Решение № 148 от 10.02.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2870/2021
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 10.02.2022
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3, ал.4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 26, ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Русе, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520102870 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, чл. 30, ал.3 ЗС и чл. 108 ЗС.
Постъпила е искова молба от ЛЮТФ. С. ЛЮТФ. против М. ЕРХ. М. и ЕРС. З. ИСМ., в която се твърди, че семействата на страните в продължителен период от време, от 1995г. били близки и развивали заедно бизнес в областта на земеделието, като обработвали общо земеделски земи в Русенска област. Това „сдружение“ не било оформено документално, но всички действия били извършвани общо, на принципа на взаимно доверие, като работели с ЕТ „Шанс-07“, собственост на бащата на ищеца и Земеделски производител на бащата на М.М.. През годините, в резултат на общи усилия, двете семейства придобили в съсобственост земеделски земи. През 20132014г. отношенията между двете семействата се развалили, настъпили разногласия, които довели до решението им да прекратят общия си бизнес и да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи.
Проведени били многобройни срещи, за да уточнят как да разпределят имотите си, които обработвали под аренда, селскостопанската техника и инвентар. Именно в този си опит да поделят общото си имущество между тях настъпил разрив и отношенията им се влошили.
1
Твърди се, че между ищеца и първата ответница била налице съсобственост върху имоти: № *** с площ от 35.920 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 7.300 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 3.001 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 10.246 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 10.769 дка., находящ се в землището на с. Малко Враново, в местността „***“; № ***, с площ от 24.600 дка., находящ се в землището на с. Бабово, в местността „***“. Докато се водели разговори за подялбата на тези имоти, за тях ответницата сключила договор за аренда на 24.06.2015г. с втория ответник ЕРС. З. ИСМ. при уговорено арендно плащане от 30.00 лв. за декар със срок на договора 30 години.
Съобразявайки цялостните отношения между страните, занижената цена по договора, неговия дълъг срок, както и роднинската връзка между двамата ответници (вторият ответник бил съпруг на сестрата на първата ответница), ищецът счита, че същият е сключен в нарушение на добрите нрави и се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По образувано от ищеца гр.д.№***/2016г. по описа на РС – Русе била извършена съдебна делба на процесните имоти, при която в дял на ищеца били поставени новообразувани имоти от съсобствените.
По изложените съображения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД договорът от 24.06.2015г., сключен между М. ЕРХ. М. и ЕРС. З. ИСМ. по отношение на новообразуваните недвижими имоти (собственост на ищеца след извършване на съдебна делба и представляващи:
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 17967 кв.м., при съседи:***, ***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местност „***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3002 кв.м., при съседи:
***, ***6, ***, ***16, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местността
„***", с трайно предназначение – нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 3651 кв.м., при съседи:
***, ***, ***16, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местност 2
„***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5125 кв.м., при съседи:
***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местността "***",с трайно предназначение – нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5386 кв.м., при съседи:
***, ****, ***5, ***3, находящ се в землището на с. Малко Враново, местност "***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 12304 кв.м., при съседи:
***8, ****, ***, ***6, ***5, находящ се в землището на с. Бабово, местността "***", с трайно предназначение - нива образуван от имот ***1.
Претендира се двамата ответници да бъдат осъдени да предадат владението на описаните имоти, както и да бъде осъдена М. ЕРХ. М. да заплати на ищеца сумата от 2593,55 лв., представляваща неплатена арендна цена за процесните имоти за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват изложените в исковата молба твърдения за близките отношения между семействата на страните в периода 1995г. – 2013/2014 г., както и че са придобивали съвместно недвижимите имоти и активи за обработка на земеделски земи. Не се оспорва и че през 2014 г. отношенията се променили, като започнали опити за поделяне на придобитото съвместно имущество.
Твърди се, че след като страните не успели да сключат спогодба за подялба на общите активи, ищецът сключил договор за наем от 13.07.2015г. със седем съсобствени имота с обща площ 26.483 дка., представляващи „стопански двор“ с търговско дружество „Химбалс“ ЕООД, с едноличен собственик Л.С.
– ищецът. Договорът също бил сключен за дълъг период от време и ниска наемна цена от 500 лв. годишно. По този начин била препятствана възможността на ответницата и семейството й да ползват стопанските постройки за дейността си. Това наложило и предявяването на иск за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, както и иск за делба на тези имоти.
