Протокол № 44 от 24.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 44 гр. Бургас, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20232000500055 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

За въззивника М. Р. К., както и за третите лица помагачи Р. К. К. и И.

Р. К., редовно призовани, се явява адв. Д.. Въззивникът М. Р. К. се явява лично.

Въззиваемите К. К. К., А. К. К., както и К. К. – родител и законен представител, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

За въззивника „ЗД Бул Инс“ АД, редовно призован, се явява адв. Д..

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ВЪЗЗИВНИКЪТ М. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение 1

№ 72 от 16.02.2023 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на третото лице помагач М. Р. К. против Решение № 32 от 05.12.2022 г. по т.д.№ 156/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което ответникът „ЗД Бул Инс” АД е осъден на основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищците К. К. К. и А. К. К. обезщетения за претърпени от сочения като техен наследодател З. И. Б. (починал в хода на процеса) неимуществени вреди – вследствие на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.07.2018 г. в гр. Сливен, при което лицето Е. М. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен при управление на лек автомобил „Фиат Скудо“, с рег. № ******** (застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) причинила на З. Б. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2018 г. до окончателно изплащане.

С Определение № 108 от 10.03.2023 г. е допуснато присъединяване на „ЗД Бул Инс” АД (ответник по иска) към въззивната жалба на третото лице помагач М. Р. К..

Застрахователното дружество е конституирано като въззивник.

Определението е постановено по молба, постъпила на 09.03.2023г.

Преписи от молбата са връчени на останалите страни (видно от справка в деловодната програма).

На 21.03.2023 г. е постъпила молба от третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р. К. за присъединяването им към въззивната жалба на М. Р. К..

Със становище от 22.03.2023 г. процесуалният представител на въззиваемите К. К. К. и А. К. К. е изразил съгласие делото да се гледа в негово отсъствие.

В становището се настоява за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Препис от постъпилата на 21.03.2023 г. молба на третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р. К. е връчен на 22.03.2023 г. на електронната поща на процесуалния представител на въззивавемите К. К. К. и А. К. К..

Съдът ВРЪЧВА препис от същата молба на въззивника „ЗД Бул Инс” 2

АД.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, считам, че искането е своевременно направено и следва да бъдат присъединени Р. К. К. и И. Р. К. на страната на въззивниците.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, считам, че искането направено с молбата от 21.03.2023 г. от страна на Р. К. и И. К. е основателно и направено своевременно и същите следва да бъдат конституирани на страната на жалбоподателя.

По молбата и след изслушване становищата на страните, съдът констатира, че молбата на третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р. К. за присъединяване към жалбата на третото лице помагач М. Р. К. по реда на чл.

265, ал. 1 ГПК е основателна. Всички подпомагащи страни са наследници на сочената като пряк причинител на увреждането Е. К., починала в хода на процеса. Те се намират един спрямо друг в процесуалното положение на обикновени другари.

Предвид изложеното и на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК Бургаският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА присъединяване на третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р.

К. към въззивната жалба на М. Р. К. (трето лице помагач на ответника по иска) против Решение № 32 от 05.12.2022 г. по търговско дело № 156/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.

КОНСТИТУИРА Р. К. К. и И. Р. К. като въззивници.

КОНСТАТИРА, че адв. Д. разполага с пълномощно от новоконституираните страни, с оглед на което процесуалните права на същите в настоящото съдебно заседание ще бъдат охранени.

3

АДВ. Д.: Поддържаме жалбата. Представям банково извлечение за разноските. Други искания по доказателствата нямаме.

ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Р. К.: Поддържам жалбата. Нямам какво да допълня. Нямам искания.

АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, подадена от М. Р. К., към която сме се присъединили.

