Решение № 14372 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14372 гр. ., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110123863 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „.“ АД срещу „.“ ООД, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 360 евро (6571,58 лева), представляваща възнаграждение за транспортна услуга, за което е издадена фактура № ./11.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 91,59 евро (179,14 лева), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 1 26.11.2024 г. до 05.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1459/2025 г. по описа на РС-..

Ищецът твърди, че съгласно сключен между него и ответника договор от 05.11.2024 г., е извършил автомобилен превоз на товар от . до Б., като съответно стоката е доставена от ищеца на 12.11.2024 г. в съответствие със заявката на ответника, без възражения и забележки при получаването й. За извършената услуга ищецът е издал фактура № ./11.11.2024 г. за сумата 6571,58 лева с ДДС, но ответникът не е заплатил стойността на същата, като поради забавата се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между него и ответника, възникнало по силата на описания договор за автомобилен превоз, по който е изпълнил задълженията си точно, 1 съобразно уговореното, включително и в уговорения срок, както и че товарът е доставен на получателя.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждението или че същото е погасено на друго основание.

Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необходимото и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност. По правило той се установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, а форма за доказване, и нейната липса, нередовност или загубата не засягат съществуването, нито действието на договора (чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.).

От представения по делото договор № 4549/05.11.2024 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „.“ ООД е възложил на ищеца „.“ АД извършването на международен превоз на товар от . до ., с дата на товарене 07.11.2024 г. и дата на разтоварване 12.11.2024 г. Страните са постигнали съгласие, че навлото е в размер на сумата 2800 евро плюс ДДС. В заявката е посочен адрес за разтоварване – ., по документи.

В представената по делото международна товарителница се установява, че процесният товар е натоварен в ., . на 07.11.2024 г. и е разтоварен на разтоварния пункт в . на 12.11.2024 г. Горното се установява и от представеното известие за доставка № ..

От представените договор, международна товарителница и известие за доставка се установява, че ищецът е изпълнил точно и в срок поетото с договора задължение да извърши международния превоз. С оглед възмездния характер на договора за превоз и настъпилото изпълнение за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати уговореното навло в размер на 2800 евро без ДДС (съответно 6571,58 лв. с ДДС съгласно издадената фактура № ./11.11.2024 г.).

Доколкото ответникът не доказва плащане на претендираното вземане, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска следва да се установи наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата не може да бъде установен или когато същите са получени преди получаване на услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на услугата.

2

В случая между страните не е уговорен срок за плащане на възнаграждението. Макар във фактура № ./11.11.2024 г. да е посочена дата на падеж 11.11.2024 г., по делото липсват доказателства същата да е била получена от ответника на тази дата, поради което този падеж не може да бъде противопоставен на последния. От международната товарителница и представеното известие за доставка обаче се установява, че превозът е извършен и товарът е получен на 12.11.2024 г. При тези данни и на основание чл. 303а, ал. 3, изр. второ ТЗ срокът за изпълнение на паричното задължение е започнал да тече от 13.11.2024 г. и е изтекъл на 26.11.2024 г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от тази дата.

Размерът на обезщетението за забава за периода от 26.11.2024 г. до 05.02.2025 г. възлиза на претендираните 91,59 евро (179,14 лв.), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен.

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 749,99 евро (1 466,86 лева), представляваща разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 95,54 евро (186,86 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 654,45 евро (1280 лв.), съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025 г. (л. 6).

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за тях. В тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебните разноски в общ размер на 462,72 евро (905,01 лева), от които 69,03 евро (135,01 лева) – държавна такса и 393,69 евро (770 лева) за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „.“ ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ., ДЪЛЖИ НА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: с. ., сумата от 3 360 евро (6 571,58 лв.), представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга по договор за международен автомобилен превоз от 05.11.2024 г., за която е издадена фактура № ./11.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 91,59 евро (179,14 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2024 г. до 05.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1459/2025 г. по описа на Районен съд – ..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „.“ ООД, ЕИК: ., със 3 седалище и адрес на управление: гр. ., ., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: с. ., сумата в общ размер на 1 212,71 евро, от които 749,99 евро – разноски в исковото производство и 462,72 евро – разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4