Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 387 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 379/2021
Вид
Решение № 387
Подписан
29.06.2021
Състав
Иво Димитров, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000379 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260067/12.01.2021 г. по т.д. № 2280/2019 г., СГС, VI-10 състав е признал за установено на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, по искове, предявени от Я. З.

Д. срещу Политическа партия „Демократи за силна България“, че Политическа партия „Демократи за силна България“, е използвала в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г. в оформление на шапката на предаването, по време на паузи в предаванията и като фон на студиото в 10 поредни издания на предаването „О(т)порна точка“ (предавания от 2.1 до 2.10), излъчвано в страниците, поддържани от Политическа партия „Демократи за силна България“ в facebook.com и youtube.com, аудио-визуално произведение, озаглавено “Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage” (отделни кадри от същото), с автор Я. З. Д., без съгласие на автора, с което е допуснала нарушение на неимуществените права на Я.Д. чл. 15, ал.1, т.4.т.5 и т.6 от ЗАПСП - правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица; и на имуществените му права по чл. 18, ал.2, т.1,2,8 и т.10 във връзка с чл. 19 от ЗАПСП – използване без заплащане на съответното възнаграждение чрез възпроизвеждането на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; преработката и синхронизацията на произведението и предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до 1 произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. С решението е осъдена на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, Политическа партия „Демократи за силна България“ да заплати на Я. З. Д., сумата от 3740 лева - обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за нарушаване на авторските права на Я.Д. върху аудио-визуално произведение, озаглавено “Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage”, използвано от ПП „ДСБ“ в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г. в оформление на шапката на предаването, по време на паузи в предаванията и като фон на студиото на предаването „О(т)порна точка“ в страниците на Политическа партия „ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ“ във facebook.com и youtube.com - нарушения на чл. 15, ал.1, т.4.т.5 и т.6 от ЗАПСП и чл. 18, ал.2, т.1,2,8 и т.10 във връзка с чл. 19 от ЗАПСП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 13.12.2019 г., като отхвърля иска за обезщетение до пълния претендиран размер от 12 000 лева, и на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в общ размер на 830,80 лева - за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат.

Срещу това решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от Я. З. Д., който моли то за бъде отменено и исковете му уважени изцяло. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е несправедливо нисък, не отговаря на критериите, заложени в материалния закон /чл. 95, ал. 2,3 и 4 от ЗАПСП/ и е в нарушение на минималния размер на обезщетение за всеки един от процесиите 27 кадъра съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

Поддържа, че съдът не отчел установеното по делото умишлено недобросъвестно поведение на ответната партия, която е действала с умисъл при извършване на процесиите нарушения на права по ЗАПСП. Кореспонденция между страните и свидетелски показания установили, че ответната партия е знаела за правата на ищеца върху процесните 27 кадъра и въпреки това умишлено ги е изрязала, монтирала в „шапката" на телевизионно предаване, синхронизирала с музика и преработила с добавяне на надписи върху тях без да заплати възнаграждение и без да посочи ищеца като автор на кадрите като премахнала отличителното лого на дружеството на ищеца от кадрите.

Жалбоподателят счита, че не е отчетен многократния и продължителен характер на извършените нарушения - неразрешено използване на кадрите на ищеца в 10 предавания, които ответникът е излъчил и оставил на разположение за гледане на поне 3 сайта в онлайн пространството още от 07.06.2019 г. до датата на последното открито съдебно заседание по делото -13.08.2020 г., както и отказ да бъдат премахнати неразрешено използваните кадри на ищеца след завеждане на делото.

Жалбоподателят твърди, че не са съобразени значителните разходи, време, творчески усилия и ресурси, изразходени от него за създаване на процесиите 27 кадъра. По делото, включително със свидетелските показания на свидетеля А. К., било установено, че заснемането на произведение като процесния видеоклип на ищеца изисква много ресурси финансови и времеви, както и дългогодишен опит в областта, какъвто имат малцина автори в България.

Я. З. Д. счита, че не е съобразено, че са използвани 27 отделни, различни кадъра, всеки един съставляващ произведение на ищеца по смисъла на ЗАПСП, които са използвани в 10 отделни, различни предавания, което правело 10 нарушения върху 27 обекта по ЗАПСП. Съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, се дължало обезщетение по преценка на съда, но в минимален размер от 500 лева до 100 000 лева. Следователно, абсолютният минимум на обезщетението за всяко отделно нарушение е 500 лева, а в случая се касае за 10 отделни нарушения на права върху 27 отделни, различни кадъра. Не е съобразено нарушаването на 9 отделни права на ищеца-автор по чл. 15 и чл. 18 ЗАПСП - не 2 е посочен ищеца като автор на кадрите, променени са кадрите без негово съгласие и е налице отказ да бъдат премахнати кадрите от онлайн телевизионните канали на ответника.

