Решение № 231 от 25.06.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 140/2024
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 25.06.2024
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
- чл. 18, ал. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 268/03.10.2023 г., допълнено с решение № 356/14.12.2023 г., постановени по гр.д. № 64/2021 г. по описа на РСКостинброд е отхвърлена възлагателната претенция по чл.349, ал. 2 от ГПК, направена от съделителката В. К. А., ЕГН ********** от гр. К., ул „П. В.“ № .. върху процесния имот, а именно: недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............, находяща се в гр. К., ул. „П.“ № ., със застроена площ около 90.00 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор ............... по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД - 18 - 42 / 13.08.2015 г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ № ... - ...., в кв. .. по плана на гр. К., заедно с 1 / 2 ид. ч. от дворното място и общите части на сградата, като неоснователна. На основание чл. 348 ал. 1 от ГПК описания недвижим имот е изнесен на публична продан при квоти : 13 /18 ид. ч. за ищцата - В. К. А., ЕГН ********** и 5 / 18 ид. ч. за ответницата - Й. В. В., ЕГН **********, 1 като средната пазарна част на имота е в размер на 71 970.00 лева, а частта на ищцата е в размер на 51 978.32 лева, а за ответницата - 19 991.66 лева.
Отхвърлена е претенцията по сметки направена от страна на ищцата В. К. А., ЕГН ********** от гр. К., ул „П. В.“ № .., чрез адв. И.
- САК, като недоказана.
Отхвърлено е искането за заплащане на разноски направено от страна на ищеца. В. К. А., ЕГН ********** от гр. К. е осъдена да заплати по сметка на РС - гр. Костинброд държавна такса в размер на 2 079.13 / две хиляди седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки / лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й, а Й. В. В., ЕГН ********** от гр. К., държавна такса в размер на 799.67 /седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки / лева, представляваща 4% върху стойността на дела й.
Срещу постановените решения са депозирани въззивни жалби от съделителя В. К. А., чрез адв. Х. Х. с доводи за недопустимост, неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че първоинстанционното решение не съдържа мотиви, нито правни констатации защо приема едни и не приема други обстоятелства въз основа на събраните доказателства по делото. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване на предявената възлагателна претенция. Излага, че са налице и изискуемите предпоставки за уважаване на претенцията за сметки. Представената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 01.07.2019 г., доказвала основателност на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като бъде постановено друго, с което бъде възложен процесния имот на В. А. и уважено искането по сметки.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от съделителката Й. В. В., чрез адв. Ц. З. с подробни доводи за неоснователност.
Подадените въззивни жалби са депозирани в законоустановения срок, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва 2 постановените от Районен съд –Костинброд решения, поради което същите са процесуално допустими.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността им, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
С решение № 298 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 64/2021 г. на РС-Костинброд, е допусната съдебна делба между ищцата В. К.
А. и ответницата Й. В. В. на следния недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............, находяща се в гр. К., ул. „П.“ № ., със застроена площ около 90.00 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор ............... по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД - 18 - 42 / 13.08.2015 г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ № ... - ...., в кв. .. по плана на гр. К., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място и общите части на сградата при квоти : 5/6 ид.ч. за ищцата В. К. А. и 1/6 ид.ч. за ответницата Й. В. В..
С решение № 162/03.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 56/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено решение № 298 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 64/2021 г. на Костинбродски районен съд в частта, с която са определени квотите на страните в допуснатия до делба имот и са определени квоти на съделителите в допуснатия до делба недвижими имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ............, находяща се в гр. К., ул.
„П.” №., със застроена площ около 90 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № ............... по кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед № РД-1842/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ ...-.... в кв. .. по плана на гр. К., заедно с ½ ид. части от дворното място и общите части на сградата, както следва: 13/18 идеални части за В. К. А. и 5/18 идеални части за Й. В. В..
Съделителката В. К. А. е направила искане по реда на чл.349, ал.
2 от ГПК за възлагане на имота, тъй като не притежава друг жилищен имот. Предявила е и искане за сметки - ответницата да й заплати обезщетение в размер на сумата от 15 600 лева за лишаване от ползването на имота, която сума е изчислена по 500.00 лева месечно 3 от датата на връчване на нотариалната покана – 01.07.2019 г. до датата на депозиране на молбата 27.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане /виж искова молба л. 123 от делото/.
Съделителят-ответник Й. В. В. възразява срещу възлагателната претенция с доводи, че макар ищцата да е била съпруга на починалия наследодател на страните, бракът им е бил формален, не е поддържала контакти със съпруга си и не е обитавала процесната къща. Изразява становище за неоснователност и на претенцията за сметки.
