Определение № 12220 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12220

*** 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110153102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу В. К. Л., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове за сумите, както следва:

37,15 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 15,44 лева – мораторна лихва за периода 16.12.2022 г. – 18.08.2024 г. върху платена главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., вкл. и мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 10.10.2025 г. върху главницата за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г., както и разноски по делото.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, вр. чл. 130 ГПК намира следното:

Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП, международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.

От извършена справка НБД „Население“ се установява, че ответникът е с постоянен адрес в *** ***, и настоящ адрес в Испания.

Според разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

Съгласно дефиницията на правилото на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗГР Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. А в дефинитивната разпоредба на чл. 94, ал. 1 ЗГР е предвидено, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

1

Тоест, при извършено граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на посочените разпоредби на ЗГР следва извода, че настоящият адрес е този на които лицето принципно би трябвало фактически да пребивава, доколкото изрично в чл. 94, ал. 2 ЗГР е предвидено, че едно лице е възможно да има само един настоящ адрес.

В случая съдът намира, че предвид постановките на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а така и с оглед нормата на §41б ДР на ЗЕ, ответникът отговаря на изискванията и на дефинитивните норми на закона, като същият има качеството „Потребител“.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато потребителят има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал. 2 КМЧП.

В процесния случай приложение намира Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице - потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия Раздел 2„Специална компетентност“, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, тази страна по отношение на спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.

3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Съгласно чл. 18 от Регламента, потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.

2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

2

3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в съда, пред който в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният иск.

Предвид изложеното следва, че искове срещу потребител може да се предявяват в държава-членка по местоживеене на потребителя. По делото не са налице данни за наличие на споразумение, сключено с потребителя при условията на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година. В случая ответникът няма настоящ адрес на територията на Република България, поради което не може да се обуслови компетентност на българския съд по така предявените искове на „Топлофикация София“ ЕАД.

Следва да се посочи и възприетото в Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23, съгласно което: „…не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка…. Член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2-7 от този регламент.“.

Следователно и предвид гореизложеното, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа предявените осъдителни искове срещу ответника, поради което с оглед на факта, че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка, то производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, Софийския районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 387351/26.11.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу В. К. Л., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53102/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3