Решение № 3407 от 13.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3407 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110214964 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК

№№№№№, представлявано от Д. Н. Д. - управител срещу наказателно постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г., издадено от Константин Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество са наложени пет отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, а на основание чл. 225в ЗЗП са наложени и две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.

В депозираната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както 1 и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв.

Пламен Механджийски от САК, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.

Петя К. от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По повод постъпила жалба от потребител с вх. № Ц-032968/29.03.2021 г. е отворен интернет сайтът /УЕБСАЙТ/ н а 06.04.2021 г. в сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 от служители на контролния орган.

В хода на проверката е установено, че в интернет сайта дружеството-жалбоподател „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ предлага за закупуване чрез сключване на договор за 2 продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на потребителите по ясен и разбираем начин информация относно:

1.името/наименованието на търговеца;

2.седалище и адрес на управление на търговеца;

3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване;

4. условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители;

5.наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба;

6.информация относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност попада;

7.електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.

Констатациите от проверката са обективирани в КП № К0000293/06.04.2021 г.

С акт за установяване на административно нарушение № ЗППР00064/07.07.2021 г., съставен от Ж. Н. Б. – ст. експерт в дирекция ЗППР при КЗП и в присъствието на К.О.А. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 06.04.2021 г. в гр. София, след извършена в сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 проверка на интернет сайта /УЕБСАЙТ/ е установено, че жалбоподателят

„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД предлага за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на потребителите по ясен и разбираем начин информация относно името/наименованието на търговеца, седалище и адрес на управление на търговеца, крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното 3 изчисляване, условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители, наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, информация относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност попада, както и електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т.

2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, както и чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП, като препис от него е връчен на представляващия юридическото лице на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г. от Константин Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите КЗП, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 ЗЗП, съответно чл. 225в ЗЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД са наложени седем отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, респективно по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.

Препис от НП е връчен на управителя на дружеството-въззивник на 12.10.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 19.10.2021 г., видно от поставения печат върху нея.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 4 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружествотовъззивник, поради допуснати неотстраними съществени процедурни пороци, довели до ограничаване правото му на защита.

В предходната фаза на административнонаказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, изводимо от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са 5 необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел участие единствено при неговото съставяне.

В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40, ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението, всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията към която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.

Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.

4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от страна на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора.

На следващо място - от прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган некоректно са фиксирали мястото на твърдяното нарушение. Константната е практиката на съдилищата, че при нарушения, извършени в интернет пространството, съответните правни задължения следва да бъдат изпълнени в седалището на юридическото лице, което в конкретиката на настоящия казус се намира в гр. Ихтиман /в този смисъл вж. определение № 136 от 02.12.2019 г. ч.н.д. № 1100/2019 г. по описа на ВКС, I н.о., докладчик-съдия Валя Рушанова, определение № 117 от 18.09.2017 г. ч.н.д. № 816/2017 г. по описа на ВКС, I I н.о., докладчик-съдия Биляна Чочева, определение № 100 от 27.10.2017 г. ч.н.д. № 1014/2017 г. по описа на ВКС, III н.о., докладчик-съдия Даниела Атанасова, постановени при възникнали спорове за подсъдност между съдилищата/. Нещо повече – идентичен порок е бил допуснат от контролните органи на КЗП и при предходно санкциониране на дружествотожалбоподател, видно от представеното от наказващия орган решение № 6

6639/23.11.2020 г. по КНАХД № 8653/2020 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Маргарита Немска, като повече от очевидно установената неправилна практика във ведомството не е преустановена. В тази връзка, не бива да има спор, че мястото на извършване на нарушението представлява съществен реквизит от възведеното административно обвинение /чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/, тъй като освен, че определя неговите пространствени рамки, фиксира и реципрочната функция по упражняване правото на защита от привлеченото към отговорност лице. Съдът не разполага с правомощия да измени първоначалните фактически положения в очертаната насока, доколкото това неминуемо би рефлектирало неблагоприятно върху процесуалните права на жалбоподателя.