Решение № 4789 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110100766 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО България“ ЕООД, ЕИК: ............................. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1/06.11.2023 г., издадена от ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 41921,04 лева, /след допуснато увеличение на иска / представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 07.11.2023 г. до 07.05.2024год. , ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 4990,60 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2021 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за сумата от 11468,30 лева /след допуснато увеличение на иска/, представляваща обезщетение за неоформяне в срок и незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 06.11.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и допълнително споразумение № 1 към него от същата дата, като ищцата била назначена на работа в ответното дружество на длъжност „ръководител по продажби и маркетинг“ с код по НКПД, 2011 г. – 1221. С допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към трудовия договор длъжността на ищцата била променена на „прокурист (търговски управител)“ с код по НКПД, 2011 г; 11207022, а основното й трудово възнаграждение било увеличено на 4083,49 лева. На 14.12.2017 г. ищцата била вписана в търговския регистър като прокурист на „ЮМО България“ ЕООД. Твърди, че на 20.07.2023 г. докато е използвала платен годишен отпуск е била уведомена по имейл от управителя на ответното дружество, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено. Посочва, че на 24.07.2023 г. й е предоставен отпуск 1 поради болест, който бил удължаван последователно, като крайната дата на същия била 05.11.2023 г. Сочи, че по настояване на ответника на 02.08.2023 г. ищцата е предала на последния всички намиращи се в нея работни пособия и оборудване, в т. ч. служебен компютър, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г., както и че достъпът до служебната й поща е бил преустановен. Твърди, че на 21.09.2023 г. й била връчена покана с дата 19.09.2023 г. за заплащане на сумата от 3318,25 лева, в отговор на която ищцата е представила разходооправдателни документи за сумата от 446,79 лева и е превела по банков път разликата от 2871,46 лева, представляваща касова наличност, съхранявана от ищцата в качеството й на прокурист на ответното дружество. Навежда твърдения, че след приключване на отпуска й поради болест, на 06.11.2022 г. се е явила на работа и били връчени едновременно предизвестие от 06.11.2023 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и Заповед № 1/06.11.2023 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.11.2023 г., и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Сочи, че прокурата й била заличена в търговския регистър на 14.08.2023 г.

Посочва, че съгласно фиш за заплата за месец ноември 2023 г. й била изплатена сумата от 22158,26 лева, представляваща сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 13973,68 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2022 г. в размер на 4990,60 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2023 г. в размер на 5656,01 лева. Твърди, че съгласно т. VII. 10 от трудовия договор са й се полагали 20 дни платен годишен отпуск, като за периода 01.01.2021 г. - 06.11.2023 г. е имала право на общо 57 дни платен годишен отпуск, от които през 2021 г. е ползвала 3 дни, през 2022 г. - 5 дни и през 2023 г. - 2 дни, респективно при прекратяване на трудовото правоотношение е имала право на още 47 дни платен годишен отпуск, за които на основание чл. 224, ал. 1 КТ е следвало да бъде обезщетена. В тази връзка твърди, че при изчисляване и изплащане на обезщетението по чл. 224, ал, 1 КТ не са взети предвид използвания от 2 дни през 2023 г. платен годишен отпуск и неизползвания от 17 дни платен годишен отпуск за 2021 г. Ищцата твърди, че на 07.12.2023 г. е изпратила до ответното дружество уведомление – покана, с което кани последното да й заплати полагаемото й се обезщетение за останалия неизползван отпуск, като поканата съдържала и искане до работодателя за оформяне и връщане на трудовата й книжка. На 20.12.2023 г., в отговор на посочената покана, на ищцата било отказано заплащане на исканото от нея обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, като на същата дата била поканена да получи трудовата си книжка от счетоводството на работодателя. Твърди, че посоченото уведомление-покана от 07.12.2023 г. съдържало и информация до ответното дружество, че в продължение на един месец от прекратяване на трудовото й правоотношение със същото, ищцата е останала без работа, поради което претендира обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че последното й е било изплатено на 21.12.2023 г., като преведената й сума била в размер на 5345,32 лева, а в основанието за плащане било посочено, че от обезщетението по чл. 222 КТ е приспадната „предплатена“ сума в размер на 598,88 лева, за която удръжка твърди, че не й е известно на какво основание и за какво е направена. На следващо място ищцата посочва, че приоритетно е изпълнявала присъщите на служител от отдел „Продажби“ трудови функции, а дейностите по управление, възложени й като прокурист, е извършвала, ако и доколкото същите не са могли да бъдат изпълнявани от управителя на ответното дружество, като в тази връзка твърди, че е съвместявала формалната функция на „търговски управител“ с реално и преимуществено упражняваната длъжност като „ръководител продажби“. Посочва, че в продължение на 2 години, в периода октомври 2020 г. - септември 2022 г., е била единствения служител зает с продажбите в ответното дружество и като такъв е изпълнявала самостоятелно всички дейности по продажби, включително комуникация с клиенти, изготвяне на оферти и пр. Твърди, че след като е взето решение за отстраняване на ищцата от длъжност (в края на юли 2023 г.), на неин 2 колега (Г. Г., който бил назначен в ответното дружество на длъжност „инженер КИП“) било предложено да започне да изпълнява трудови функции като специалист „ръководител продажби“, т.е. възложени са му били основните изпълнявани от ищцата трудови функции, свързани с комуникация с клиенти, изготвяне на оферти, осъществяване на продажби. В тази връзка твърди, че е изпълнявала трудови функции, чието изпълнение е продължило и след нейното уволнение, а именно от управителя на ответното дружество и от повишения на длъжност „мениджър продажби“ неин колега – инж. Г. Г., респективно с извършеното съкращаване на щат тази длъжност не била премахната в ответното дружество. С оглед предходното, счита че не било налице основанието за прекратяване на трудовия договор на ищцата, посочено в предизвестието и заповедта за уволнението й от 06.11.2023 г., тъй като не било извършено реално съкращаване на щата, а трансформация на заеманата от ищцата длъжност, чрез преразпределянето й между други длъжности, респективно пренасочването й към друга длъжност без съществени различия в трудовите функции. Алтернативно, счита че прекратяването на процесното трудово правоотношение е незаконосъобразно поради неизвършване на задължителния в подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като о т Заповед № 1/06.11.2023г. се установявало, че се премахва единствена щатна бройка за дадената длъжност (прокурист), респективно липсвали работници на сходни длъжности, изпълняващи функциите на съкратената длъжност, между които е следвало да се извърши подбор.

