Решение № 298 от 04.05.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20221210100522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делба.

С влязло в законна сила на 21.03.2024г. решение по първа фаза на делбата – Решение №116/27.02.2024г. по настоящото гр.д.№522/2022г. на Районен съд-Благоевград е допуснато извършването на съдебна делба между И. А. И., ЕГН **********, Р. А. Д., ЕГН ********** и З. Д. Г., ЕГН **********, на следните недвижими имоти:

1.Двуетажна масивна къща-близнак, със застроена площ от 75 кв.м /седемдесет и пет квадратни метра/, състояща се от мазе, два жилищни етажа и таван и намираща се от северозападната страна на парцела; гараж със застроена площ от 15 кв.м., построен непосредствено до къщата-близнак от северозападната страна на урегулирания поземлен недвижим имот, ведно с външна баня, със застроена площ от 3.75 кв.м., построена в двора зад къщата от североизточната страна, всички изградени в УПИ I /първи/, планоснимачен №215 /двеста и петнадесет/, квартал 39 /тридесет и девет/ по регулационния план на гр.Симитли, одобрен със Заповед №142,143/1951г., целият с площ от 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/, при граници и съседи: УПИ II /втори/, пл.сн.№214 /двеста и четиринадесет/; УПИ III /трети/, пл.сн.№213 /двеста и тринадесет/; УПИ XI /единадесети/, пл.сн.№211 /двеста и единадесет/ и от две страни - улица при следните квоти:

И. А. И. - 1/6 /една шеста/ идеална част от посочения по-горе имот;

Р. А. Д. - 1/6 /една шеста/ идеална част от посочения по-горе имот;

Р. А. Д. и З. Д. Г.а- Д. - общо 4/6 /четири шести/ идеални части от посочения погоре имот.

2.Дворно място от 500 кв.м. /петстотин квадратни метра/, намиращо се в гр.Симитли, извън регулацията, при съседи: от две страни - наследници на И. Ангелов Д., черен път и горски фонд, ведно с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. /петдесет квадратни метра/, който недвижим имот по КК представлява: поземлен имот с проектен идентификатор *** /шестдесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет, точка, двеста седемдесет и две, точка, пет/, проектна площ: 500 кв.м. /петстотин квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, при съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ведно с построената в имота сграда с проектен идентификатор *** /шестдесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет, точка, двеста седемдесет и две, точка, пет, точка, едно/, проектна площ: 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, при 1 следните квоти:

И. А. И. - 1/2 /една втора/ идеална част от посочения по-горе имот;

Р. А. Д. - 1/2 /една втора/ идеална част от посочения по-горе имот.

Във втората фаза на делбеното производство са приети за разглеждане предявени и от двете страни претенции за възлагане на неподеляемо жилище по чл.349, ал.2 от ГПК.

Във втората фаза на делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК ответниците Р. Д. и З. Д. са предявили иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу ищеца И. И. за осъждане за сумата от 8 460 лв., представляваща припадащата му се част от стойността на извършени СМР, включващи труд, материали и механизация за изпълнението им в двуетажната масивна къща-близнак, съобразно квотата му в съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба на претенцията по сметки се твърди, че след смъртта на праводателите на страните – О. и А. Д., ответниците Р. и З. Д. са реализирали в периода от 2021г. до месец май 2024г. СМР-та в двуетажната масивна къща-близнак, гаража и външната баня, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 50 760 лв. Сочи, че всичките са извършени със знанието и без противопоставянето на ищеца. Твърди се, че част от СМР-тата представляват разноски, въз основа на които имотът е запазен, за да може същият да се използва по предназначение, а друга част от СМР-тата са довели до подобряване на имота, т.е. до увеличаване на стойността му.

Ответникът по иска И. И. в предоставения срок е представил отговорил на претенцията по сметки, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2018г. Р. Д. и синът му А. Д. са му нанесли побой на 24.01.2018г., вследствие на който И. И. и съпругата му са били изхвърлени на улицата в безпомощно състояние от имота, като били заплашени, че ако отново се появят в имота ще бъдат убити. Оттогава И. И. изпитвал страх дори да минава по улицата. Твърди, че целта на побоя е именно да бъдат отстранени от имота. Оспорва да е бил уведомяван за изпълнение на описаните в исковата молба СМР-та. Оспорва се част от СМРтата да са били изпълнени, евентуално стойността на описаните СМР-та е оспорена като силно завишена. Оспорва се Р. и З. Д. да са имали финансова възможност да направят описаните в исковата молба СМР-та.

