Решение № 192 от 19.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Казанлък, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201267 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Н. И. Ч. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №24-0284-002184 от 14.10.2024г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102,26 евро, за нарушение на чл.47 от ЗДвП.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Релевира се довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В провелите се пред настоящата съдебна инстанция съдебни заседания жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв.Б., преупълномощен от адв.Б., като поддържа жалбата. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в едно от с.з. по делото се представлява от юрискносулт М. А., който като надлежен процесуален представител в с.з. и в писмено становище към АНП излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

Н а 14.08.2024 г. в 20:55 часа, в гр.Казанлък жалбоподателя Ч. управлявал лек таксиметров автомобил "*************", с регистрационен №******** по ул. "Стара планина" в посока запад-изток. Приближавайки кръстовище с бул. "Освобождение", поради това, че не се движил с необходимата скорост, блъска пресичащия пътното платно в посока юг-север по пешеходна пътека велосипедист – С. Т. П. от ********************** при което настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице.

АНО е приел, че с горните действия Н. И. Ч. е извършил следното нарушение:

1. Не се движи със скорост, която му позволява да спре и да пропусне участниците в движението с предимство при приближаване на кръстовище – ПТП, с което виновно е нарушил чл.47 от ЗДвП;

Като е взел предвид процесния АУАН сер. GA №1288777 от 14.08.2025г. и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.47 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102,26 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства /НП №25-0284-002184 от 14.10.2025г., АУАН сер. GA №1288777 от 14.08.2025г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Справка нарушител/водач на Н. И. Ч., копие на констативен протокол №284р-25341/15.05.2024г., План-схема на произшествието, административнонаказателната преписка в цялост, показанията на свидетелите С. Д. М., С. Т. П./, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в 2 движението, които имат предимство. Нормата установява повишено задължение за внимание именно в участъци с интензивно пресичане на транспортни и пешеходни потоци. Неизпълнението на регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление в редакцията й към датата на нарушението.

Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят не е пропуснал пресичащия пътното платно в посока югсевер по пешеходна пътека велосипедист – С. Т. П. от гр.Казанлък при навлизането в кръстовището с ул.“Освбождение“, поради което е причинил ПТП с материални щети и пострадало лице. Този извод следва както от показанията на св. С. Д. М., който в с.з. заявява „Случилото се беше на „Розариума“, не помня датата и не знам към колко часа беше. Той беше с таксиметров автомобил и са се ударили с човек на велосипед. Идва и Спешна помощ, защото човека с велосипеда каза, че има нужда да го прегледат.

Съставили сме сътоветните документи за случилото се.“ и тези на другия участник в ПТП - св. С. Т. П., който заявява : „Пешеходната пътека е на кръговото до Розариума, където беше тотото, там има велоалея. И на мен ми написаха глоба. Казаха, че е трябвало да сляза от колелото и да пресека пешеходната пътека, като го тикам... ..Той не спря, засече ме, аз се предпазих, имам добри рефлекси и само колелото ми отхвръкна. …….извиках полиция и дадох сведения и вследствие на това ни написаха глобите, констатираха ситуацията и се разделихме. Движех се бавно. … Аз звъннах на 112 и той също звънна, мисля. ….. Скоростта на таксито не беше висока, но липсваше реакция от негова страна.…. Таксито удари колелото с предната си част, средната“, така и от Констативен протокол №284р-25341/15.05.2024г. и Плансхема на произшествието.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични и взаимно допълващи се. Същите кореспондират с писмените доказателства по административнонаказателната преписка и не съдържат вътрешни противоречия. Що се отнася до показанията на свидетеля по акта К. А. И., тъй като същия няма спомени за случилото се, същите не допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл.47 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

На свой ред, съгласно § 6, т.30 от ПР на ЗДвП – "Пътнотранспортно произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В настоящия случай безспорно е налице ПТП по смисъла на така цитираната дефиниция, което на първо място е видно от приложените от Констативен протокол №284р-25341/15.05.2024г. и План-схема на 3 произшествието, но също така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, а и обясненията на самия жалбоподател Ч..

След преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема за установено, че жалбоподателят е управлявал лек таксиметров автомобил, движейки се към кръстовище, в района на което е била обозначена пешеходна пътека. В същия момент велосипедист е предприел пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, без да слезе от велосипеда и да го води като пешеходец.

Вследствие на движението на двамата участници е настъпило пътнотранспортно произшествие. За случая са съставени АУАН, както на водача на автомобила, така и на велосипедиста. Събраните доказателства не разкриват спор относно механизма на настъпване на произшествието, а спорът е концентриран върху законосъобразността на наказателното постановление срещу водача на автомобила.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил и материалния закон, като е санкционирал Ч. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, която норма към датата на нарушението предвижда твърд размер на санкцията в размер от 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост, наруши правилата за предимство, вследствие на което причини пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай от доказателствата се установява, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с особеностите на пътната обстановка. Независимо от наличието на пешеходна пътека и възможността за поява на участници в движението, същият не е осигурил възможност за своевременна реакция и предотвратяване на произшествието.

В случая съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на осъществено от негова страна нарушение, предвид обстоятелството, че произшествието е настъпило по изключителна вина на велосипедиста, който е преминал през пешеходната пътека, без да слезе от велосипеда. Това обстоятелство само по себе си обаче не води до извода за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, предвид разписаното в чл.47 о т ЗДвП, въвеждаща негово задължение като водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Действително велосипедистът е нарушил правилата за движение, преминавайки през пешеходната пътека, без да слезе от велосипеда. Това обаче представлява самостоятелно нарушение, за което същият е бил санкциониран, като му е бил съставен АУАН. Наличието на това нарушение не заличава задължението на водача на автомобила да управлява с повишено внимание и със скорост, позволяваща му да реагира адекватно на възникнала опасност и не води до автоматично отпадане на административнонаказателната отговорност на водача на лекия автомобил. В АНП е допустимо едно произшествие да бъде резултат от противоправно поведение на повече от един участник.

Нарушението на единия не изключва нарушението на другия, когато и двамата не са изпълнили своите законови задължения.

Следователно обстоятелството, че велосипедистът е бил санкциониран, не представлява основание за отмяна на наказателното 4 постановление срещу жалбоподателя.

Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.47 о т ЗДвП. Наложеното административно наказание е законосъобразно и справедливо, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Не може да се приеме и че случаят е маловажен, тъй като не се установяват никакви обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.

От въззиваемата страна е направената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, съгласно чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г.) Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че по делото процесуалният представител на наказващия орган е взел участие в едно от съдебните заседания, същият е изготвил и депозирал писмено становище, придружаващо АНП, следва да се присъди възнаграждение в размер от 66,47 евро /130 лв./.

Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0443bea2-a06a-4fc7-9295-73d0894334e6