Определение № 3689 от 25.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3689 гр. София, 22.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002100891 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Б. Д. Л. чрез пълномощник адв. Д. Д. от АК В., срещу въззивното решение № 189 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 353/2022 г. на AС – Варна, с което, в резултат на потвърждаване на решение № 260017/03.06.2022 г. по гр.д. № 605/2020 г. на ОС – Варна в обжалваната част, е унищожено на основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на В. И. А., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г., с което тя е завещала на Б. Д. Л. собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта , тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава, по иска на И.

Г. В.-К. срещу Б. Д. Л..

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличието на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК.

Ответникът в касационното производство И. Г. В. – К., оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв. С. Л. от АК – В..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Делото е било за втори път пред въззивната инстанция, след като първото първоинстанционно решение № 260711/30.12.2020 г. по гр.д. № 605/2020 г. на ОС – Варна в частта по иска за унищожаване на завещанието, е било обезсилено и делото върнато на 1 първоинстанционния съд за ново произнасяне по предявените и висящи евентуални искове в поредност първо нищожност после унищожаемост .

С второто първоинстанционно решение № 260017/03.06.2022 г. по гр.д. № 605/2020 г. на ОС – Варна са отхвърлени исковете по чл.42, б.“б“ и б.“в“ ЗН,за нищожност на саморъчното завещание на В. А. от 12.08.2016 г., и основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН е унищожено саморъчно завещание на В. И. А. от 12.08.2016 г. в полза на Б. Д. Л., с което на последния е завещана собствеността върху цялото движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта на В. А., тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава. Само произнасянето по евентуалния иск за унищожаемост е било обжалвано с въззивна жалба от ответника Б. Д. Л., и с второто въззивното решение № 189 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 353/2022 г. на AС – Варна, произнасянето на първоинстанционния съд в тази обжалвана част е потвърдено. Това второ въззивно решение е предмет на касационно обжалване със сега разглежданата касационна жалба на Б. Л.. В останалата част - по исковете за нищожност на завещанието, решение като необжалвано, е влязло в сила.

Въззивният съд е приел за установено, а и неспорно между страните, че ищцата И. В. - К. е наследник по закон на В. И. А., която е починала на 07.12.2019 г. Не е спорно, че на 12.08.2016 г. В. А. е съставила саморъчно завещание, с което завещала на Б. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта . Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В. П., рег. № * на НК, с район на действие РС – Варна. Между страните не е било спорно, че към датата на съставяне на оспорваното саморъчно завещание (12.08.2016 г.), В. А. е била на 77 години и не е била поставена под пълно или ограничено запрещение. Сключеният на 6.11.2011 г. между В. А. и Д. Е. Н. договор за прехвърляне на втората собствеността върху собствения на първата апартамент в [населено място] , ж.к.Ч. срещу задължение за издръжка и гледане, е бил развален с решение по гр.д.№ 1880/2016 г на ОС-Варна, а със заявление от 20.09.2016 г.

В. А. е оттеглила даденото на Е. Н. /бащата на приобретателката Д. Н./ пълномощно от 7.12.2012 г. да я представлява пред трети лица ( пощенски и куриерски служби, държавни и общински органи, банки ) по повод кореспонденцията й, декларации и данъци, банкови сметки, пенсия. С ново пълномощно от 6.02.2017 г. В. А. е упълномощила адв.Д. Н. с правата да дари апратамента в ж.к.Ч. на ответника Б. Л. и по този повод да се снабди с документи.

Във връзка с годността на В. А. да завещава по смисъла на чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН са разпитани свидетели и на двете насрещни страни, чиито показания са обсъдени от въззивния съд – свидетелите Е. Н., М. Н., Р. М., Д. Н..

От приетата по делото медицинска документация за здравословното състояние на завещателката е установено, че същата е имала оплаквания и е търсила помощ от специалист психиатър още след смъртта на съпруга през 2008 г., като първоначално е поставена диагноза „рекурентно депресивно разстройство“. Обсъдена е многобройната медицинска документация в годините след това за проведени изследвания, постъпване три пъти за психиатрично лечение в периода 2013-2015 г. с подробно описани анамнези, 2 диагнози и резултати от образни изследвания, с последна диагноза от 25.05.2015 г.

„рекурентно депресивно разстройство, смесена корова и подкорова съдова деменция“, като според анамнезата, жената се оплаквала от потиснато настроение, тревожност, чувство за вина, паметови проблеми (забравяла скорошни събития), не можела да борави с пари.

