Решение № 2631 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2631 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20221100513685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ка. Б. К., чрез адв. И. З., срещу решение № 12157/02.11.2022 г. по гр. дело № 13639/2022 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето Е. К. К. от 240 лева на 500 лева, считано от подаване на исковата молба /15.03.2022 г./, до настъпване на законни обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Решението се обжалва изцяло за увеличения размер на издръжката.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Е. К. К., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. А. е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим в обжалваната му част.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С решението по гр. дело № 13639/2022 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав, съдът, на основание чл. 150, пр. 1 и пр. 3 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК е изменил издръжката, определена с Решение № 47617/27.02.2017г. , постановено по гражданско дело № 81014/2015 г. на Софийския районен съд, потвърдено с Решение № 1083 от 14.02.2019г. по гр.дело № 7937/2017 г. на Софийски градски съд , като е осъдил Ка. Б. К. да заплаща на малолетната Е. К. К., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. А., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 15.03.2022 г., до настъпване на законни обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв., като неоснователен. Осъдил е Ка. Б. К. да заплати на СРС държавна такса от 374. 40 лева. Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката. Решението се обжалва изцяло за увеличения размер на издръжката.

Въззивникът навежда доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице увеличение на нуждите на детето в определния в обжалваното решение размер. Сочи, че същият не е установил и съобразил възможностите на бащата.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за неоснователни.

Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за раждане № 4120221302, издадено на 07.11.2012 г. от Столична община - район "Красна поляна" въз основа на акт за раждане № 1302/07.11.2012 г. г. се установява, че Е. К. К. е родена на 02.11.2012г. в гр. София от майка С. С. А. и баща Ка. Б. К..

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село. В него се сочи, че основни грижи за детето полага майката, като в интерес на малолетната Е. е родителите й да споделят разходите свързани с развитието й.

Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.

И пред двете съдебни инстанции са изготвени и приети по делото справки от НОИ и НАП и за двамата родители, като от тях за бащата не се установяват декларирани и осигурителни доходи, с изключение на доход от наем на недвижимо имущество в размер на 1 200 лева за 2021г. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че приходите са му от лихви по банкови сметки. Същият притежава свободни средства след продажба на два недвижими имоти през 2021г. Средномесечният осигурителен доход на майката за 2022 г. е в размер от 2 165. 00 лева.

По делото се установява, че К. Б. К. е управител и съдружник в ,,Д.Е.П.‘‘ ООД.

Същият не е осигуряван като управител на дружеството, не са декларирани печалби, а последният счетоводен баланс е от 2019г, като липсват доказателства за развивана от него дейност.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства от които да се установи месечното брутно трудово възнаграждение на въззивника.

2

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да с е преповтаря и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). По отношение на правните изводи въззивният съд излага следното:

При определяне размера на увеличената месечна издръжка, съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му. Съгласно т. IV от ППВС № 5/16.11.1970 г. възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля. Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (т. 11 от ППВС № 5/16.11.1970 г.).

Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства от значение за случая. При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника издръжка на детето Е., съдът съобразява трудоспособната възраст, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи ежемесечни разходи за лечение и наличието на алиментни задължения към непълнолетното дете К.К. К.. Регистрирането на предприятие за извършване на търговска възмездна дейност с цел печалба, сочат на извода, че дружеството, в което ответникът е съдружник, е в състояние да генерира доходи.

Във връзка с доводите на въззивника, че същият подпомага пълнолетен син, който е студент в чужбина, въззивният съд намира, че възможността за доставяне на издръжка на пълнолетен низходящ предпоставя по-широка материална възможност.

Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури средства за съществуване на децата. Задължението за предоставяне на такава на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители има приоритет пред отделяне средства за издръжка на пълнолетно дете. Фактът, че К. К. превежда на пълнолетния си син К.К.

К. средномесечна издръжка от 600 евро, далеч надхвърляща средните за страната следва, че родителят разполага с достатъчно финансови възможности, които позволяват без "особено затруднение" да отделя средства и за издръжката на малолетната Е..

В настоящия случай ищцата е основала иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Към момента на определяне на първончалната месечната издръжка за Е. К. К., родена на 02.11.2012 г., детето е било на 4 години, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило 10 години. От определянето на месечната издръжка от 240 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от повече от 6 години Е. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива). Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и 3 необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (нуждаещата се да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка).

Понастоящем детето Е. вече е ученичка, посещава ЧОУ "Р.Л.", няма здравословни проблеми, съдът приема, че същото има обичайните нужди на здраво дете от същия пол и възраст, определени съобразно обикновените условия на живот за него. Предвид необходимостта ежедневните нужди на детето да бъдат адекватно посрещани в обстановка на засилващи се инфлационни процеси към датата на провеждане на последното открито заседание по делото. Още повече детето В конкретния случай се установява по делото и необходимост от задоволяване и на допълнителни разходи за образователни потребности поради високата такса на детето за частното училище, което посещава. Е. учи в частно учебно заведение, като за обучението се дължи годишна такса в размер на 4860 лева съобразно представен договор за обучение № 042/2021 г., като Районният съд е взел предвид и стипендията на детето в размер на 170 лева месечно за съответната учебна година, с която сума правилно е следвало да се намали и задължението за заплащане на такса за обучение.

Тази необходимост предпоставя нужда от допълнителни финансови средства. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че следва да обоснове, че когато двамата родители, по общо съгласие, преценяват за необходимо покриването на определени разходи за детето им (такъв е случая с посещаването на различни извънучебни мероприятия, курсове, обучение в частно училище, обучение в чужбина и т.н.), това е израз на тяхното разбиране за необходими грижи за пълноценното отглеждане и възпитание на детето. В този случай родителите съобразяват и финансовите си възможности за задоволяване на такива потребности на детето. Правилно първоинстанционният съд е включил този разход в общата издръжка на детето. В отговора на исковата молба бащата сам прави признание за съгласие за посещаване на частното училище. В книжата е заявил, че е имал неформализирана уговорка с майката на детето за заплащане таксата за обучение, като същият е отделял сумите за първата учебна година. Причината, поради която обаче е спрял плащанията не стои в променените му финансови възможности за това, а поради лични конфликти с майката и образуваното от нея изпълнително дело срещу него. От съдържанието на представената пред въззивната инстанция на хартиен носител електронна кореспонденция/чрез мобилно приложение "Вайбър" /неоспорена от ответника, също може да се направи извод за признание на този неизгоден за страната факт. Още повече по делото е установено, че в миналото детето е посещавало частна детска градина, като съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на детето и определя такъв размер на издръжката, какъвто ще осигури такива условия на живот, каквито би имало, ако родителите живееха заедно.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че участието на бащата в 4 издръжката на малолетната Е. следва да бъде определено на 500 лева. Същевременно посоченият размер дължима издръжка не би било твърде обременително за бащата, като се има предвид, че разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, се поема от майката.