Решение № 304 от 07.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (СГП-София) като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600787 по описа за 2021 година

Атакувана е присъда № 7 от 6.4.2021 г. по н.о.х.д. № 199/2020 г. по описа на ОС Перник, НО, с която подсъдимият И. Б. Г. e признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от 27.9.2019 г. до 19.1.2020 г. в гр. ***, ул. „***“ № 2, ап. 107, в условията на продължавано престъпление се съвкупил със С. И. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, като я принудил към това чрез използване на сила и изнасилената не е навършила четиринадесет години към момента на извършване на деянието и е негова низходяща сродница (дъщеря), поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр ал. 2, т. 2 вр ал. 1, т. 2 вр чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 22.1.2020 г. до влизане на присъдата в сила, а иззетите от пострадалата веществени доказателства е постановил да й бъдат върнати.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва:

2241.94 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Перник.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Перник № 7 от 6.4.2021 г. следва да обсъди доводите на подсъдимия Г. залегнали във въззивната му жалба. В жалбата се развиват доводи за това, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта за определеното му наказание лишаване от свобода; че наказанието е значително завишено, а съдът не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – направеното самопризнание, изразеното съжаление и чистото съдебно минало. С жалбата се отправя искане за изменение на присъдата и за намаляване на наказанието, което да бъде определено под предвидения в закона минимум.

Подсъдимият Г., лично и чрез своя служебно назначен защитник адвокат З., поддържа 1 депозираната срещу присъдата жалба. Защитникът твърди, че са налице достатъчно смекчаващи вината обстоятелства, които са изложени и пред състава на ОС Перник; че неоснователно първоинстанционният съд не е взел предвид самопризнанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото подсъдимият още като свидетел признал вината си и изразил съжаление, както направил това и пред първия съд; отправя искане за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП застъпва становището, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, доколкото наказанието е правилно индивидуализирано. Прокурорът счита, че подсъдимият е изразил липса на самокритично отношение към деянието, тъй като твърдял в жалбата си, че определеното му наказание с присъдата е в пъти по-високо от обичайно налаганите за този вид престъпления.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че конкретното деяние е с висока степен на обществена опасност, защото е извършено срещу собственото малолетно дете на подсъдимия, в собственото му жилище, което е лишило детето от чувството му за сигурност в дома, в който живее; деянието е продължило продължителен период от време, което определя наложеното наказание от 10 лишаване от свобода, след редукцията по чл. 58а НК, за справедливо; съдът е взел предвид при определяне на наказанието, както самопризнанието на подсъдимия, така и данните за личността му; че правилно първият съд е отмерил наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е отчел и агресивното поведение на подсъдимия спрямо жертвата и останалите членове на семейството. Прокурорът отправя искане за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият Г. в своя защита подкрепя аргументите на своя защитник, изразява искрено съжаление, а в последната си дума признава грешката си и моли да му намалена присъдата.

Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимия Г. е неоснователна.

В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена на основание разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, доколкото обстоятелствата в обвинителния акт се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия и приобщените в досъдебното производство доказателствени материали: показанията на свидетелите – С. И. Б. – л. 64 – л. 65 и л. 70 – л. 74 от том 1 на от досъдебното производство; И. И. Б. – т. 1, л. 66 – л. 67 и л. 77 – л. 79 от том 1 на досъдебното производство; Б. Д. А. – л. 68 – л. 69 от том 1 на досъдебното производство; Е. И. Б. – л. 81 – л. 82 от том 1 на досъдебното производство; Р. И. Б. – л. 83 – л. 84 от том 1 на досъдебното производство; Е. М. А. – л. 85 от том 1 на досъдебното производство; писмените доказателства – протокол за вземане на обрезци за сравнително изследване – л. 39 от том 1 на досъдебното производство; протокол за освидетелстване на лице – л. 41 – л. 42 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него – л. 43 – л . 62 от том 1 на досъдебното производство; справки за съдимост – л. 15 – л. 18 от том 1 на досъдебното производство; способите за събиране на доказателствени средства, а именно извършените в хода на досъдебното производство експертизи: заключенията на комплексните психологопсихиатрични експертизи за С.Б. и И.Г. – л. 11 – л. 15 и л. 25 - 41 от том 2 на досъдебното производство; заключение по протокол № 20/ДНК-440 – л. 50 – 55 от том 2 на досъдебното производство.

Въз основа на така изброените доказателствени материали съдебният състав на ОС Перник е приел за установено по несъмнен начин, че И. Б. Г. от около 19 години живеел на съпружески начала със свидетелката Б. Д. А.. По време на съвместното им съжителство се 2 родили децата им – И. Б. (родена на *** г.), пострадалата С.Б. (родена на *** г.), Е. Б.

(родена на *** г.) и Р. Б. (роден на *** г.).