В съдебно заседание ищецът И. И. се явява лично и с адв.К. Д.. Настоява, че къщата – близнак е поделяема на две самостоятелни жилища и моли първият жилищен етаж да му се постави в дял.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват се от адв.А. Б., която пледира къщата близнак в гр.Симитли да се постави в дял на ответниците, а ищецът да получи къщата с дворното място извън гр.Симитли, което разпределение съответствало на квотите им, съобразявайки стойността на имотите.

Съдът като съобрази материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Поделяемост и пазарна оценка:

От заключението на вещото лице по изготвената и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза на вещото лице инж.И. К., както и от становището на главния архитект на Община Симитли, се установява, че делбените имоти са неделими.

За установяване възможността за реална подялба на къщата-близнак ищецът ангажира гласни доказателства. Извод за поделяемостта на един недвижим имот може да бъде основан само на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, евентуално на представен по делото надлежно одобрен инвестиционен проект за разделянето на сградата, но не и на свидетелски показания /Определение №159 от 12.03.2016г. по гр.д.№702/2016г. на ВКС, I г.о/. В случая от експертното заключение се установява, че съдебната делба е допусната върху реално неподеляемо жилище, тъй като в него не могат да бъдат обособени два дяла в самостоятелни обекти съобразно технически правила. В последното съдебно заседание ищецът оттегли оспорването на експертизата и искането си за назначаване на повторна експертиза.

Пазарната стойност на двуетажната къща и гараж е оценена от вещото лице на 87 606 лв., т.е. стойността на дяловете е както следва: 14 601 лв. за ищеца /1/6 ид.ч./ и 73 005 лв. /общо за ответниците Р. и З. Д. – общо 5/6 ид.ч./. Пазарната стойност на поземления имот с проектен идентификатор *** и сграда в него е 29 826 лв., т.е. стойността на дяловете е както следва: по 14 913 лв. за И. И. и Р. Д. /по ½ ид.ч./.

2

По способа за извършване на делбата:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи - чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно - по реда на чл.353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан - арг. от чл.348 от ГПК.

По исканията за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

По силата на чл.349, ал.4 от ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 от ГПК.

И двете страни са направили своевременно искания за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на двуетажната къща-близнак.

Предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК са следните: имотът да е жилищен по предназначение; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който е направил претенцията, да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството и да не притежава друго жилище.

По делото се установи, че двуетажната къща е неподеляема и е с жилищен характер.

Съделителят, направил искане за възлагане на придобития по наследство имот, следва да установи, че е живял в имота при открИ.е на наследството, от което е възникнала съсобственост между страните по делото.

По въпроса дали съсобствеността е възникнала от наследяване:

Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т.8 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Според посоченото тълкувателно решение посоченият способ за възлагане се прилага само когато съсобствеността е възникнала по наследяване, а когато е налице смесена /комбинирана/ съсобственост - възникнала на основание различни юридически факти, имотът не може да се възложи по този ред на някой от съделителите.

Последователната съдебна практика приема, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така, защото имотът остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.

Въпреки разпореждането в съсобствеността не участват трети за наследството лица.

Когато при извършването на разпоредителна сделка с част от наследствен имот приобретателят сънаследник е в брак, също не възниква комбинирана съсобственост /Решение №144 от 11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г., I г.о., Решение №18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г., I г.о.; Решение №242 от 04.11.2014г. по гр. дело №3345/2014 г., I г. о. и др./.

В настоящия случай съсобствеността е възникнала от наследяване предвид смъртта наследодателите А. Зо. и О. До.а, които са придобили и двата делбени имота в режим на СИО. Обстоятелството, че след смъртта на О. Д.а, А. Д. е прехвърлил в полза на сина си Р.

Д. своите 4/5 ид.ч. от имота с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, не е пречка за възлагане на имота в полза на съделителя Р. Д. на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

Както беше посочено по-горе, след открИ.ето на наследството, последващи сделки с наследствен дял от сънаследствен и съсобствен на това основание имот, осъществени отново между наследниците, не водят до хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост по смисъла на т.8 от ТР №1 от 19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г., ОСГК на ВКС. Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т.8 от ТР №1 от 3

19.05.2004г. по гр. д.№1/2004г., ОСГК на ВКС са единствено тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а именно в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците, като липсва пречка за възлагане, вкл. когато разпоредителната сделка в полза на приобретателя сънаследник се извършва докато е в брак /т.е. се придобива в режим на СИО/.