По делото са назначени две комплексни експертизи. Пред първостепенния съд е изслушано заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от специалист психиатър и д-р по клинична. Тази експертиза е била оспорена и е назначена повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с участието на шест вещи лица – психолози и кличнични психолози. Вещите лица и в двете екпертизи са изтъкнали, че е налице достатъчно медицинска документация, свързана с психичното и соматично състояние на посмъртно освидетелстваната А.. В заключенията е посочено, какво е било състоянието на завещателката, неговото развитие в годините и конкретно към датата на завещателното разпореждане. В повторната експертиза вещите лица са посочили, че В. А. е страдала от смесена корова и подкорова деменция, като данни за органични нарушения на главния мозък се откриват още в образното изследване от 03.10.2012 г, а при хоспитализацията в началото на 2013 г. е отчетен когнитивен дефицит. Вещите лица изтъкват, че смесената корова и подкорова деменция е описана в епикриза от 10.11.2014 г., както и в последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало, като към 12.08.2016 г. дементният синдром е бил лек към умерено тежък. В заключение вещите лица единодушно посочват, че към датата 12.08.2016 г. В. А. не е била в състояние да разбира свойството и значението наизвършените действия и не е била способна да се грижи сама за себе си. При защитата на заключението си по реда на чл. 200, ал.2 ГПК в открито съдебно заседание, вещите лица са разяснили, че при завещателката се наблюдава спад на интелигентността до патологична степен на лека умствена изостаналост, което се дължи на заболяването , че болните като В. А. подлежат на внушение и те могат да бъдат лесно контролируеми. По отношение на възможността за обработка на факти и състояния, болните повтарят заученото и привидно изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но всъщност не могат да разберат последствията от съгласиетоси с нещо или от някое свое действие.

Според вещите лица дори и В. А. да е осъзнавала, че подписва завещание, не е била в състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от нейните действия, тъй като е изгубила възможността си за абстрактно логично мислене, което да служи и в случая да бъде отговорна за действията си. Промяната в състоянието е била тотална, а също и в мисленето и в поведението , на базата на медицинските изследвания заключават, че е засегнала цялата личност, всички психични сфери, които са пречели на жената да бъде с годностите на нормалната личност, състоянието я направило зависима отгрижите на други хора, а от тук и заключението, че нарушената когниция и съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото поддаване на внушения и манипулации.

Въззивният съд е приел, че експертизите са изготвени от утвърдени специалисти – психиатри и психолози, заключенията им са пълни, ясни и обосновани, в един и същи мисъл по двете експертизи, а повторната разширена такава не е и оспорена от страните, поради което и изводите на вещите лица са били кредитирани. Възприемането на експертните 3 заключения е обосновано и с кореспондиращите на изводите на вещите лица медицинска документация и показанията на част от свидетелите по делото- свидетелите Е. Н. и М. Н., доколкото последните са познавали завещателката дълги години и са могли да отчетат видимите нарушения на психичната й годност към момента на завещанието. За свидетелите на ответника- Н. и М., е прието, че същите са имали спорадични срещи със В. А. и не са могли да преценят спада в интелектуалната й годност, поради което показанията им са кредитирани само в контекста на възприятията им, че В. забравяла някои неща, повтаряла по няколко пъти нещо, в дома й било занемарено, а данните от тях за водена нормална комуникация от В. А. са преценени с мнението на вещите лица, че е възможно поведението на последната да изглежда привидно разумно, но в действителност да не разбира последствията от съгласието си или от някое свое действие. По тези съображения въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.43, ал.1, б. "а" от ЗН и завещателното разпореждане е унищожаемо, защото е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и така е потвърдил решението на първостепенния съд, в обжалваната част.

По отношение на оплакванията на въззивника-ответник с въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция и направените в тази връзка доказателствени искания, въззивният съд е посочил в решението, че е оставил същите без уважение с определението си № 542 от 30.09.2022 г. С това определение, постановено по чл.267 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания по мотив, че доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционинят съд е подробен и за сочените с въззивната жалба факти и обстоятелства въззивникът е ангажирал по делото доказателства, които са събрани. Искането на въззивника е било за допускане до разпит на нови шестима свидетели, които са били разпитвани по ДП № 122182020 г. на Районна прокуратура Варна, и за съдържанието на дадените от които лица показания е разбрал едва след приключване устните прения пред първата инстанция, като за установяване на последно е поискал от въззивния съд да изиска всички материали по посоченото ДП, вкл. и молбата на ответника чрез адв.Д. Д. да се запознае с преписката и отказът на наблюдаващия прокурор по нея, които твърди да не се намират в получената в съда преписка на 13.05.2022 г. Посоченото ДП е било поискано от ответника като ново доказателство при второто първоинстанционно разглеждане на делото, първоначално съдът е изискал преписката, но в последното открито съдебно заседание на 05.05.2022 г. е отменил това свое разпореждане, а материалите от тази преписка са постъпили по делото на 13.05.2022 г. (налични са в кориците на делото).

Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК са поставени от Б. Л. въпроси, по който се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС или с казуалната практика на ВКС основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК : 1. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото по същество да направи самостоятелен анализ на доказателствата, върху които основава своето решение, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тяхната допустимост и относимост? - противоречие с Решение № 57 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 6396/2014 г. на I – 4 г.о., Решение № 17 от 23.07.2014 г. по търг.д. № 811/2012 г. на II – т.о. и Решение по гр.д. № 4297/2014 г. на IV – г.о.;