Решение № 2474 от 25.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. София, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110214952 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Тин Груп“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № НП-4/03.10.2022 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на основание чл. 30, вр. чл. 36, ал. 3 и ал. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП, Закона/, вр. чл. 83 от ЗАНН, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл.

10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП.

В подадената жалба се излагат съображения за прекомерност на наложената санкция, като се твърди банковата гаранция да е предоставена преди съставянето на АУАН още на 28.07.2022 г. Поради това жалбоподателят претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсват вредни последици от нарушението и това е първо нарушение за дружеството. Жалбоподателят настоява още, че е допуснатото съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението и определяне на датата му, като са смесени различни състави на нарушения по чл. 30 и чл. 29 от ЗАРИДСНПНП. Твърди, че това е довело до неяснота относно датата на вмененото му нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради всичко изложено се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, а се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. А, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Акцентира върху това, че в АУАН и НП не е посочена датата на вмененото на дружеството нарушение. Позовава се на разминавания относно срока за изпълнение на задължението за внасяне на гаранцията в НП, като веднъж е посочено, че срокът е до датата на валидност на предходната гаранция, а след това, че нарушението е в периода 20.06 – 28.07.2022 г. Отделно от това претендира приложението на 1 чл. 28 ЗАНН, доколкото към съставянето на АУАН нарушението вече е било отстранено.

Претендира разноски за платеното адвокатско възнаграждение съобразно представен списък.

Административнонаказващият орган – от заместник-министърът на икономиката и индустрията, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Георгиев, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмен вид. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Тин Груп“ ЕООД със седалище в гр. Пловдив било вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за осъществяване на икономическа дейност „търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход“, за което му било издадено Удостоверение № 1378/17.09.2020 г. При регистрацията си дружеството е предоставило като обезпечение банкова гаранция, издадена от Прокредит Банк България АД на стойност 30 000 лева, със срок на валидност до 20.06.2022 г.

Макар дружеството да продължило да изпълнява дейността по търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход и да било вписано в съответния регистър по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП и след 20.06.2022 г., то не представило в МИИ документи, удостоверяващи ново обезпечение по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Това обстоятелство било установено от св.

М. К. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на икономическите дейности“ в МИИ след извършването на документална проверка на 28.07.2022 г., във връзка с подадено от дружеството заявление от 07.12.2021 г. за промяна на вписани в регистъра обстоятелства, изразяващи се в искане за добавяне на нов вид гориво.

За установеното от свидетелката бил съставен и констативен протокол от същата дата, но не била изпратена покана до дружеството за изпращане на техен представител за съставяне на АУАН.

Междувременно, на 01.08.2022 г. дружеството сключило нов договор за издаване на банкова гаранция с Прокредит Банк България, за сумата от 30000 лева на името на МИИ. На 03.08.2022 г. управителят на дружеството се явил лично в сградата на МИИ, за да представи банковата гаранция.

При така достигнатите изводи, на 03.08.2022 г. свидетелката М. К. се възползвала от явяването на управителя на дружеството в МИИ и съставила АУАН № 4/03.08.2022 г. в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател и на един свидетел на установяване на нарушението, което било удостоверено с техните подписи. С акта било установено извършено от дружеството нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, тъй като дружеството не било представило нова банкова гаранция в законовия срок – 14 дни преди изтичане на срока на предходната банкова гаранция на 20.06.2022 г. Но въпреки това, в акта било посочено, че срокът за предоставяне на гаранцията е изтекъл на 20.06.2022 г., а освен това било описано, че в периода 20.06 – 28.07.2022 г. дружеството било вписано в регистъра без надлежната гаранция. В акта не била посочена дата или място на нарушението. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството още на същия ден.

В акта не били изложени възражения срещу него, като такива не са постъпили в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 4/03.08.2022 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 03.10.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НП-4/03.10.2022 г. от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 2 лева за нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. В НП се съдържали идентични твърдения относно датата на изтичане на срока за предоставяне на гаранцията и периода на нарушението, като също не били посочени дата или място на нарушението и не било отразено представянето на новата банкова гаранция от жалбоподателя.