От своя страна семейството на ищеца предявило искове за делба на останалите съсобствени имоти. Всяка от страните по делото и техните родители предприемали правни и фактически действия според разбиранията си, целящи да охранят личните им имуществени интереси. Отношенията на страните били крайно емоционално негативни, независимо от приключилите 3 дела и ескалирали дори в нарушение на закона. Съобразявайки цялостните им отношения и извършени действия от членовете на двете семейства, ответниците считат, че не би могло да се приеме, че процесният договор за аренда накърнява добрите нрави и е нищожен, поради което се моли искът за прогласяването му като такъв да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъде отхвърлен обусловения от него иск за предаване владението на процесните имоти, собственост на ищеца. Възразява се да е налице и неплащане на дължимите по договора арендни вноски за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. по вина на ответницата. Последната превела на ищеца дължимите суми за двете стопански години, но същият отказал да ги приеме поради което била налице кредиторова забава, която съдът следва да съобрази при определяне на дължимите на страните разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че в продължение на много години семействата на ищеца и първата ответница са били в близки отношения и съвместно са развивали стопанска дейност в областта на земеделието, като са придобивали в съсобственост, между различни членове на семействата, включително между ищеца и ответницата земеделски земи. През 2013-2014г. отношенията между семействата на ищеца и ответницата се влошили, настъпили разногласия, които довели до решението им да прекратят общия си бизнес и да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи и инвентар за обработката им. Направени били неуспешни опити за доброволно поделяне, по време на които отношенията им окончателно се влошили и всеки от тях предприел правни и фактически действия за да защити имуществените си права – инициирали са дела за заплащане на обезщетения за лишаване от ползване на имущество, сключили са договори за наем, за аренда на съсобствени недвижими имоти, както и са образували съдебни производства за подялба на съсобствено имущество.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът и ответницата са придобили в съсобственост при равни права следните земеделски земи - имоти: № *** с площ от 35.920 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 7.300 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 3.001 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността 4
„***“; № ***, с площ от 10.246 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 10.769 дка., находящ се в землището на с. Малко Враново, в местността „***“; № ***, с площ от 24.600 дка., находящ се в землището на с. Бабово, в местността „***“. Докато се водели разговори за подялбата на тези имоти, за тях ответницата сключила договор за аренда на 24.06.2015г. с втория ответник ЕРС. З. ИСМ. при уговорено арендно плащане от 30.00 лв. за декар със срок на договора 30 години.
За тези шест имота и за още други два, ответницата като съсобственик и арендодател е сключила на 24.06.2015г. с ответника ЕРС. З. ИСМ. като арендатор договор за аренда за тридесет стопански години, при уговорена арендно плащане по 30лв. на година за декар земеделска земя. Няма спор по делото, че вторият ответник и арендатор по процесния договор е съпруг на сестрата на първата ответница – арендодателя.
По предявен от ЛЮТФ. С. ЛЮТФ. иск за съдебна делба е образувано гр.д.№***/2016г. и в.гр.д.№***/2019г. по описа на ОС – Русе, които са приключили с утвърдена на 05.02.2020г. от съда спогодба за разделяне на съсобствените шест имота, като в дял на ищеца са поставени новообразуваните от тях имоти: с идентификатор ***, с площ от 17967 кв.м., образуван от имот ***, с идентификатор ***, с площ от 3002 кв.м., образуван от имот ***, с идентификатор ***, площ от 3651 кв.м., образуван от имот ***, с идентификатор ***, площ от 5125 кв.м., образуван от имот ***, с идентификатор ***, площ от 5386 кв.м., образуван от имот *** и с идентификатор ***, площ от 12304 кв.м., образуван от имот ***1.
Няма спор по делото, че за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. дължимата от ответницата част от полученото по процесния договор арендно плащане на ищеца възлиза на 2593,55 лв. Също така страните нямат спор, че преди образуване на настоящото производство, ответницата М.М. е превела по банкова сума дължимата сума на ищеца по арендния договор за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., но същият е отказал да получи плащането и го е върнал. Няма спор между страните, че до приключване на настоящото производство задължението на ответницата да изплати припадащата се част от получените арендни плащания по процесния договор за двете стопански години не е изпълнено, поради неоказано съдействие от страна на ищеца – кредитор на вземането.
5
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, средните рентни плащания към момента на сключване на арендния договор (2015 г.) за землищата, в които са се намирали процесните имоти са варирали между 42лв. и 48лв., а за стопанската 2020/2021г. са достигнали до 80лв.
Разпитаните по делото свидетели установяват обстоятелства относно съвместния бизнес на страните и техните семейства, роднинските им връзки, влошаването на отношенията им и извършваните от тях действия по сключването на процесния договор, подялба на общо имущество и пр. За установените от свидетелите обстоятелства, относими към предмета на делото, страните нямат спор, а и съществената част от тях се установява и от приложени писмени доказателства – за наличието на съсобственост, сключени договори, образувани съдебни дела и пр.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД.
Страните нямат спор по отношение на установената фактическа обстановка, а само за това дали тя обоснова нищожността на процесния договор за аренда на соченото основание – накърняване на добрите нрави.
Разпечатката съдържа 45 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04404b80-783b-4ee9-8f9a-b95b987266a8