Решение № 469 от 19.11.2020, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 469

19.11.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Смолян

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Гергана Н. Кузманова

Веселина И. Младенова като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело № 20205440100508 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на М. Н. В. против ***, в която се твърди от ищеца,че през месец май 2018 г. в *** е образувано досъдебно производство № **г., по описа на ***, прокурорска преписка N **г. на ***. С Постановление за привличане на обвиняем от 27.12.2018 е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка". Междувременно на 01.08.2018 г. от него са снети писмени обяснения, а на 08.08.2018 г. е разпитан в качеството на свидетел в ***.

След приключване на разследването по досъдебно производство № *** ** е внесла Обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, на база на който е образувано ** г. по описа на **. След проведени две съдебни заседания с Решение ** г. на **, постановено от VIII наказателен състав, по ** г е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба" в размер от 1 000 лева.

Ищецът твърди,че е ползвал от правото си по чл. 318, ал.1 от НПК и обжалвал Решение **г. на ** съд, постановено от VIII наказателен състав, по **. С решение ** **, Наказателно отделение, е признат за невинен в повдигнатото му обвинение, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 305, ал. 6 от НПК във вр. с чл. 2186, ал. 1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В мотивите си Въззивният съд излага, че ** неправилно е приложил материалния закон в частта за вида и размера на наложеното наказание. Касае се за рядка хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК и чл. 2186, ал. 1 от НК, като в случая чл. 2186 от НК се явява специален по отношение на чл.

1

78а от НК. В конкретния случай редно е било да бъде приложен по благоприятния закон спрямо него- т.е. чл. 218б, ал. 1 от НК. Безспорно за деяние по чл. 218б, ал. 1 от НК се прилага ЗАНН, тъй като същото съставлява административно нарушение. В случая редно е било Началника на **, където е било проведено досъдебното производство, да наложи административното наказание. Предвид изложеното счита че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по настоящия иск е **. Органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство, като в случая привличането му като обвиняем, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда са все действия, които са извършвани от представители на ответника **. Досъдебното производство е било проведено под надзора на ответника и редно е било Държавното обвинение да следи за неговото правилно провеждане и за правилното приложение на материалния закон.

Твърди се от ищеца също, че в досъдебното производство се е възползвал от правото си по чл. 55, ал. 1 от НПК да има защитник, ползвал е адвокат ***, с който е сключил Договор за правна защита и съдействие /приложен по досъдебно производство № ** г. по описа на **/ и в съответствие с клаузите на този договор е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на наетият от него адвокат. След внасянето на обвинителен акт в **, е упълномощил адв.** да го представлява в съдебна фаза на наказателното производство по НОХД № * г. на ***, за което бил сключен договор за правна защита и съдействие № **г., по силата на който заплатил адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лева. След постановяване на Решение ** г. на **, постановено от VIII наказателен състав, по НОХД № ** г., е ангажирал адв. ** да се запознае и проучи материалите по НОХД **, за което бил сключен договор за правна защита и съдействие № **, като за услугата заплатил адвокатски хонорар в размер на 100 лева. За въззивно обжалване на Решение № * г. на ** и процесуално представителство пред **, М. Н. В. сключил договор за правна защита и съдействие № ** г., по силата на който платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В ТР N** година по т. д. № * от 2017 година на ОСГК ВКС изрично се приема, че „Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.“ В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите органи отговаря в случаите при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е приключило с оправдателна присъда. Тъкмо обратното – презумпцията за невиновност остава необорена и не е доказано, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване. По същество влязлата в сила присъда има характер на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл. 3 от ЗОДОВ, които незаконни действия се изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт, поддържане на 2 обвинението пред съда и налагане на наказание. Ищецът твърди,че в резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени са накърнени негови законни права и интереси - негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, увредено с самочувствието и доброто име. Той е бил в качеството на обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице, без да са били налице основанията на закона за това. Ето защо наред с имуществените вреди са му нанесени и неимуществени такива.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В резултат на повдигнатото обвинение и наложеното наказание е претърпял страдания, изразяващи се в изпитаните негативни емоции и субективно чувство на срам и вина пред неговото семейство, колеги и приятели.