Нарушени са 5 отделни неимуществени права на ищеца - тези по чл. 15, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗАПСП. Възпроизвеждане без съгласие на автора; разпространение в няколко канала и в социалните мрежи; преработка /вкл. чрез синхронизация и добавяне на надписи/ представлява нарушение на още 4 имуществени права на автора - тези по чл. 18, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2, 4, 8 и 10 ЗАПСП. Определеното от съда обезщетение от 120 лева за нарушение на цели 9 отделни права на автора върху всеки кадър очевидно не съответства на тежестта на нарушенията, на тяхната продължителност, многократност, както и на умисъла в извършването им.

С обжалвания съдебен акт не е отчетена известността на ищеца и неговото утвърдено име и отлична репутация в областта на въздушното заснемане. Определеното от съда обезщетение не отговаряло на качествата на ищеца и на стойността на неговия творчески труд.

В противоречие със закона и трайната съдебна практика първоинстанционният съд е отчел два фактора, довели до намаляване на присъденото обезщетение, както следва:

1./ че ответникът не бил реазлизирала приходи от използване на произведението на ищеца и 2./ публикуването от самия ищец на произведението му. Съгласно изричната норма на чл.

22, ал. 1 от Закона за политическите партии, политическите партии нямали право да извършват стопанска дейност и да реализират приходи и този критерий бил неприложим.

Нито ЗАПСП, нито друг нормативен акт съдържали норма, според която публикуването на произведение води до намаляване на неговата стойност и съответно до намаляване на дължимото обезщетение при използването му без разрешение.

Определеният размер на обезщетението не бил съобразен със справедливия размер на обезщетенията по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, които обичайно се присъждат от съдилищата по аналогични производства.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена жалба от Политическа партия „Демократи за силна България“. Поддържа, че от доказателствата по делото се установявало постигането на съгласие за предоставяне на неизключителното право да се използва създаденото от автора произведение. Този извод следвал от проведените разговори и разменената електронна кореспонденция. В резултат на постигнатото съгласие авторът, чрез хиперлинк, е изпратил произведението си на ответника. Закона за авторското право и сродните му права /чл. 36/ не предписвал форма за неизключителното право да се използва създаденото от автора произведение. Поради това извода на съда, че кадрите са използвани без съгласието на ищеца бил неправилен и необоснован. Допълнително определеното обезщетение, в размер на 120 лв. на кадър било завишено. Основно значение било, че въпреки безспорното ползване на кадри от процесното произведение от ответника, същият не реализирал парични приходи от използване на произведението на ищеца и определянето на такъв висок размер било несправедливо. В случай, че въззивният съд счете, че е налице основателност на ищцовата претенция, жалбоподателят – ответник моли да бъде намален размера на обезщетението. Счита за неоснователен и иска за заплащане на неимуществени вреди, тъй като ищеца не е претърпял твърдените негативни емоции. Същият бил неоснователен и като определен размер на обезщетението - 500 лв. - несправедливо завишен, поради което моли да бъде намален.

3

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Я.Д. срещу Политическа партия „Демократи за силна България“, с която предявява иск за установяване на нарушенията на авторското му право и иск за заплащане на обезщетение.

Твърденията са, че е професионален фотограф, притежаващ собствено студио за филми, анимация, медии и реклама, собствен канал в youtube като неговите фотографии са включени в изложби, а фотографиите и видеоклиповете му са използвани от много медии.

Ответникът използвал без знанието и съгласието му поредица от кадри, част от видеоматериал - видеоклип с продължителност 2:59 минути, публикуван на 19.10.2018 г. в канала на ответника в youtube, в телевизионната шапка (интро) на предаването „О(т)порна точка“, създавано и излъчвано от ответника, както и по време на паузите в предаването и като фон на студиото. Част от кадрите били редактирани с добавяне на надписа на предаването и са синхронизирани с музикално произведение. Тези нарушения са извършени в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г. в 10 поредни предавания „О(т)порна точка“ без да е искано съгласието на автора, както съгласието и за манипулиране на кадрите и без да е споменато името на автора. На 23.08.2019 г. ищецът изпратил покана за преустановяване на нарушението и за заплащане на обезщетение/ възнаграждение, на която не получил отговор.

Ищецът е поискал от съда да признае за установено нарушаването на имуществените и неимуществените права на ищеца по ЗАПСП върху собственото му аудио-визуално произведение – видеоклип с продължителност 2:59 минути, с наименование “Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage” - по чл. 15 от ЗАПСП – правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица; и по чл. 18 от ЗАПСП – да използва създаденото от него произведение чрез възпроизвеждането на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; преработката и синхронизацията на произведението и предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева – имуществени вреди – неполучено от автора възнаграждение за ползване на неговото аудиовизуално произведение от ответника и 2 000 лева – неимуществени вреди (съгласно допуснатото увеличение на исковете с протоколно определение от 13.08.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете, както и разноските по делото.