Определение № 691 от 07.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Варна, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500219 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена чрез държавен инспектор-юрист Д. - Д., за изменение на постановеното по делото решение № 141 от 21.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 219/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските: - чрез отмяна на осъждането на КОНПИ за заплащане на адвокат И. Т. И. на сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА адвокатска защита на ответниците М. и Р. Я.и във въззивното производство и оставяне без уважение искането му; - и чрез изменение на държавната такса, която КОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд, от сумата 6 489 лв. – на сумата от 2 357,16 лв. за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Молителят е настоявал, че при определяне размера на разноските му за адвокатско възнаграждение, съдът не съобразил, че: в договора на адвоката липсвало посочено основание по чл. 38, ал.1 ЗА; че в двата договора имало посочване, че при неплащане в срок на възнаграждение, адвокатът има право да се снабди със заповед по реда на чл.37 ЗА, а това не изпълнявало условието тя да е договорена безплатна, безвъзмездна. Отделно, държавната 1 такса не била изчислена върху опредена, по реда на чл. 70 ГПК, цена на иска в по-нисък размер, а върху посочената от ищеца такава.

Лицата на насрещната страна М. и Р. Я.и, чрез адв. И. и адв. И., са оспорили молбата и по съображения за неоснователността й са молили за оставянето й без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 141 от 21.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 219/2025г. Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 260000/13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 421/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са били отхвърлени исковете на Комисията за незаконно придобито имущество против М. И. Я., Р. И. Я. и И. Г. Д. за недействителност и за отнемане на незаконно придобито имущество. Със същото решение, съдът е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на адвокат И. Т. И. сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА адвокатска защита на ответниците М. и Р.

Я.и във въззивното производство и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 6 489 лв. - държавна такса за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Във връзка с цената на иска и дължимата за въззивното производство държавна такса:

Цената на иска е посочена от ищеца в исковата му молба в размер на 398 787,66 лв., като тя е формирана само от пазарната стойност на претендираното за отнемане имущество – вила и поземлен имот от 55 кв.м. (280 900 лв. и 4 300 лв.), лек автомобил (7 200 лв.), вземания (32 050 лв.) и претенции за отнемане на суми (74 337,66 лв.). В изпълнение на указанията на съда от 12.02.2020 г. за посочване на цената на иска за недействителност на сделката за недвижимите имоти и за отнемане на същите имоти, както и да представи данъчни оценки на същите, комисията е посочила като цена на двата иска съответно за недействителност - вила и поземлен имот от 55 кв.м. 280 900 лв. и 4 300 лв. и за отнемане на имуществото - вече посочената такава от 280 900 лв. и 4 300 2 лв. С определение от 23.06.2020 г., съдът е указал, че цената на иска за недействителност е данъчната му оценка, като е повдигнал въпроса за цената на иска и е задължил ищеца да представи данъчни оценки. Такива са депозирани, като с последващата молба комисията е посочила, включително по иска за недействителност както данъчната оценка, така и пазарната оценка на имотите, предмет на сделката. След това, по делото няма определение по чл. 70 ГПК, с което съдът да е определил различна от посочената от ищеца цена на иска (вкл. с включване и на цена по иска за недействителност). Затова и посочената от ищеца цена на иска се е стабилизирала и тя е 398 787,66 лв.

След частичния отказ от иска от 74 338 лв. (прекратяването е за вземания за суми в общ размер от 74 338 лв., съгласно прекратителното определение по протокола от 18.01.2024 г.) от първоначалния размер 398 787,66 лв., предмет на въззивното производство са останали искове с цена от 324 449,66 лв. и върху същата е изчислена и дължимата за въззивното производство държавна такса от 6 489 лв. В този смисъл, неоснователни са съображенията за несъобразяване от съда на действителната цена на иска и от там и за неправилно изчислен размер на държавната такса за въззивното производство.

Неоснователни са и съображенията за пълна недължимост на адвокатско вънаграждение на адвокат И. Т. И.. Това е така, тъй като с приложените два договора за правна защита и съдействие (с всеки от ответниците Я.и) е доказано постигнатото между страните по него съгласие за осъществяване на безплатна адвокатска защита и договарянето й като такава, а допълнително с изричното посочване в списъка за разноски и поддържано от адв. И. в съдебно заседание, при участието на ответника Я., е и конкретната хипотеза за такава по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА. Доказателства за причината за оказване на безплатна адвокатска помощ, страните по договора за безплатна правна помощ нямат задължение да представят. Вписването в договорите за безплатна правна защита на разпоредбата на чл. 37 ЗА и възможността на заповедно производство при положението на изрично уговорена безплатна правна защита, изобщо не обосновава извод за договорен хонорар. Затова и тези съображения на КОНПИ, са несъстоятелни.

Затова, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена чрез държавен инспектор-юрист Д. - Д., за изменение на постановеното по делото решение № 141 от 21.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 219/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските: - чрез отмяна на осъждането на КОНПИ за заплащане на адвокат И. Т. И. на сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА адвокатска защита на ответниците М. и Р. Я.и във въззивното производство и оставяне без уважение искането му; - и чрез изменение на държавната такса, която КОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд, от сумата 6 489 лв. – на сумата от 2 357,16 лв. за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4