Видно от представеното известие за доставяне, НП било връчено на управителя на жалбоподателя на 27.10.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в МИИ на 10.11.2022г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

М. К., но преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (включително и копия на банковите гаранции, констативен протокол, удостоверение и заповеди за компетентност), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., която лично е установила нарушението в хода на документалната проверка по партидата на дружеството /като и по делото е представена разпечатка относно подавани от жалбоподателя заявления до МИИ в този период/. Съдът прие, че свидетелката може и да не е била информирана за подадената на 03.08.2022 г. нова банкова гаранция, като при съставянето на АУАН на същата дата управителят не дружеството не е изложил подобни възражения.

Но основните обстоятелства от предмета на доказване по делото съдът установи въз основа на представените писмени доказателства и преди всичко двете банкови гаранции, в които са вписани датите на влизане в сила на договорите и съответно тяхната валидност. В този смисъл от страна на жалбоподателя не се и оспорва, че в периода от 20.06.2022 г. до 01.08.2022 г. дружеството не е осигурило законовото обезпечение по чл. 9 от ЗАРИДСНПНП, като новата гаранция фактически е представена в МИИ едва на 03.08.2022 г.

Но основните възражения на жалбоподателя са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и евентуално, маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, които следва да бъдат разгледани по-долу.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП и съгласно Заповед № РД-16-1113/13.09.2022 г. относно наказващия орган и Заповед № РД-16-51/01.03.2022 г. относно актосъставителя, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

По делото несъмнено е установено, че дружеството – жалбоподател е задължен субект по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП. Следователно то е било длъжно и да предостави обезпечение по смисъла на чл. 9 от Закона в размера по чл. 11. А съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 10, ал. 4 от същия закон, в 14-дневен срок преди изтичане на срока предходната банкова гаранция, регистрираното лице е длъжно да 3 предостави ново обезпечение.

А съгласно посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 30 от ЗАРИДСНПНП, „лице, осъществяващо дейност по чл. 2, ал. 1, което … не предостави документ, удостоверяващ направеното обезпечение, в указания по чл. 10, ал. 4 и/или чл. 12 срок, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с … имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.“

Макар от приетите фактически положения от съда да се установи извършването на административното нарушение, то в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до необходимост от отмяна на обжалваното НП, свързано с липсата на посочване на датата и мястото на нарушението в НП и съществуващи противоречия относно законовия срок за изпълнение на вмененото на дружеството задължение.

По делото не е спорно между страните, че предходната банкова гаранция, предоставена от жалбоподателя, е изтекла на 20.06.2022 г., както е отразено и в самия документ. Но дружеството не е представило ново обезпечение в срок от 14 дни преди посочената дата. С това то действително е осъществило чрез бездействие нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, но това е станало още на 06.06.2022 г., когато е бил последния ден за законосъобразно изпълнение на това задължение. Следователно, на 07.06.2022 г. дружеството е извършило вмененото му нарушение в гр. София, където е седалището на МИИ, където е следвало да бъде предоставена банковата гаранция.

Но тези обстоятелства не са намерили отражение в текста на АУАН или НП, където не е посочена дата или място на извършване на нарушението. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в актовете не е посочена датата и мястото на твърдяното нарушение. Доколкото седалището на дружеството е в различно населено място от седалището на МИИ и поради липсата на каквито и да е изложени обстоятелства относно определяне на мястото на нарушението, съдът намира, че това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Но липсата на посочена дата на нарушението несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице в още поголяма степен.

Съдът намира, че при описание на нарушението от фактическа страна е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, доколкото не е посочено ясно и недвусмислено коя е датата на нарушението, а са изложени вътрешнопротиворечиви твърдения относно изтичането на срока по чл. 10, ал. 4 от Закона и периода на неправомерно бездействие на дружеството.