Нямам възражения и искания за допълване на доклада Ви. Нямам искане за събиране на други доказателства, освен тези, които вече са събрани. Да се приключи събирането на доказателства.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените към молбата на „ЗД Бул Инс“ АД списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, удостоверение за регистрация по ЗДДС, приложеното към молбата на Р. К. и И. К. от 21.03.2023 г. пълномощно, списък на разноските, приложен към становището на К. Д. К., както и днес представеното извлечение от банкова сметка.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и дава ход на устните състезания.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, молим да уважите жалбата, като отмените решението на Сливенски окръжен съд като неправилно и необосновано и ни присъдите направените разноски. Всъщност ние сега за първи път искаме разноски, с жалбата не сме ги поискали.

Намираме, че и в двете посоки, изразени от апелаторите, решението е неправилно. Един път по отношение на неустановеното авторство на вече 4 покойницата Е. М. К. и на второ място, поведението на пострадалия, което сочи на единствено негова вина за настъпилото ПТП.

Поначало Сливенският окръжен съд се е позовал, макар и не изрично, имплицитно, това се извлича от текста на самото решение, на отменената вече присъда от наказателния съд. Но макар това да е неприложимо позоваване, в смисъл да е неотносимо към доказателствената част на спора, ние намираме, че дори внимателният прочит на присъдата не сочи Е. М. като извършител на ПТП, като водач на автомобила, който е причинил процесното ПТП. Обратно, в наказателния процес всички – и свидетели, и длъжностни лица, които са били натоварени с откриването на извършителя сочат, че не е възможно той да бъде установен. Обясненията на пострадалия са крайно противоречиви. Те изобщо не кореспондират с фактическите обстоятелства.

Не намираме, че отмяната на присъдата е достатъчно солиден аргумент да не се използват събраните в наказателния процес доказателства, които не са пресъздадени от гражданския съд. Ние сме релевирали пред Окръжен съд – Сливен, че има друг процесуален ред за установяване на нарушителя и това е по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, но този ред не е използван. Това всъщност, няма да кажа нещо ново, е един наказателен процес, воден със способите на ГПК. Този ред не е използван, поради което намираме, че не е установено авторството на Е. М. К.. Казахме, че има само едно и единствено доказателство, което евентуално я уличава като извършител, това е подписаният от нея акт за нарушение. Обяснили сме причините, те са логични, доколко им е дадена вяра, доколко не, това е вече въпрос на наказателния съд, а не на гражданския, че ако Е. М. К. не е била подписала този акт за извършено нарушение, същият щял да бъде съставен на съпруга й Р. К. К.. Така че във всички случаи единият от двамата съпрузи е щял да бъде санкциониран по ЗАНН и съответно по ЗДвП. Дали е извършител, дали не е извършител, този акт не може да бъде опора на такъв извод. Отделно от това, този акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление са отменени в хода на възобновеното административно наказателно производство. Така че и те дори не могат да бъдат опора за изграждане на извод за авторството на Е. М. К. досежно настъпилото ПТП.

По отношение на втория аргумент, също поддържаме становището си, че който и да е водачът, поведението на пострадалия е било такова, че 5 единствено негова е вината за възникналото произшествие.

В доказателствения материал, представен пред гражданския процес, вещото лице, което е обследвало обстоятелствата на възникването и осъществяването на процесното ПТП сочи, че единственото нарушение на водача на автомобила, причинил травмите на пострадалия, е неспазване на странична дистанция. Обяснили сме, че тази дистанция в момента, в който водачът е възприел велосипедиста и в момента, в който е осъзнал неговото поведение е имало достатъчно странична дистанция. Така че намираме, че и от тази гледна точка няма аргумент, няма обосновка издаденият съдебен акт.

Поради това, Ви молим да го отмените като неправилен и необоснован и да ни присъдите разноските.

ВЪЗЗИВНИКЪТ М. К.: Нямам какво да добавя. Присъединявам се към казаното от адв. Д..

АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на Сливенския окръжен съд в обжалваната му част като необосновано и незаконосъобразно по съображенията, които са изложени във въззивната жалба и тези, които изложи колегата в днешното съдебно заседание, към които се присъединявам, като отхвърлите иска и присъдите на представляваното от мен дружество направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съгласно представената Ви молба със списък за разноските и доказателства за реалното им плащане.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.