В периода 2019 – 2020 г. всички (родителите и децата) обитавали ведомствено жилище в гр. ***, ул. „***“, бл.2, ап.107. И.Г. употребявал често алкохол, като под негово въздействие ставал агресивен и системно нанасял побой с юмруци и плесници на жената, с която съжителствал (Б.А.) и двете по-големи дъщери – И. и С.. Той упражнявал спрямо тях физически тормоз и тогава, когато не бил употребил алкохол. Това било и причина И. Б. в средата на септември 2019 г. да избяга от вкъщи и да заживее със свой приятел в кв. „***“ в гр. ***. Б.А. често нощувала при родителите си от страх да не бъде бита от подсъдимия. В такива случаи той оставал вкъщи заедно с четирите си деца, а след средата на септември 2019 г., с останалите три.

Вечерта на 27.09.2019 г. подсъдимият И.Г. употребил алкохол и лежал в спалнята.

Пострадалата С.Б. била в другата стая при сестра си и брат си. Майка й – Б.А., била при родителите си, а по-голямата й сестра – И. Б., вече била напуснала жилището. Г. извикал дъщеря си при него на спалнята. Казал й да се приближи до него и при нейния отказ й нанесъл удар с шамар, като й казал да престане с този инат. Повалил я по гръб на леглото, след което свалил пижамата и бельото й. Пострадалата С.Б. възприела, че той свалил дънките и бельото си и се съвкупил с нея. Тя почувствала остра болка и извикала силно, при което баща й се махнал от нея.

В следващите месеци до 19.01.2020 г., подсъдимият Г. многократно се съвкупявал с дъщеря си С.Б. – понякога по „2-3 пъти в седмица“. Всеки път преди съвкуплението употребявал сила, за да принуди към това дъщеря си – удрял й шамари, удрял я с кабел на зарядно устройство за телефон. При всяко насилствено съвкупление пострадалата С.Б. плачела и го молела да спре.

Вечерта на 19.01.2020 г. подсъдимият Г. казал на дъщеря си, че следва да го задоволи орално, като лежал на леглото и бил извадил половия си член. При нейния отказ, той й ударил шамар, казал й, че е „курва“ и да се маха.

По пижама, пострадалата С.Б. избягала при нейна приятелка в квартала, откъдето, по нейния мобилен телефон, плачейки, позвънила на сестра си – И. Б., с молба да я прибере. И.

Б. незабавно отишла и я отвела в своето жилище, като през цялото време С.Б. плачела без да спира. На сестра си, пострадалата споделила за всичко извършено от баща им към нея, като двете отишли в ОД-МВР Перник.

При извършения преглед на пострадалата С.Б. е установено, че девствената й ципа е с наличие на разкъсване. Налице е охлузване в дясна слепоочна област на главата. Установено е старо разкъсване на девствената ципа, което е преди повече от три седмици от извършването на прегледа. По външните полови органи и по влагалищната стена не са установени охлузвания, разкъсвания и др. Охлузването в дясната слепоочна област е в резултат на косото действие с или върху твърд тъп или твърд тъпоръбест предмет и е възможно да е получено по начин и време, както е съобщила пострадалата – удар в кабела на зарядното, нанесен от баща й. Така описаните увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.

Установено е, че С.Б. е с правилно психологично развитие. Тя не страда от актуално психиатрично заболяване. При така установеното психично състояние, пострадалата е разбирала същността на извършеното спрямо нея деяние към момента на осъществяването му на неустановени дати в периода от 27.09.2019 г. до 19.01.2020 г. Осъзнавайки естеството на случващото се, тя е разпознавала сексуалните действия на баща си. С оглед на биологичната възраст и конкретното физическо и психическо развитие на пострадалата към момента на деянието, към момента на даване на показания и към момента на изготвяне на експертизата, същата е била в състояние да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания. Тя не е склонна към фантазиране и измисляне, не е податлива на внушения и авторитети.; може да възприема реално действителността и ситуативно обусловени взаимоотношения. В резултат на описаните от пострадалата 3 действия се установява преминаване през кризисна ситуация – с преживяване на страх, срам, неувереност, увредено самочувствие и себеоценка, отговарящи на периода на деянието.

Преживяното от С.Б. може да даде отражение върху психичното й и сексуално развитие.

Подсъдимият Г. не страда от психиатрично заболяване (психоза). В периода от 27.09.2019 г. до 19.01.2020 г., както и към момента на освидетелстване, не е бил лишен от способност да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Върху иззетите веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествие обект №1 (сини дънки размер „30“ с надпис на колана „denim“) и обект № 2 (тъмносини дънки с червени и бели кантове размер 32 с надпис на колана „sevilla“), при ДНК изследване е установено наличие на човешка кръв по обект №1, произхождаща от пострадалата С.Б. и наличие на човешка кръв по обект №2, произхождаща от подсъдимия Г..

І. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие:

1. Подробно изложената фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от приобщените към досъдебното производство доказателствени материали.

Доколкото подсъдимият И.Г. е направили признание на фактите по обвинителния акт, което се подкрепя от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е установил релевантната по делото фактология.

В конкретния случай проведеното от състава на окръжния съд съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е било в съотвествие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 НПК.

В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание. В разпоредителното заседание, проведено на 18.03.2021 г., преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият и неговият защитник са направили искане производството да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното на 6.04.2021 г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните изисквания на чл. 372, ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на подсъдимия правата му по чл.