Семейството и близките му също били силно притеснени и обезпокоени за състоянието в което се намирал. Изживял е силни психо-емоционални смущения. Единадесет пъти е бил призоваван, писмено и устно по телефон, за явяване в гр. Пловдив пред органите на досъдебното производство, Прокуратурата и Районен и Окръжен съд ** В резултат на воденото срещу него наказателно производство е станал притеснен, потиснат, променен, не бил същият жизнен човек. Продължителността на наказателното производство дала отражение върху личния, обществения и професионалния живот. В следствие на стреса и напрежението се получили и здравословни увреждания изразяващи се в исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия и коронарна атероматоза. Оценява неимуществените вреди в размер на 2 000 лева.

Предвид гореизложеното твърди,че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка между отменените като незаконосъобразни действия на правозащитните органи в лицето на Районна прокуратура гр. Пловдив, наблюдаваща досъдебно производство № ** на ***, и внесла и поддържала обвинение пред **. Моли съда да постанови решение, с което ответника ** да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 300,00 лв., представляващи претърпени от него имуществени вреди, а именно платено адвокатско възнаграждение както следва: при участие като обвиняем е досъдебно производство № ** на ** - 400 лева, защита и процесуално представителство по ** на ** - 400 лева и съдебното въззивно обжалване на Решение № ** г. пред ** - 500 лева. , както и сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от обстоятелството, че е бил в качеството на обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице, без да са били налице основанията на закона за това и е признат за невинен с Решение № *г. по ВНОХД N° * / 2019 г., ** съд, ведно със законна лихва върху сумата от 3 300 лева, считано от датата на предявяване на иска-29.06.2020г. до окончателното плащане на претендираната главница. Претендира и за разноските по настоящото дело.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Твърди,че не са налице предпоставките аз ангажиране на отговорността по ЗОДОВ за претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като ищеца, чиято е 3 доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за твърдените вреди. Заболяването по представената към ИМ Епикриза е установено около месец и половина след приклчване на наказателното производство срещу него ,поради което и не е в безспорна причинноследстена връзка с действията на прокуратурата. Вярно е,че присъдата е с оправдателен диспозитив, но спор по вината на ищеца не съществува.При условията на алтернативност сочи, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена. Обвинението не е за тежко престъпление, не е за престъпление, свързано с професията на ищеца и не е станала достояние в трудовия колектив, в който работи.Личността му не е с широка известност.

Наказателното производство е приключило в разумен срок, взета му е била най-леката МНО-Подписка. Счита за недоказан и иска за имуществени вреди, доколкото от представените договори за правна помощ се установява реално заплащане от страна на ищеца на по-малка сума от претендираната.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие са установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 27.12.2018г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл 194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК и спрямо него е взета МНО „Подписка“.

В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследване, като първоначално ищецът на 08.08.2018г. е бил разпитан в качеството на свидетел, на 27.12.2018г. в качеството на обвиняем, на 02.01.2019г. и на 22.02.2019г. на обвияемия са предявени материалите по разследването.

На 26.02.2019г. е образувано НОХД №**/2019г. на РС-П.,образувано по внесен от РП-П. обвинителен акт , с който ищецът е предаден на съд по обвинение за това,че на 04.05.2018г. в гр.П., в маловажен случай е отнел чужда движима вещ -1 бр. мобилен телефон марка ** на стойност 340 лв. от владението на *** от гр.П.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

С решение от 28.05.2019г. по НОХД №*/2019г. на РС-П. подсъдимият М. Н. В. е признат за виновев в извършване на престъплението по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 04.05.2018г. в гр.П. е отнел чужда движима вещ -1 бр. мобилен телефон марка ** на стойност 340 лв. от владението на ** от гр.П*,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои,като деянието представлява маловажен случай, както и до приключване на съдебното следствие стойността на отнетата вещ е била възстановена, поради което и на осн.чл.78а ал.1 от НК е осводобен от наказателна отговорнот и му е налоено адм.наказание глобав размер на 1 000 лв.

Посоченото решение е обжалвано от ищеца и с Решение №*/26.09.2019г. по ВНОХД №*/2019г. на ОС-П. подсъдимият М. Н. В. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, поради което и на осн.чл.304 във вр. с чл.305 ал.6 от НПК във вр. с чл.218б ал1 от НК е оправдан по обвивението по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Н а осн.чл.301 ал.4 във вр.

4 с чл.305 ал.6 от НПк на подсъдимия за същото деяние,което съставлява административно нарушение по чл.218 б ал.1 от НК е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

За твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно производство са ангажирани гласни доказателства,а именно показанията на свидетелите ***,***,***.