ИМ страната е изложила своите съображения в ОИМ , които сочи че поддържа , както и писмените бележки пред първата инстанция. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Същото е постановено при пълно и всестранно събиране и обсъждане на релевантните по делото доказателства , при съобразяване на относимите правни норми и утвърдената практика на ВКС. По никакъв начин не се установяват основанията , изложени във въззивната жалба.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. К. Т.. Оспорва се уважителната част на съдебния акт , с която предявения иск е уважен за сумата от 300 лв. – възнаграждение за положен от адвоката труд – за консултация 100 лв., за справка в СГКК – 100 лв. и справка в Службата по вписвания – 100 лв. – съгласно чл.6 т.1 от Наредба №1/2004 г.. Това според страната е неправилно тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото , а от друга страна е налице противоречие в мотивите , което като правен резултат е довело и до неправилност на изводите. Като правилни се възприемат изложените в решението мотиви , че възнаграждението за адв. Кирчев е уговорено като резултатно – че се дължи при сключване на разпоредителна сделка. При едностранен отказ от упълномощаването както е сторено това от ответницата възнаграждение не се дължи на основание чл.26 ал.2 от ЗАдв.

На адвоката се дължи единствено и само възнаграждение за труд. Според страната ищецът е направил само консултация на ответницата , а останалите дейности според показанията на свид. Д. в СГКК са били сторени именно от този свидетел. Според страната извода за дължимост на суми на адв. Кирчев е неправилен – съдът не е отчел липсата на каквито и да са представени по делото доказателства отношенията между ищеца и водения от него свидетел Д.. Въпреки това съдът е присъдил сумата от 300 лв. на адвоката. От представените с ОИМ документи е видно , че всички действия, необходими за сключване на окончателния договор като снабдяване с кадастрална схема за имота , вписване на решение , снабдяване с данъчна оценка са извършени от ответницата Т. – т.е. – районният съд не е отчел , че действията целящи постигане на конкретен резултат са в резултат на собствените усилия на ответницата , а не на ищеца. В крайна сметка правния резултат , който е бил целян – продажбата на гаража е постигнат , но не на усилията на ищеца , а вследствие действията на ответницата Т..Поради това се излага становището , че възнаграждение не се дължи – ищецът не е изпълнил задълженията си по договора. Районният съд с оглед на това би следвало да отхвърли претенцията изцяло , а не да присъжда сумата от 300 лв. Моли се за отмяна на решението в частта , с която е уважена претенцията за сумата от 300 лв. и да се постанови решение , с което иска да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски – платения адвокатски хонорар.