Решение № 261386 от 25.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№261386/25.11.2020г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8171 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „E.M.” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** P.– К. № 4-6 срещу С.А.П., ЕГН********** с адрес *** и И.К.В.,ЕГН ********** с адрес

***, за приемане на установено в отношенията между страните, че същите дължат в условията на солидарност сумата от 1500 лева, представляваща частична претенция за главница от общо дължим размер от 5910,79 лева, както и сумата от 1500 лева, представляваща частична претенция за договорна лихва от общо дължим размер от 4106,25 лева за периода 14.03.2011г. до 18.01.2016г., които задължения произтичат от договор за потребителски кредит от 14.03.2011г. сключен между “Ю.Б.” АД и С.А.П., ЕГН ********** с адрес

*** в качеството и на кредитополучател, по който договор за потребителски кредит поръчител е И.К.В., ЕГН********** с адрес ***, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 18.01.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК №1263/18.02.2019г., постановена по ч.гр. дело № 2405/2019г. на ВРС, на осн. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че кредиторът „Ю.Б.”

АД на 14.03.2011г. е отпуснал потребителски кредит на ответницата С.А.П. в размер на 6010 лева, със срок за изпълнение на задължението от 120 месеца. Договорът за потребителски кредит е обезпечен с поръчителството на втория ответник. Твърди, че след усвояване на кредита ответницата не е осъществявала редовни плащания по договора за кредит, поради което твърди, че общото задължение по същия възлиза на 10149,54 лева, от които 5910,79 лева – главница, 4106,25 лева – договорна лихва и 132,50 лева такси и разноски по обслужване на кредита. Вземането по договора за потребителски кредит от 2011г. е придобито по силата на договор за цесия от 18.01.2016г. от ищеца. Посочва, че длъжниците са уведомени за осъществената цесия с уведомление от 05.12.2018г. Със следващо писмо длъжниците са поканени да погасят дългът си, като със същото цялото вземане е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо.

В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за осъждане на С.А.П., ЕГН********** с адрес *** и И.К.В.,ЕГН

********** с адрес *** солидарно да заплатят на „E.M.” ООД

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***

P.– К. № 4-6 сумата от 1500 лева, представляваща частична претенция за главница от общо дължим размер от 5910,79 лева, както и сумата от 1500 лева, представляваща частична претенция за договорна лихва от общо дължим размер от 4106,25 лева, които задължения произтичат от договор за потребителски кредит от 14.03.2011г. сключен между “Ю.Б.”

АД и С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** в качеството и на кредитополучател, по който договор за потребителски кредит поръчител е И.К.В.,ЕГН ********** с адрес ***, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 18.01.2016г., на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.

В случай, че не бъдат уважени главните установителени искове, ако не бъде прието за установено, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 14.02.2019г., ищецът сезира съдът с евентуални осъдителни искове при твърдения, че процесните задължения се дължат от ответниците под формата на падежирали към момента на депозиране на заявленето в съда -14.02.2019г. задължения за главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит от 14.03.2011г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 18.01.2016г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който същите излагат възражения за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност намират същите за неоснователни.

Оспорва се твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, доколкото не се обосновава на коя дата е осъществено последното плащане на погасителна вноска по него. Възразява на твърденията, че ответниците са уведомени за намерението на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо преди депозиране на заявлението в съда, като счита, че не е налице валидно уведомяване. В евентуалност се релевират възражения за погасяване по давност на част от вноските с настъпил падеж за периода преди 14.02.2014г. или пет години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда. При тези съображения счита, че съобразно погасителния план към договорът за потребителски кредит сумата под формата на дължима главница и договорна лихва обхваната от възражението възлиза на общо 2968,04 лева. В евентуалност се правят възражения за недействителност на договора за потребителски кредит като противоречащ на ЗПК. Счита, че при възникване на облигационното правоотношение не е изпълнено задължението на банката по чл. 5 от ЗПК, не е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, поради което на осн. чл.22 ЗПК договорът е недействителен. За недействителна в частност намира клаузата за уговорен лихвен процент по кредита във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Посочва, че в договора не са съдържат данни за ГПР, на осн. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за потребителски кредит № FL572719/14.03.2011г. на ищеца

С.П. е отпуснат потребителски кредит в размер на 6010 лева, по който договор кредитор е „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 8% за първата година, като за всяка следваща година страните са уговорили променлива лихва.Договорът е сключен при поръчителство от страна на ответника И.К.В..

Представен е погасителен план към потребителски кредит № FL572719/14.03.2011г., от който се установява, че крайният срок за изплащане на задължението по договора е уговорен на 14.03.2021г. Задължението е разсрочено на 120 бр. погасителни вноски, всяка в размер от по 72,92 лева за първата година, а след това от по 91,48 лева, като общият размер която кредитополучателя следва да възстанови възлиза на 10755,98 лева, от която сума 6010 лева главница и 4745,98 лева възнаградителна лихва.

