Решение № 210 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пазарджик, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500139 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1484/02.12.2025 г. постановено по гр.д.№5192/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е осъдена на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК Е. Д. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***** да заплати на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД/, сЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, сумата от 500 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за паричен заем №345246 от 28.01.2023 г., като са отхвърлени исковете за договорна лихва в размер на 86,87 лева за периода 28.01.2023 г. до 28.10.2023 г. и за неустойка в размер на 516,13 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата.

Осъдена е Е. Д. К. да заплати на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД/ 1 сумата в общ размер от 113,33 лева, представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД. Твърденията в нея са, че постановеното решение в частта, в която предявените от тях искове за договорна лихва, неустойка, както и законна лихва, считано от дата на подаване на заявлението са отхвърлени, е изцяло незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че не са налице не само приетите от съда основания за недействителност на договора за заем, а и не е налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият бил валидно сключен. На следващо място се твърди, че дори и да се приеме, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗПК, то не можело да се приеме, че задълженото лице е изцяло освободено от отговорност. Съгласно императивното правило на чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Това изключение обаче не включвало задължението за плащане на законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда. Сочи съдебна практика.

Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо което въззивният съд да реши спора по същество.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ/, редовно призован, не се явява представител. От юрк. П. е постъпила писмена молба по хода на делото. Поддържа 2 изцяло твърденията във въззивната жалба и моли съда да я уважи.

Претендира разноски. В условията на евентуалност, моли да се приложи чл.78, ал.5 ГПК за претендирано от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и за да се произнесе взе в предвид следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225 срещу Е. Д. К., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит, сключен с ответницата и цедирани в полза на ищеца.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Въведените с жалбата доводи са общи, а по същество - изцяло неоснователни.

3

По въпроса за действителността на процесния договор съдът намира следното:

По делото безспорно се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, предвид на което ответницата К. има качеството потребител.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, следва да се извърши проверка и за неговото съответствие с императивните разпоредби на ЗПК, което е и сторено от районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по- големите вреди. Според процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или друго обезпечение по избор на кредитополучателя.

В конкретния случай, видно от приложения по делото договор кредитополучателят е поел задължение за две обезпечения – поръчител и изадаване на запис на заповед в полза на кредитора. От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя, особено това отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото от една страна това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга, са 4 налице изисквания към поръчителя, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.

Вменяването на тези задължения в тежест на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък 3 -дневен срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 ЗЗД и разяснени в Тълкувателно решение №1/2009 г. ОСТК на ВКС, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

На следващо място, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит е годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая в процесния договор е записана обща сума за плащане в размер на 586,87 лв., която не кореспондира с задълженията по изготвения погасителен план, където е включена и неустойка в размер на 51,79 лева месечно. С оглед на това настоящият състав намира, както правилно е прието и от районният съд, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена 5 информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

На доводите относно дължимост на законната лихва върху главницата от датата на поканата съдът е отговорил, позовавайки се на практиката на СЕС, която правилно е приложил. Допълнително би могло да се посочи още приетото в решение в Решение от 21.03.2024 г. по дело №C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз.

При това положение съгласно чл.23 от ЗПК потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и разноски. Това е специална императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като икономически по-неравнопоставената страна. Като последица от обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен недължими на основание чл.23 ЗПК се явяват останалите претендирани от ищеца вземания, както правилно е прието и от районния съд. Недължимостта на тези плащания следва, освен от нормата на чл.23 от ЗПК, и от разпоредбите на общностното право, които не допускат при обявен за недействителен договор за потребителски кредит търговецът да има право да получи каквито и да е било допълнителни плащания, освен чистата стойност на кредита, тъй като това не би действало възпиращо спрямо търговеца и би стимулирало същия да продължава занапред с недобросъвестното си поведение спрямо потребителите.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА решение №1484/02.12.2025 г., постановено по гр.д.№5192/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, в обжалваните му части.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7