Решение № 18961 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18961 гр. С. 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110147596 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 658,86 евро /равностойност на 1 288,61 лева/, представляваща дължима главница по сключен договор за потребителски кредит №../... г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2024г., до окончателното плащане, сумата от 119,29 евро /равностойност на 233,31 лева/, представляваща начислена договорна лихва за периода 01.04.2024г. – 03.12.2024г., и сумата от 18,60 евро /равностойност на 36,38 лева/, представляваща начислена мораторна лихва за периода 01.05.2024 г. до 03.12.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №77000/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че на ...г. ответникът, в качеството на кредитополучател, сключил с „К...“ ЕАД договор за потребителски кредит №.. по електронен път съобразно законоустановения ред, предвиден в ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК. Съгласно сключения договор за кредит ищцовото дружество предоставило на ответника заемна сума в размер на 1 978,31 лева при уговорена договорна лихва в съдържанието на договора и приложимите общи условия към него. Съгласно Раздел Х, чл. 3.1 от общите условия при незаплащане на шест погасителни вноски по договора кредитодателят разполагал с право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Ищецът посочва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12 от Раздел IV от общите условия, за което ответницата била уведомена посредством изпратено електронно съобщение на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция. Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит за заплащане на погасителни вноски на уговорените падежи, което обуславяло възникването на правен интерес от предявяване на исковите претенции. Съгласно Решение №950/17.06.2024г. по гр. д. №430/2024г. по описа на Районен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение №№566/30.10.2024г. по гр. д.

№677/2024г. по описа на ОС-Велико Търново, предявеният от ответницата С. И. Л. срещу ищеца „К...“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК да прогласяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит №../...г. бил отхвърлен като неоснователен. Въз основа на така изложените съображения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящата искова 1 претенция. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. Л. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва факта на сключен договор за потребителски кредит №../...г. с ищцовото дружество при обстойно описаните условия в отговора. Ответницата сключила договор за предоставяне поръчителство от ...г. с „А...“ ЕООД, като поела задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на сумата от 1 721,03 лева. Посочва, че е извършила плащания за погасяване на задълженията по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът оспорва като недействителен процесния договор за кредит, т. к. уговореното възнаграждение за поръчителя не е включено в размера на приложимия ГПР, с което се постигало заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ГПК. Ответникът излага доводи, че уговореното възнаграждение представлявало сигурна печалба за ищеца и следвало да бъде прието за разход по кредита, съответно да участва при изчисляване на приложимия ГПР по кредита.

Предвид невключване на уговореното възнаграждение за поръчителя при изчисляване на приложимия ГПР ищецът обосновава теза за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на гаранта (поръчителя), посоченото обезпечение не ползвало кредитодателя и същият е разполагал с предварителна известност за вида на избраното обезпечение по кредита. Сочи за наличие на основание за прогласяване на договора за нищожен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно несъответствие между договорно предвидения и действителния размер на приложимия ГПР. Предвидената в клаузата на чл. 4, ал. 1-3 от договора възможност за по-бързо разглеждане на заявлението за предоставяне на кредит при избор на обезпечение чрез поръчителство обуславяла извод за това, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство съставлявало задължително условие за получаване на кредита и водело до неравно третиране на кредитополучателя.

Ответникът сочи за допуснато нарушение на чл. 16 ЗПК при сключване на договора за поръчителство. Акцесорният характер на договора за поръчителство обуславял извод на неговата недействителност поради недействителността на договора за кредит. Посочва, че прекомерният размер на уговореното възнаграждение се намирал в противоречие с чл. 143, т. 5, вр. чл. , ал. 1 ЗЗП. Недействителността на процесния договор за кредит обуславяла извод за недължимост на претендираните от ищеца сума за главница, договорна лихва и мораторна лихва по смисъла на чл. 23 ЗПК. Във връзка с постановените съдебни актове в предходно исково производство пред РС- Велико Търново и ОС Велико Търново, ответникът посочва, че в случаите, при които националният съд е постановил съдебен акт, в който не е изложил съображения за осъществен контрол за неравноправност на всички или част от договорните клаузи от потребителски договор съгласно практиката на СЕС, влязлото в сила съдебно решение не съставлява абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК приложимите договорни клаузи, спрямо които не е осъществено контрол за неравноправност, да бъдат подложени на преценка по смисъла на чл. 143 ЗЗП. При така изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически изводи:

От приложеното ч. гр. д. №77000/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 23.12.2024г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 14.01.2025г. Длъжникът С. И. Л. е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: валидно сключен договор за потребителски кредит №.. от ... г. между ответника и „К...“ ЕАД при посочените договорни условия; факта на усвояване на предоставената в заем парична сума от ответника, настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва – настъпване на предсрочна 2 изискуемост на задълженията по договора за кредит, за която ответникът е уведомен.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е погасил задълженията си по договора за кредит, както и фактите от значение за въведените възражения за недействителност на процесния договор за кредит и оспорените клаузи от неговото съдържание.

В приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между С. И. Л. и „К...“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №../... г., съгласно посочените договорни условия, като С. И. Л. е усвоила предоставената заемна сума от 1 978,31 лева, както и че за обезпечаване на задължението по договор за потребителски кредит №../... г. е сключен договор за поръчителство с „А...“ ЕООД.

От приетите писмени доказателства по делото, се установява, че ...г. между „К...“ ЕАД и С. И. Л. е сключен договор за потребителски кредит №..., по силата на който „К...” ЕАД е предоставил на ищцата кредит в размер от 1 978,31 лева /1 800 лева главница и 178,31 лева застрахователна премия/ за срок от 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 39,59 % и ГПР – 47,63%, платим съгласно приложен погасителен план, при общ размер на всички дължими плащания 2 672,61 лева. По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за предоставяне на кредити на „К...“ ЕАД.

С уведомление, изпратено по електронната поща на ответника на 06.12.2024г., ищецът е уведомил ответника, че предвид липсата на заплащане на шест или повече погасителни вноски по договора за кредит на основание т. Х.3.1 от ОУ, уведомява ответника, че договорът за кредит се счита предсрочно изискуем от датата на уведомлението, като непогасените задължения са както следва: главница от 1 288,61 лева, договорна лихва – 233,31 лева и наказателна лихва за забава 36,38 лева.

Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на поръчителство от ...г., сключен между „А...“ ЕООД, в качеството на поръчител, и С. И. Л., в качеството на потребител, „А...“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К...“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на ответника, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 1 721,03 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски, с посочени падеж и размер в приложения погасителен план.

С Решение №950/17.06.2024г. по гр. д. №430/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение №566/30.10.2024г. по в гр. д. №677/2024г. поописа на ОСВелико Търново, предявения от ответницата С. Л. срещу ищеца „К...“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 и 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №.. от ...г. е отхвърлен като неоснователен.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че ищецът е кредитор по Договор за потребителски кредит №.. от ...г., а ответникът – заемополучател.

На следващо място, съдът намира, че по делото не е налице спор по отношение сключването на договора, предоставянето на заемната сума от в размер от 1 978,31 лева, формирана като сбор от усвоена главница от 1 800 лева и заплатена първоначално от ищеца застрахователна премия от 178,31 лева, отнесена впоследствие към дължимата главница от ответника.

Ищецът надлежно е упражнил потестативното си право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. т. Х.3.1 от ОУ, за което ответникът е бил уведомен по електронната поща съгласно уредения в чл.12 от договор за кредит начин за кореспонденция между страните.