С договор от 18.01.2016г. за прехвърляне на вземанията „Юробанк И Еф Джи

България“ АД прехвърля на ищеца „Е.М.“ ЕООД вземанията си към длъжници, вземания са подробно посочени в Приложение №1 за извършена цесия, в което се сочи, че вземането по договор за потребителски кредит № FL572719/14.03.2011г. на ищеца С.П. се придобива от ищеца в размер на 10149,54 лева, от което 5910,79 лева главница, 4106,25 лева лихва към 31.12.2015г., сумата от 132,50 лева такси и разноски към 31.12.2015г., което вземане е с падеж на задължението на 14.03.2021г. В разпоредбата на т.4.3 от договорът за цесия от 18.01.2016г. се съдържа упълномощаване на приобретателя по договора, по силата на което той следва да осъществи уведомяване на длъжниците във връзка с осъществената цесия.

С пълномощно изх. №

3787/05.03.2013г. „Е.М.“ ЕООД упълномощава „А.Д.– И.Д>“, представлявано от адв. И.и адв. Денев с правата да осъществява уведомяване на всички длъжници за осъществената цесия.

С пълномощно от

06.03.2013г. „А.Д.– И.Д>“, чрез адв. И.преупълномощава адв. Р.М.да осъществи уведомяване на всички длъжници за осъществената цесия, по силата на която „E.M.“ е придобил вземанията.

С писмо от 05.12.2018г., адв. М., като пълномощник на „E.M.“ уведомява длъжника С.А.П. са осъществената цесия от 18.01.2016г., с която вземането по договора за потребителски кредит е придобито от ищеца. В уведомлението се съдържа и изявление за упражняване правото за поставяне на вземането по кредита като предсрочно изискуемо с оглед неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Към уведомлението е приложена обратна разписка №7100015335344/05.12.2018г., от която се удостоверява, че на адреса който е посочен като адрес на длъжника С.П. ***, адресата е непознат.

Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П. от 10.09.2020г., уточнена със заключение депозирано на 22.10.2020г. От заключението се установява, че общият размер на задължението по договора за потребителски кредит за главница възлиза на 5910,79 лева, а за договорна лихва в размер на 4627,72 лева, съответно 290 лева месечни такси. Общо погасената сума възлиза на 230,61 лева, от която 99,21 лева главница и 118,26 лева договорна лихва. В Приложение №1 към заключението на в.л. се посочва, че плащането от страна на длъжника е отнесено към погасяване на първите три месечни вноски по договора, като след това не се установява ново плащане. За периода 11.03.2011г.-14.02.2019г., след отчитане плащане на първите три погасителни вноски размера на падежиралите главници възлиза на 3851,68 лева, а на договорните лихви на 4289,31 лева. За периода 14.02.2014г. – 14.02.2019г., размера на падежиралите вноски по главница възлиза на 2897,40 лева, а на договорната лихва на 2581,72 лева.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

В тежест на ищецът по предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно изпълнение на задължението си, че сумата по договора е получена от кредитополучателя.

Не се спори между страните, поради което съдът прие за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните „Ю.Б.” АД и ответницата П. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № FL572719/14.03.2011г., при което на последната е предоставен кредит в размер на 6010 лева. Безспорно е, че вторият ответник е поръчител по процесния договор за потребителски кредит.

Въпросите по същество на спора с оглед изложените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, са концентрирани около валидността на договора за кредит, от гледна точка наличието в последния на клаузи, които противоречат на ЗПК, уведомяването на длъжника по договора за осъществената цесия, като и уведомяване за намерението на кредитора да отнесе вземането си за предсрочно изискуемо. В евентуалност се релевират и възражение за погасяване по давност на претендираната главница и договорна лихва.

По отношение на първата категория възражения на ответника, че договора за потребителски кредит противоречи на разпоредбите на чл.5, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, съдът намира следното:

Хипотезата на чл. 5, ал.1 ЗПК съдържа задължението на кредитора да представи на кредитополучателя, т.нар. преддоговорна информация за потребителския кредит. В настоящият случай изрично в разпоредбата на чл. 24 от договора за потребителски кредит, под формата на едностранно декларирани обстоятелства, първата ответница в качеството й на кредитополучател и вторият ответник, като поръчител по договора са посочили, че преди сключване на същия им е била предоставена преддоговорна информация, свързана с условията на договора, който информация се е съдържа в стандартен европейски формуляр. С полагане на подписи чиято автентичност не се оспори в хода на съдебното производство, следва да бъде прието, че ответните страни са релевирали едностранно волеизявление, с което са потвърдили предоставяне на задължителната по реда на чл.5, ал.1 ЗПК информация от страна на кредитора.

Съобразно чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърдението, че размера на шрифта в договора е по-малък от 12 е факт, който следва да бъде установен от страната, която се позовава на него, а т.е. от ответниците. Същите не ангажираха доказателства в подкрепа на това си възражение, вкл. и посредством релевиране на искане за назначаване на експертиза с предмет изследване размера на шрифта в договора.