Решение № 170 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500274 по описа за 2025 година

Предмет на настоящето производство е подадена в срок въззивна жалба рег. № 9654/ 23.04.2025 на Пернишкия районен съд, от особения представител на Б. Б. Б.– адвокат М.

К., срещу решение № 377 от 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5960/ 2024 г. описа на Пернишкия районен съд, с което е признато за установено, че Б. Б. Б. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, сумата от 824.41 лв./осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща ½ част от стойността на цялата доставена и незаплатена топлинна енергия в жилище с административен адрес: *** през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в общ размер на 1648.83 лв., както и сумата от 109.03 лв./сто и девет лева и три стотинки/, представляваща ½ част от цялото обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г., в общ размер на 218.06 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1625/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо и неправилно.

Моли се решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Решението било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и било 1 необосновано. Ищецът не бил представил лиценз и не бил доказал обстоятелството, че има качеството продавач /доставчик/ на топлинна енергия. Не бил доказал качеството купувач на топлинна енергия на ответницата и не бил представил доказателства за наследствено правоприемство на същата. Ищецът не бил доказал доставката на топлинна енергия. Приетите по делото и кредитирани от съда експертизи били необосновани и с тях се целяло да бъдат заместени липсващите доказателства по делото. Оспорва се изготвената от въззиваемото дружество изравнителна сметка, за която се твърди, че не била връчена на въззивницата. Проекто-доклада по делото се бил различавал с постановеното решение, с което съдът за първи път бил постановил, че му е служебно известно, че общите условия на дружеството били обнародвани в един централен ежедневник. Не било налице облигационно правоотношение между страните възникнало по повод продажба и доставка на топлинна енергия.

„Топлофикация Перник“ АД, e подала писмен отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано и следва да бъде потвърдено.

Били доказали, че въззивника е клиент на топлинна енергия по см. на Закона за енергетиката съгласно параграф 1, т. 42 от ДР на същия. Видно от събраните по делото доказателства въззивника бил собственик на процесния имот за процесния период.

Позовава се на чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, както и на ОУ на дружеството. Същите били публично известни и обнародвани в един местен и един централен ежедневник, поради което съставлявали общо известни факти и не подлежали на доказване. По делото също така били приети изготвените експертизи, от които се установявали обстоятелства обуславящи основателността на предявените искове.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел следното :

Приел е, че искът е допустим той като за процесните суми и периоди и водено преди това заповедно производство по ч.гр.д. № 1625/2024 г. по описа на ПРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1003 от 05.04.2024 г. Приел е, че ответницата е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден апартамент по силата на наследствено правоприемство и като такава се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 154, ал.1 от ЗЕ. Отбелязал е, че не възприема многобройните аргументи на ответницата, които са в противната насока. Обсъдил е заключението на вещото лице инж. Б.Й., и е приел, че за процесния период редовно са отчитани показанията на общия топломер и фирмата за дялово разпределение ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дялово разпределение и действащата нормативна уредба. Посочил е, че съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който закон урежда отношенията в областта на енергетиката и се явява специален 2 такъв по отношение на останалото законодателство. Като е изходил от заключението на съдебно - техническата експертиза, което подробно е анализирал, съдът е направил извод, че искът е основателен и доказан по размер. Анализирал е Общите условия и е приел, че дължимите суми следва да се заплащат в срок, като съгласно чл. 30, ал.1 от същите, заплащането може да стане на 11 месечни вноски и една 12-та изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.

Въз основа заключението на вещото лице В.П., съдът е направил извод, че искът се явява основателен и доказан по размер, а ответната страна не е доказала наличието на извършено от нея плащане.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл.

269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми и периоди е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1625/2024 г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Б. Б. Б. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и е влязла в сила по отношение на другия длъжник Р. Б. Б..

На взискателя е дадена възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Следователно производството е по реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, което е правилна квалификация на установителния иск, така както е била посочена в първоинстанционното решение.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Районен съд Перник е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ 4

„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.