С оглед изложените твърдения предявява настоящите искове. Претендира и деловодни разноски.

В с.з. ищецът ,редовно призован се явява лично ,представлява се от адв.М. ,която моли съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника „ЮМО България“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователени и недоказани, за което излага подробни аргументи. Не оспорва, че с Протокол и Заповед на управителя на ответното дружество от 06.11.2023 г., поради икономически причини е взето решение за съкращаване на длъжността „Прокурист“ и за утвърждаване на ново щатно разписание, като на 06.11.2023 г. ответното дружество е отправило писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - „съкращаване на щата“, което било прекратено на същата дата, а на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока на предизвестието. Посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на ищцата на 06.11.2023 г. Сочи, че ищцата първоначално (в периода от сключването на трудовия договор на 12.05.2016 г. до назначаването й като прокурист) е била наета в ответното дружество на длъжност „Ръководител по продажби и маркетинг“, като от 07.12.2017 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение същата е заемала длъжността „Прокурист (търговски управител)“ в ответното дружество. Не оспорва, че на 14.12.2017 г. ищцата е била вписана като прокурист в търговския регистър.

Оспорва ищцовите твърдения, че ищцата само формално е заемала длъжността прокурист и е била изцяло зависима от управителя на ответното дружество при вземането на решения, като твърди, че същата е имала широка управленска власт по отношение на служителите и дейността на ответното дружество, като в тази връзка посочва, че ищцата е извършвала и множество други действия на управление от името на дружеството, 3 включително подписване на договорите с клиенти и доставчици, водила е преговори за наемни правоотношения с дружеството, изцяло по нейна преценка без да уведомява управителя на дружеството, подписвала е годишните отчети на дружеството. Твърди, че ищцата е преустановила дейността си като „Ръководител продажби и маркетинг“ след назначаването й като прокурист, като след промяната на длъжността й през 2017 г. основните й трудови функции били свързани с общото управление на дружеството.

Навежда, твърдения, че евентуално извършваните от ищцата отделни дейности във връзка с продажбите не противоречали на отговорностите й като прокурист. Твърди, че още от постъпването на работа в дружеството - на 01.10.2022 г. задълженията на Г. Г. били свързани с продажби - водене на кореспонденция, консултиране и посещения на клиенти на дружеството, обработване на запитвания и поръчки от клиенти, даване на технически съвети, изготвянето на технически и ценови оферти, респективно същият е бил нает да осъществява и извършва дейност по продажби, като длъжността „инженер, контролноизмервателни прибори и автоматика“ в дружеството винаги е включвала и задължения, свързани с продажби. С оглед предходното, оспорва ищцовото твърдение, че трудовите функции по продажби са възложени на Г. Г. едва след прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, като твърди, че ищцата и Г. Г. са имали съществено различаващи се трудови функции. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била на длъжност „прокурист“ и фактически е извършвала действия по управление и ръководство на дружеството, като към 06.11.2023 г. длъжността „прокурист“ е премахната от щатното разписание на работодателя и изпълнението на присъщите за длъжността трудови функции е преустановено. Сочи, че поради съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „прокурист“, за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Оспорва иска за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. по аргумент, че ищцата е използвала целия полагащ й се за 2021 г. (съгласно трудовия й договор) платен годишен отпуск от 20 дни. Оспорва и иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, като твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка се е намирала у ищцата и на 07.12.2023 г. е изпратена на работодателя (чрез куриерска фирма), като последният я е получил на 11.12.2023 г., след което същата е била оформена, с вписани необходимите обстоятелства, и ищцата била поканена да я получи.