От фактическа страна се установява следното:
От приетата пред първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. В. С., се установява, че при определените квоти за делба e невъзможно разделянето му на две самостоятелни жилища, тъй като е невъзможно изпълнение на условието на чл. 40 от ЗУТ. Средната пазарна стойност на имота е 71 970 лева, дела на ищцата за 13/18 ид.части е в размер на 51 978, 32 лева, а за ответницата при 5/18 ид. ч. е в размер на 19 991,66 лева. Средният пазарен месечен наем за процесния период от 01.07.2019 г. до датата на изготвяне на експертизата е по 400 лева месечно или 51 м. х 400 лв.= 20 400 лева.
Разпитани са две групи свидетели на ищцата – О. Е.Н. и Л. П.Г. и на ответницата – А.И. Х. и Г. П. Г..
Според свидетеля О. Н., ищцата живее в процесния имот, но не знае точния адрес на къщата в гр. К. и не я познава добре. Свидетелят посетил за последно имота пред 5-6 години и от тогава не го е посещавал.
Свидетелят Л. Г. посочва, че живее в гр. С., но не знае точния адрес на къщата в гр. К.. След смъртта на В., ищцата не била ходила в къщата в гр. К. – живеела в къщата на майка си и баща си, но свидетелят виждал В. А. да ходи в имота да си къса малини от градината. Свидетелят посочва, че В. не е живяла в този имот и преди да почине съпругът й, живеела в къщата на родителите си на друго място.
От разпита на св. А. Х. се установява, че ответницата Й. В. живее 4 на втория етаж от двуетажна къща, находяща се в гр. К., на ул. „П.“ № .. Над 15 години ищцата и съпругът й В. не живеели заедно. Ищцата живеела в друга къща, при брат си.
Свидетелят Г. Г. посочва, че на първия етаж на процесната къща живеел В. до неговата смърт, а на втория живеела Й. В.. От последните 14 години ищцата не била живяла в имота и не го е посещавала.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК. Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.
Настоящият състав достига до извод, че е неоснователна претенцията на съделителя В. К. А. за възлагане на процесния имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
От това следва, че е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на изискуемите предпоставки: делбеният имот да има статут на наследствен; да има качеството на самостоятелен обект, съгласно изискванията на ЗУТ и да е неподеляем; претендиращият възлагането на имота съделител да е живял в него към момента на откриване на наследството; същият да не притежава друго жилище.
5
В случая имотът, допуснат до делбата е неподеляем и представлява жилище. Спорни са въпросите дали съделителката В. А. е живяла в имота към момента на откриване на наследството и дали притежава или не друго жилище.
Преди изясняване на спорните въпроси обаче, следва да се провери и дали имотът има статут на наследствен.
Съсобствеността за съделителката В. А. е възникнала както по наследство от В. В. А., така и чрез прекратена СИО.
С Тълкувателно решение №1/2004 по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС-т.8, е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288, ал.3 ГПК отм., сега член 349, ал.2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена/комбинирана/ съсобственост не може да се извърши делбата на основание член 349, ал.2 ГПК. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт-прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. С последващата съдебна практика по чл. 290 ГПК, е допълнено схващането за т. нар.
"комбинирана съсобственост", възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице. Тази практика допуска отклонение по отношение на съсобствеността, която е възникнала в резултат на наследяване и разпоредителни сделки с наследствения имот, но само когато са извършени между наследниците. Смисълът на това правно разрешение е, че имотът остава наследствен между тях, като се променят само квотите им. Тази съдебна практика се основава на поредността на съответните придобивни способи, при която първо е възникнало наследяването и е неотносима за разглеждания случай, който не попада в тези изключения. По изложените съображение възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК е недопустимо.
Не може да се уважи претенцията за възлагане на имота и поради това, че съделителката В. А. не е живяла в имота към момента на откриване на наследството. От свидетелските показания на св. А. Х. и св. Г. Г. се установява, че над 15 години ищцата и съпругът й В. не са живяли заедно като през този период ищцата живеела в друга къща.
Свидетелят Л. Г. също посочва, че В. не е живяла в този имот и преди 6 да почина съпругът й, живеела в къщата на родителите си на друго място.
При това положение делбата следва да се извърши по реда на чл.
348 ГПК - имота да бъде изнесен на публична продан. Квотите на всеки от съделителите в подлежащия на публична продан имот са както следва: 13/18 идеални части за В. К. А. и 5/18 идеални части за Й. В. В.. Според заключението на в.л. И. С., прието в първоинстанционното производство, пазарната стойност на имота е 71 970 лева, дела на ищцата за 13/18 ид.части е в размер на 51 978, 32 лева, а за ответницата при 5/18 ид. ч. е в размер на 19 991,66 лева.