Решение № 341 от 16.05.2019, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Ралица Русева

При секретаря Дарина Илиева и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 121 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Н.И. ***, против Наказателно постановление № 18- 1085- 003594 от 12.12.2018 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 25.09.2018 г. лицето И.Т.от гр.Русе се жалил за това, че на същата дата, около 09.30 часа, пътувайки между гр.Бяла и гр.Борово с автомобила си- „Фиат Пунто с рег. № Р 7351 ВТ, бил принуден да напусне платното за движение от друг водач, управляващ надлежно обозначен полицейски автомобил.Лицето посочило, че последвало до гр.Бяла въпросното превозно средство, разговарял с водача му- жалбоподателя И., като по повод на заявеното оплакване, започнала проверка от Сектор ПП ОДМВР Русе, налице ли е извършено нарушение.При тази проверка св.С.С.- служител на Сектор ПП ОДМВР Русе приел за установено, че е извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят при извършване на маневра „изпреварване”, навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение и така създал пречка за движещото се по нея превозно средство- л.а. „Фиат Пунто” с рег. № Р 2882 АМ, като принудил водача му да напусне пътното платно и да спре.По тази констатация бил съставен АУАН № 18- 1085- 003594 от 03.12.2018 г. В акта е посочено и нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.При предявяването му, соченото като нарушител лице вписало възражения, че не е извършвало описаната маневра.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за вмененото нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, а по отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП производството било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН.Пред въззивния съд жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на правилата за движение, като не отрича да е настъпила ситуация с напускане на платното за движение от страна на другия водач, но твърди, че това се случило по негова вина, тъй като той по неясни причини свил рязко и така бил принуден да напусне платното.

Изложеното съдът приема за установено от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 1085- 003594 от 03.12.2018 г., справка относно извършена проверка по сигнал, справка за нарушител, заявление/сигнал от И. Т., обяснение от И. Т., фотоалбум.Приетите за установени факти се доказват и от показанията на св.С.С., които следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни.Фактически този свидетел, в рамките на проведеното въззивно производство пояснява как е извършена проверката, чиито подробни констатации е изложил в изготвената справка.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.

На първо място, в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

Извършването на нарушението е правилно установено и доказано.Следва да се съобрази факта, че е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените констатации.Съдът намира, че при наличие на спорни обстоятелства, е извършено разследване с всички възможни способи, като не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите в акта.

Според разпоредбата на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, водачът на МПС, предприемащ изпреварване, е длъжен при навлизане в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречка за превозните средства, движещи се по нея. Самият факт, че другият водач е бил принуден да напусне пътното платно /очевидно поради липса на място/ за управляваното от него превозно средство, доказва, че е създадена пречка за движението му и е била налице опасност.Тезата на жалбоподателя И., че Т. в следствие на предприета рязко маневра, за която няма обяснение, напуснал платното за движение, не е логична и не може да бъде възприета, доколкото на първо място не е доказано наличието на каквато и да било причина за такава реакция на лицето, управлявало л.а. „Фиат Пунто”, а на следващо място- самото поведение на управлявалия полицейския автомобил и преди всичко- спирането след т.нар. разминаване, сочи на съзнание за възникнала именно при разминаването конкретна опасност.Косвено доказателство, подкрепящо извода за наличието на нарушение по чл.42 от ЗДвП е и поведението на водача Т.- свидетел по акта, непосредствено след инцидента.Същият незабавно последвал управляваната от И. полицейска кола, като при това и сигнализирал за извършено нарушение на правилата за движение.Няма установени факти, които да сочат, че Т. е действал тенденциозно, още повече- водачите изобщо не са контактували помежду си в района на произшествието. От субективна страна нарушението е извършено виновно.Във възможностите и задълженията на жалбоподателя е било съобразяването на поведението му в качеството на водач на МПС с правилата за движение.

Наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано в хипотезата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, според който текст, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, подлежи на санкциониране с глоба в размер на 150 лв.Издаденото постановление се явява обосновано и законосъобразно и в санкционната си част, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 1085- 003594 от

12.12.2018 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на С.Н.И. с ЕГН **********,***, за административно нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Районен съдия: