Определение № 189 от 13.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 148/2023
- Вид
- Определение № 189
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 13.03.2023
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.620 · Търговски закон
- чл.620, ал.7 · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл.646, ал.2, т.3 · Търговски закон
- чл. 663, ал. 3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189 гр. Варна, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20233001000148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Провадия, ЕИК 201935308 срещу определение №52/09.01.2023 г., постановено по т. д. № 732/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №508 от 11.11.2022 г., чрез присъждане в тежест на синдика Г. С. в полза на ответника „Торове БГ“ ЕООД / н./ направени в производството разноски съгласно представени разходни документи и списък по чл.80 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй по смисъла на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на направените от него съдебно – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая процесуалното качество на страните по делото е ясно определено – ищец е синдикът, а несъстоятелното дружество е ответник по искове, които са били отхвърлени. Като се извличат аргументи от чл.620, ал.7 ГПК, се релевират доводи, че тъй като несъстоятелният ответник не е трето лице, направените от него разноски не се дължат от масата на несъстоятелността, а от синдика. В евентуалност, ако съдът приеме, че тези разноски са за сметка на масата на несъстоятелността, според жалбоподателя те трябва да бъда съдебно признати и да се осъди масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД / н./ да ги плати на „Торове БГ“ ЕООД / н./.
Частната жалба, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение е допустима, като е внесена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д.№732/2021 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на Г. П. С. – постоянен синдик на „Торове БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) със седалище гр.
Провадия, с което са предявени обективно съединени отменителни искове с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ срещу несъстоятелния длъжник „Торове БГ“ ЕООД ( н.) и „АГРОФОГ“ ЕООД, със седалище гр.Монтана, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на първия ответник на плащания на изискуеми парични задължения, извършени от длъжника в полза на кредитора „АГРОФОГ“ ЕООД, в рамките на 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, в общ размер от 36120 лева. С решение №508/11.11.2022 г. по т. д. № 732/2021 г. по описа на ВОС исковете са отхвърлени. Процесуалният представител на „Торове БГ“ ЕООД ( н.) своевременно е поискал присъждане в полза на представляваното 1 от него несъстоятелно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като е представен и списък по чл.80 ГПК.
Съобразно нормата на чл.621 от ТЗ ГПК, разпоредбите на ГПК са съответно приложими, доколкото в част четвърта – несъстоятелност от ТЗ, няма особени разпоредби.
По отношение на правилата за таксите и разноските в производството по несъстоятелност, законодателят е предвидил специални норми в раздел I „Общи разпоредби“ на гл. 38 от ТЗ.
В разпоредбата на чл.620 ТЗ са регламентирани правилата относно задължението за държавните такси и отговорността за разноските в производството по несъстоятелност и свързаните с него производства за попълване масата на несъстоятелността и отменителни искове. По тези правила в тежест на синдика в лично качество не се възлага отговорност за направени разноски нито спрямо страните – трети лица в производства по предявени от него искове, нито спрямо несъстоятелния длъжник.
Отговорността на синдика по отношение на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност в случай, че им е причинил вреди чрез незаконосъобразно упражняване на своите правомощия се урежда от нормата на чл. 663, ал.
3 от ТЗ урежда, и тази отговорност не се реализира в рамките на процеса, в който според твърденията са причинени вреди под формата на направени разходи.
По аргумент от разпоредбата на чл.620, ал.7 ТЗ, съгласно която при отхвърляне на иск по чл. 645, 646 и по чл. 647, предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелност, несъстоятелно е и искането на жалбоподателя – несъстоятелен длъжник, направените от него разноски да бъдат за сметка на неговата маса на несъстоятелността.
По общите правила, за да обоснове основателността на искане за репарирани на направени съдебно-деловодни разноски, страната, която ги претендира, трябва да твърди и да докаже, че разходите са реално извършени. В случая страната, претендираща присъждане на разноски е несъстоятелното дружество – ответник по отменителни искове, а не трето лице, поради което реалното извършване на разноски означава, че с определена сума вече е намалена масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД, доколкото тя включва всички имуществени права на несъстоятелното дружество.
След като самият несъстоятелен длъжник от своята маса на несъстоятелността е заплатил разноски в съдебното производство, липсва правна логика същата маса на несъстоятелността да бъде задължена за разноски и то в полза на несъстоятелния.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Провадия, ЕИК 201935308 срещу определение №52/09.01.2023 г., постановено по т. д. №732/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №508 от 11.11.2022 г., чрез присъждане в тежест на синдика Г. С. в полза на ответника „Торове БГ“ ЕООД / н./ направени в производството разноски съгласно представени разходни документи и списък по чл.80 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3