Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 961 от 14.12.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3018/2023
Вид
Решение № 961
Подписан
14.12.2023
Състав
Светозар Димов Светиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Сливен, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230103018 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с цена 932,83 лева и правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, като ответната страна се задължава да предостави на ищцата сумата 3000 лв., а тя да върне сумата 4612,07 лв. Съгласно договора ГПР е 42,58 % а годишната лихва е 36 %. Предвидена била и неустойка ако ищцата не предостави допълнително обезпечение и в тази връзка й била начислена неустойка в общ размер 5860,33 лв. С решение по гр.дело № 5832/22 г. на РС-Сливен, съдът признал за нищожен договора за потребителски кредит и установил, че ищцата е заплатила сумата 3932,83 лв.

С оглед нищожността договора на потребителски кредит на основание чл. 23 от ЗПК ищцата е следвало да върне само главницата в размер на 3000 лв., поради което горницата от 932,83 лв. е недължимо платена.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати исковата сума ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като се твърди, че претенцията е частично основателна. Не се оспорва, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което договора между страните е обявен за нищожен. Счита се, че ищцата има право да получи сумата 818,16 лв. и за горницата се прави 1 изрично изявление за прихващане, като се обосновава, че тя дължи законната лихва.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище. Прави се намаление на предявения иск на 818,16 лева.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 697882 от 27.05.2021 година ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило в заем на ищеца С. И. Ж. сумата от 3000 лева.

Ищцата е заплатила главницата по договора за кредит и е надплатила сумата 818,16 лева

С влязло в сила съдебно решение по ГД № 5832/2022 на СлРС договорът за кредит е обявен за нищожен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД е допустима и основателна в пълния претендиран размер след намалението на иска. След като в влязло в сила съдебно решение договорът за кредит е обявен за нищожен е приложим чл. 23 от ЗПК, според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената главница е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 818,16 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 28.07.2023 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 50 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лева, с включен ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.

И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: *********************************** сумата 818,16 лева /осемстотин и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 697882 от 27.05.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2023 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.

И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: *********************************** сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата сумата 480 лева / четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в

„УниКредит

Булбанк“,

АД с

IBAN:

****************************** с титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3